Определение № 11886 от 04.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 10880/2023 г.
ВАСТрето отделение04.12.2023reporting judge Аглика Адамова
Ruling
ОТМЕНЯ Определение № 1733 от 19.06.2023г., постановено по административно дело № 1177 от 2023г. на Административен съд Варна. ВРЪЩА делото на същия състав за продължаване на съдопроизводствените действия. Определението е окончателно. Вярно с оригинала, Председател: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ секретар: Членове: /п/ АГЛИКА АДАМОВА /п/ ЮЛИЯН КИРОВ
Grounds
Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. Неделчев чрез процесуален представител против Определение № 1733 от 19.06.2023г., постановено по административно дело № 1177 от 2023г. на Административен съд Варна, с което е оставен без разглеждане исковата молба против Административен съд Добрич и производството по делото е прекратено. Жалбоподателят, твърди, че определението е неправилно, тъй като съдът не се е съобразил с определената по делото подсъдност. Моли да се отмени обжалваното определение и делото да бъде върнато за разглеждане на спора по същество. Ответникът – Административен съд Добрич не взема становище. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Производството пред АС - Варна е образувано по искова молба, подадена от М. Неделчев против Административен съд - Добрич за присъждане на обезщетение за: 1/ имуществени вреди в размер на 8017,80 лв., представляващи заплатени държавни такси, адвокатски хонорари, както и неполучено трудово възнаграждение, ведно със законната лихва; 2/ неимуществени вреди общо в размер на 12 000 лв., претърпени: по АНД 209/2021 г. в следствие нарушения на чл. 6, ал. 1 и чл. 13 ЕКПЧ; по АНД 155/2022 г. в следствие нарушения на чл. 6, ал. 1, чл. 8 и чл. 13 ЕКПЧ; по АНД 143/2022 г. в следствие нарушения на чл. 6, ал. 1, чл. 13 и чл. 14 ЕКПЧ; по КАНД 620/2022 г. в следствие нарушения на чл. 6, ал. 1 и чл. 13 ЕКПЧ. С определение № 1151 от 17.05.2023г. по гр.д. 1510/2023г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, след възникнал спор за подсъдност между административен и граждански съд е прието, че предявените искове са с правно основание чл.2в, ал.1 т.1 ЗОДОВ, поради което по тях следва да се произнесе административният съд. При постановяване на обжалваното определение, АС Варна приема, че исковата молба е недопустима, тъй като в нея не се твърдят нарушени права, произтичащи пряко от правото на Европейския съюз. Определението е неправилно, въпреки принципната правилност на развитите в него съображения относно отделните правни системи, основани на Европейската конвенция за правата на човека и на правото на Европейския съюз. Обжалваното определение е постановено в противоречие с определение № 1151 от 17.05.2023г. по гр.д. 1510/2023г. на смесен петчленен състав на ВКС и ВАС, задължително за АС Варна по основния спор. Няма пречка, след определението на смесен петчленен състав по подсъдността, АС Варна да прекрати висящото пред него производство, поради липса на процесуални предпоставки или да върне исковата молба поради неотстранени нередовности, включително поради това, че ищецът не е посочил кои негови конкретни субективни права, пряко произтичащи от конкретно обективно право на ЕС, са съществено нарушени от Административен съд Добрич. Мотивите на първоинстанционния съд в случая обаче не са свързани с недопустимост, каквато е налице при липса на процесуални предпоставки или наличие на процесуални пречки, а изразяват несъгласие с определението за подсъдност. Ако съдът, след като даде надлежни указания на ищеца по чл. 129, ал.2 ГПК вр. чл. 144 АПК, не намери основание да върне, като нередовна, исковата молба, поради неуточнена обстоятелствена част на исковете, и след като въпросът за подсъдността е вече решен с влязъл в сила съдебен акт, обстоятелството дали са налице вреди, причинени от съществено нарушаване на правото на ЕС или не, е свързано с преценка по съществото на спора. Разглеждането на този спор и приключването му със съдебно решение не е от естество да измени правопорядъка на ЕС, тъй като и според този правопорядък правото на достъп до съд е основен принцип. Поради това определението следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 222 вр. чл. 226 АПК Върховният административен съд
Cited provisions
12- чл. 144 АПК
- чл. 222 АПК
- чл. 226 АПК
- чл. 230 АПК
- чл. 129, ал. 2 ГПК
- чл. 13 ЕКПЧ
- чл. 14 ЕКПЧ
- чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ
- чл. 13
- чл. 229
- чл. 6, ал. 1
- чл. 8