Решение № 7298 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3638/2021 г.

Решение № 7298 от 16.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 3638/2021 г., V о., докладчик съдията Мария Николова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Б. К. срещу Решение № 932/17.02.2021 г. на Административен съд София-град (АССГ) постановено по адм. дело № 12247/2020 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на Б. К. срещу Заповед № 8121 К-10716/23.11.2020 г. на министъра на вътрешните работи. Касационният жалбоподател обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че съдът е решил спора само въз основа на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, по което Б. К. е обвиняем и е приел, че той е виновен по повдигнатите му обвинения, без да има влязла в сила осъдителна присъда. Счита, че съдът е нарушил материалния закон и по конкретно чл. 195, ал. 5 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Съдът не бил съобразил и обстоятелството, че повдигнатите на К. обвинения за вторични престъпления били невъзможна юридическа и правна конструкция. Сочи, че обжалваната заповед е доказателствено подкрепена само от показанията на двама свидетели, които имат интерес да твърдят неистини. Като съществено нарушение на съдопроизводствените правила се сочи, отказа на съда да изиска и приложи по делото преписи от всички материали от дисциплинарното производство, водено против Ж. П. Излага съображения, че деянията, за които е повдигнато обвинение на К., не покриват съставите на нарушения на Етичния кодекс. Моли обжалваното решение да се отмени и да се постанови ново, с което оспорваната заповед на министъра на вътрешните работи се отмени или делото да се върне на друг състав на съда, за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения. Претендира разноски. Касационният жалбоподател се представлява от адв. М. и адв. О. Ответникът по касация – Министърът на вътрешните работи оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. Моли обжалваното решение да се остави в сила. Не претендира разноски. Ответникът по касация се представлява от юрк. П. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Предмет на контрол пред АССГ е била Заповед № 8121 К-10716/23.11.2020 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Б. К. за неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в Министерството на вътрешните работи (ЕК) – т. т. 15, 19, 20, 25, 50 и 51, на основание чл. 194, ал. 2, т. 4 във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 197, ал. 1, т. 6, чл. 195, ал. 2, вр. ал. 3 ЗМВР е наложено дисциплинарното наказание уволнение и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. В заповедта е посочено, че на 29.05.2020 г. в ГПУ-Калотина, при проведени мероприятия от служители на ДВС-МВР, в момент на получаване на подкуп от П. Н., в размер на 1000 лв., са задържани инспектор Б. К. и инспектор Ж. П., разследващи полицаи в сектор "РДГП - Драгоман" към отдел "Разследване" при ГДГП. След анализ и оценка на събраните в хода на дисциплинарното производство доказателства, вкл. писменото сведение на П. Н., обясненията на С. С., писмените обяснения на Б. К. и доказателствата за отразяване на случая в медиите, дисциплинарно наказващият оран (ДНО) е приел, за доказано по несъмнен начин, че с действията си в периода 15.05.2020 г. (датата на първата среща на К. с Н.) до 29.05.2020 г. (датата на първоначалното му задържане), в ГПУ – Калотина, инспектор Б. К. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание уволнение. За да отхвърли жалбата срещу заповедта съдът, след като е установил, въз основа на събраните доказателства относимите към спора факти, е изложил подробни съображения, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, в предвидената от чл. 210, ал. 1 ЗМВР форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. За неоснователно е приел възражението на жалбоподателя (сега касационен жалбоподател), че не може да се провежда общо дисциплинарно производство срещу жалбоподателя и Ж. П., тъй като извършеното от двамата се намирало във връзка и изясняването на фактите изисквало съвместното разглеждане на действията им в едно дисциплинарно производство. Посочил е, че спорът се свеждал до това правилно ли е приложен материалния закон. След анализ на разпоредбата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, посочените в заповедта като нарушени разпоредби на т. т. 15, 19, 20, 25, 50 и 51 ЕК, е приел, че заповедта е съответна на материалния закон. За неоснователни е приел възраженията на К., че когато с едно и също деяние се осъществява състав на дисциплинарно нарушение и престъпление, то дисциплинарната отговорност се поставя в зависимост от установяване на факта на извършено престъпление, т. е. необходимо е наличие на влязла в сила осъдителна присъда и, че не е уронил престижа на службата, защото не бил виновен за разгласяването на извършените от него нарушения. Приел, че при издаване на оспорената заповед е спазена целта на закона. Решението е правилно. Съгласно чл. 194, ал. 1 ЗМВР държавните служители в МВР, които са нарушили служебната дисциплина, се наказват с предвидените в този закон дисциплинарни наказания. Дисциплинарните нарушения са посочени в чл. 194, ал. 2 ЗМВР и сред тях е неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Съгласно изричната разпоредба на чл. 194, ал. 3 ЗМВР държавните служители в МВР носят дисциплинарна отговорност, независимо че деянията им могат да са основание за търсене и на друг вид отговорност. Неоснователно в касационната жалба се сочи, че АССГ е решил правния спор само въз основа на доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство, по което жалбоподателят бил обвиняем. Съгласно чл. 206, ал. 4 ЗМВР наказващият орган е длъжен да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител. Чл. 39 АПК предвижда, че фактите и обстоятелствата се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон, освен ако специален закон предписва доказването на някои факти и обстоятелства да се извърши и с други средства. Не се допускат доказателствени средства, които не са събрани или изготвени при условията и по реда, предвидени в този кодекс, или по реда, предвиден в специалните закони. По делото е събрана цялата дисциплинарна преписка, в която освен материали от досъдебното производство, които са изискани и приобщени към дисциплинарната преписка по надлежния ред и за които няма данни и доказателства да са събрани или изготвени не по надлежния ред, се съдържат и други доказателства събрани в хода на дисциплинарното производство от дисциплинарно разследващия орган (ДРО), вкл. записи – 2 броя от брифинг на Специализираната прокуратура, излъчен на 01.06.2020 г. в ефира на Нова телевизия, сведения от служители на ГПУ Калотина, относно случилото се на 29.05.2020 г., регистър на посетителите на обектите на ГКП Калотина, Обяснение вх. № 328200-16126/01.09.2020 г. от П. Т. и Обяснение вх. № 328200-16192/02.09.2020 г. от С. С., видеозаписи, който са били предмет на Експертна справка № 587/10.09.2020 г. и прегледани от членовете на ДРО, видно от Протокол рег. № 3282 р-20034/16.09.2020 г., както и сведение рег. № 32826-1602/02.10.2020 г. от Я. Я. – служител на дирекция "Вътрешна сигурност" – МВР. Предвид факта, че дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР съставомерно по чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, решаващият съд не е дължал отговор на въпроса "Какво ще се случи с прекратеното служебно правоотношение между Б. К. и МВР, ако наказателното производство против жалбоподателя приключи с оправдателна присъда ?", както се сочи в касационната жалба. Осъждането за умишлено престъпление от общ характер е основание за прекратяване на служебното правоотношение по чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто настоящият случай не е. Дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за нарушения на ЕК, което е довело до уронване престижа на службата, като събраните доказателства, потвърждават така вмененото за извършено дисциплинарно нарушение. По същите съображения са неоснователни доводите в касационната жалба, че съдът не бил съобразил обстоятелството, че повдигнатите на Б. К. от прокуратурата обвинения за вторични престъпления, са невъзможна юридическа и правна конструкция. В предмета на съдебната проверка, извършвана от решаващия съд при оспорване на заповед като процесната, не се включва преценка на законосъобразността на повдигнатите от прокуратурата обвинения. Неоснователно в касационната жалба се твърди, че обвинението и обжалваната заповед са доказателствено подкрепени само от показанията и сведенията на П. Т. и С. С. Това са лицата – служители на фирма за предоставяне на таксиметрови услуги, които са задържани при задържането от органите на МВР на група нелегални емигранти, тъй като те са управлявали таксиметровите автомобили използвани от емигрантите. Към момента на образуване на дисциплинарното производство, със Заповед № 8121 К-10716/23.11.2020 г., е имало данни, че К. е получил подкуп в размер на 1000 лв. от лице, срещу което се води досъдебно производство. В хода на дисциплинарното производство са събрани достатъчно доказателства, от които да се направи извод за извършено от К. нарушение на ЕК. П. Т. е бил разпитван в хода на досъдебното производство, вкл. пред съдия. Показанията му са приобщени към дисциплинарната преписка. Т. и С. са дали обяснения и в хода на дисциплинарното разследване. Обясненията на Т. и С. са логични и последователни. И двете лица дават сходни обяснения за случилото се в периода 22.05.2020 г. – 29.05.2020 г. Дисциплинарното обвинение не се крепи само на показанията и сведенията на тези две лица, макар те да са в основата на цялото дисциплинарно разследване. По делото (извън посоченото в заповедта за образуване на дисциплинарното производство) няма доказателства, че срещу тези лица се води досъдебно производство, както се твърди от касатора. В хода на дисциплинарното производство са събрани и други доказателства, на които ДРО е направил съвкупна преценка, което е отразено в изготвената Обобщена справка рег. № 3282 р-23690/28.10.2020 г. и Становище рег. № 3282 р-24025/02.11.2020 г. Преценени са и от ДНО преди издаване на оспорваната заповед, видно от изложените в нея мотиви. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила с отказа си да уважи доказателственото искане за изискване и прилагане по делото на всички материали от дисциплинарното производство водено против Ж. П., тъй като те са неотносими към спора. Дисциплинарното производство срещу К. е образувано със Заповед № 8121 К-6706/03.06.2020 г., изменяна със Заповед № 8121 К-7706/01.07.2020 г. и Заповед № 8121 К-9538/01.10.2020 г. всички на министъра на вътрешните работи. Посочено е, че дисциплинарното производство е образувано срещу инспектор Б. К. Определен е ДРО, който да проведе производството. Описано е деянието, заради което се образува дисциплинарно производство. К. е запознат както със заповедта за образуване на дисциплинарното производство и заповедите за изменението й, така и с всички доказателства събрани в хода на дисциплинарното производство, с обобщената справка и становището на ДРО. Не е направил възражения в тази връзка. Дори и писмените сведения на П. Т. и С. С. да са идентични като входящи номера и по двете дисциплинарни преписки, това не опорочава дисциплинарното производство и не означава, че е проведено едно общо дисциплинарно производство, както счита касатора. В тази връзка настоящата инстанция не споделя довода на решаващия съд, че извършеното от двамата се намирало във връзка и изясняването на фактите изисквало съвместното разглеждане на действията им в едно дисциплинарно производство. Правилни са изводите на решаващия съд, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма, без допуснати съществени нарушения и в съответствие с материалния закон. Нарушението е подробно описано в оспорваната заповед, посочени са конкретните разпореди от ЕК, които са нарушени от служителя. Нарушението е подведено под съответстващите му правни норми и при определяне на наказанието е съобразена разпоредбата на чл. 206, ал. 2 АПК. С оглед изложеното касационната жалба се явява неоснователна. Не са налице сочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.