Определение № 6419 от 27.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4409/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) Образувано е по частна жалба на М. Т. Н. от гр. Балчик чрез адв. Г.Каров срещу Определение № 2403 от 08.03.2024 г., постановено по адм. д. № 1177/2023 г. по описа на Административен съд – Варна, с което е върната предявената от частния жалбоподател срещу Административен съд – Добрич искова молба вх. № 2919/24.02.2023г. и е прекратено образуваното въз основа на нея съдебно производство. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение ,иска отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 / АПК от надлежна страна, за която подлежащият на оспорване пред по-горна съдебна инстанция съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е основателна. С обжалваното определение административният съд на основание чл. 129, ал. 3 от ГПК е върнал подадената от М. Т. Н. от гр. Балчик искова молба, приета в Административен съд – Варна с вх. № 2919/24.02.2023г. и е прекратил образуваното въз основа на нея съдебно производство по адм.д. № 1177/2023 г. по описа на АС- Варна. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че ищецът не е изпълнил дадените му с Разпореждане №1627/16.02.2024г., с което исковата му молба отново е била оставена без движение, указания и в определения му 7-дневен срок от съобщаването им не е отстранил констатираните от съда нередовности на същата. Според АС-Варна ищецът не е посочил релевантните за претендираното от него право факти, с което е създал невъзможност за определяне предмета на доказване в производството и за определяне от страна на ответника на обхвата на неговата защита, както и невъзможност за съда да определи предмета на спора. Според АС-Варна правно недопустимо е съдът служебно да прави анализ на цитираните от ищеца съдебни дела и да прави изводи за права въз основа на непосочени от ищеца факти. Административният съд е приел, че макар ищецът да е отстранил някои констатирани нередовности на исковата молба, посочвайки началния момент, от който претендира законната лихва и размера на обезщетението за имуществени вреди, неизлагането на фактическите основания, на които М. Н. основава исковете си по смисъла на чл.127, ал.1,т.4 от ГПК, съставлява достатъчно основание за връщане на исковата молба на подателя й на основание чл.129, ал.3 от ГПК. Определението е неправилно. Неоснователни са развитите от частния жалбоподател доводи за това, че след като смесеният петчленен състав на ВКС и ВАС, произнесъл се в производството по чл.135, ал.5 от АПК, безпроблемно въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства е дал правната квалификация на спора – иск по чл.2в, ал.1,т.1 от ЗОДОВ за нарушения на чл.6,§1, изр. 1 от ЕКПЧОС и на чл.47, ал.2, изр.1 от ХОПЕС,то фактическите основания за исковата претенция са ясно очертани и не се налага допълнителното им уточняване чрез оставяне на исковата молба без движение. Смесеният петчленен състав в производство по чл.135, ал.5 от АПК дава правна квалификация на спора само доколкото това е необходимо за определяне на компетентния да го разгледа съд – общ съд или административен съд - и само в рамките на това специално производство. Компетентен да се произнесе по редовността на исковата молба по смисъла на чл.129 от ГПК и да изиска уточнения, включително на конкретните обстоятелства, причинили и индивидуализиращи вредите, е съдът, комуто,след провеждане на производството по чл.135, ал.5 от АПК и постановяване на цитираното определение на смесения петчленен състав, делото е изпратено по компетентност, а това е именно Административен съд – Варна. Неправилно обаче АС-Варна е приел, че с уточнителната молба от 05.03.2024г. ищецът не е отстранил тези нередовности на исковата си молба, чието неотстраняване по смисъла на чл.129, ал.2 от ГПК съставлява основание за връщането й. Както административният съд сам е констатирал в мотивите на обжалваното определение, М. Н. е уточнил петитума по отношение размера на претендираните имуществени вреди и началния момент, от който се претендира лихва върху исканото обезщетение, с което същият е отстранил нередовностите на исковата молба относно задължителните й реквизити, визирани в разпоредбата на чл.127, ал.1 от ГПК. Всички останали обстоятелства, посочени като нередовности на претенцията, подробно изброени в Разпореждане №1627/16.02.2024г., касаят изисквания към исковата молба, визирани в разпоредбата на чл.127, ал.2 от ГПК, чието неизпълнение в посочения от съда срок обаче не съставлява основание за връщане на исковата молба на подателя й, изхождайки от систематичното тълкуване на разпоредбите на чл.129, ал.3 вр. ал.2 от ГПК. Основателни в тази връзка са изложените в молбата- уточнение от 05.03.2024 г. възражения на частния жалбоподател, че изискванията за посочване на конкретни обстоятелства и доказателства по всяко едно от четирите съдебни дела, образувани при ответника, от воденето на които в нарушение на Правото на ЕС и ЕКПЧОС се претендират вредите, съставляват смесица между проекто-доклад по делото и очертаване предмета на съдебното дирене. Тези уточнения и конкретизации могат да бъдат поискани след разпределяне на доказателствената тежест и при даване на указания за попълване на делото с относими доказателства по реда на чл. 171, ал.5 от АПК, но не съставляват такива нередовности на исковата молба, неотстраняването на които в дадения им от съда срок да водят до връщането й на ищеца. С оглед гореизложеното частната жалба се явява основателна. Обжалваното с нея определение като неправилно следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Водим от горното и на основание чл. 236 във връзка с чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение