Определение № 1622 от 03.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4064/2023 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. Д. срещу решение №.2711/26.05.23 по г.д.№.5192/22 на СГС, ІІ Д с., в частта, с която, след частична отмяна на реш.№.685/1.02.22 по г.д.№.44760/20 на СРС, 174с., предявеният от касатора иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвиняване в престъпление ведно с лихви е отхвърлен за разликата над 8000лв. до 25000лв. Моли се за отмяната му и за уважаване на претенцията за разликата над 8000лв. до пълния предявен размер от 25000лв., ведно с присъждане на съответните лихви и разноски. Прокуратурата на РБ не взема становище. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С атакуваното решение е прието, че са налице условията за ангажиране на отговорността на държавата на основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ – Д.Д. е бил обвинен в извършване на престъпление по чл.286 ал.2 вр. с ал.1 НК, по което впоследствие е оправдан с влязла в сила присъда; установени са и вреди, претърпени в резултат на незаконното обвиняване. Съдът е изяснил следната хронология на фактите: на 3.08.11 ищецът /заедно с Ю. Х. Д./ е бил привлечен като обвиняем /с постановление от 3.11.08 по ДП №.1908/08, 04 РУ [населено място] - за това, че на 15.06.05 пред надлежен орган на власт е набедил в престъпление В. А. Ц., следовател в ССлС, като е знаел, че е невинен, и набеденият е привлечен към наказателна отговорност на 17.01.07 с постановление на следовател от НСлС - престъпление по чл.286 ал.2 вр. ал.1 пр.1 НК/ и разпитан, предявени ни са му били материалите по разследването и му е била наложена мярка за неотклонение „подписка“; с окончателно реш. от 04.04.13 по внохд №.4808/12 Софийски градски съд е потвърдил осъдителна присъда на Софийски районен съд по нохд №.14195/08 - в частта, с която, обвиняемият е признат за виновен и осъден на наказание 2 години „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено за срок от 4г. на основание чл.66 ГПК, и я е изменил в частта, с която е осъден кумулативно на наказание „обществено порицание“ /отменяйки го/, и в частта, касаеща размера на присъдено по гражданския иск обезщетение - като го е увеличил от 4000лв. на 70 000лв.; с реш.№.445/20.01.14 по к.н.д.№.1554/13 на ВКС, III НО, решението на СГС е отменено, производството по делото е възобновено и то е върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд; с присъда №.188/01.07.14 по внохд №.587/14 на СГС, IV в.с., първоинстанционната осъдителна присъда на СРС е отменена, ищецът /както и другият обвиняем/ е оправдан по повдигнатото му обвинение и гражданският иск е отхвърлен; с окончателно решение №.239/17.09.15 по к.н.д.№.1418/14 на ВКС, I НО, оправдателната присъда е оставена в сила; във връзка с воденото наказателно производство на 24.04.13 в полза на В. Ц. е бил издаден изпълнителен лист, срещу Д.Д. е било образувано изп. дело №.20137900400775 по описа на ЧСИ Р.М. за вписване на възбрана, а производството по същото е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.4 ГПК с влязло в сила на 20.02.14 постановление. За да определи размера на дължимото обезщетение, въззивната инстанция е отразила, че съобразява тежестта на престъплението, в което е бил обвинен ищецът /„тежко“ умишлено престъпление по смисъла на чл.93 т.7 НК/, възрастта му /към момента на привличането му като обвиняем е бил на 37 години, мъж в зряла възраст, трудово и социално ангажиран, глава на семейство/, продължителността на наказателното производство /6 години 10 месеца и 14 дни/, наложената мярка за неотклонение /макар и най-леката такава/, поведението му в рамките на процеса /явявал се е на всички открити съдебни заседания пред първоинстанционния и въззивния съд и с поведението си не е ставал повод за отлагане на делото/, чистото му съдебно минало, вида и характера на търпените неимуществени вреди - психически стрес, притеснения да не изгуби жилището си, неудобство от близки и приятели, загуба на мотивация за работа, ограничаване на социални и професионални контакти, промяна в характера, влияние на отношенията в семейството. От друга страна отчита и че му е наложена най-леката мярка за неотклонение, не са били вземани други мерки за процесуална принуда или ограничения във връзка с воденото наказателно производство, то не е било публично разгласявано чрез медиите или по друг общодостъпен начин, продължителността, макар и неразумна, обхваща разглеждане на делото на три съдебни инстанции, с провеждане на общо 25 открити съдебни заседания, липсата на наведени твърдения за влошаване на здравословното състояние и на ангажирани в тази насока доказателства /извън тези за промени в теглото и стоматологични проблеми/, социално-икономическите условия и стандарта на живот в страната към датата на влизане в сила на оправдателната присъда. При тези обстоятелства е намерено, че справедливото обезщетение възлиза на 8000лв. и се дължи с лихви от датата на решението на ВКС, с което е потвърдена оправдателната присъда. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредбата за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК във връзка с въпроси, свързани с критериите /законни и обществени/, за определяне на справедлив размер на обезщетение, със същността на въззивния съдебен контрол по иск с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ, с гарантирането на справедлива парична стойност на обезщетението, с доказването на наличието на здравословни проблеми в причинно-следствена връзка с обвинението и др. Настоящият състав намира, че касационно обжалване следва да се допусне по въпроса относно критериите за определяне на справедлив размер на обезщетението. По същия е налице трайно формирана и безпротиворечива практика на ВКС, съгласно която понятието „справедливост” не е абстрактно понятие; при определяне размера на обезщетението за неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които ги обуславят; в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства, както и значението им за размера на неимуществените вреди /такива обстоятелства са са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина му на живот и обичайната среда; тежестта на престъплението, за което е повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените мерки на принуда; отражение върху личния, обществения и професионалния живот; разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания /; същият се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда, както и от тежестта на уврежданията; съобразно разпоредбата на чл.52 ЗЗД размерът на обезщетението за неимуществени вреди трябва да е съобразен с обществения критерий за справедливост; моралните вреди са индивидуално определими и паричното обезщетението за тях трябва да съответства на необходимото за преодоляването им; при определяне на обичайните вреди според общовалидния обществен критерий за справедливост съдът не прилага субективни виждания, а отразява общите схващания на даден етап от общественото развитие, като по-тежките по характер и степен увреждания се обезщетяват с по-големи по размер обезщетения /ППВС 4/68, ТР №.3/22.04.05, ОСГК, реш.№.832/10.12.10 по г.д.№.593/10, ІV ГО, реш.№.321/26.11.14 по г.д.№.2516/14, ІV ГО и др./. Обжалването се допуска за проверка реалното съобразяване на цитираната практика при преценката на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди. На касатора трябва да се дадат указания за внасяне по сметка на ВКС на дължимата държавна такса в размер на 5лв. и за представяне по делото на вносния документ за това в установения от закона срок. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,