Определение № 10290 от 02.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 9132/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. М. С. от гр. Стара Загора, чрез процесуален представител, срещу Определение №752 от 11.06.2024 г. на Административен съд София Област по административно дело № 376/2024 г. С обжалваното определение съдът е върнал исковата му молба с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ във вр. с чл.4, ал.3 от ДЕС, чл. 6 от ДЕС вр. с чл.6 от ЕКПЧОС и чл.47 от ХОПЕС срещу Административен съд София град /АССГ/ за заплащане на обезщетение, с цена на иска 50 000 лв., за неимуществени вреди, причинени на ищеца във връзка с твърдяно грубо нарушение на принципа за справедливо обезщетение при извършване на правораздавателната дейност на съда при предявен пред АССГ иск по ЗОДОВ срещу Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ и постановените съдебни решения по адм.дело № 4221 от 2020 г. и адм.дело № 8096 от 2021 г. Частният жалбоподател счита обжалваното определение за необосновано, незаконосъобразно и неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон. Излага подробни доводи в полза на защитната си теза и счита, че неправилно от страна на първоинстанционния съд е прието, че е указанията на състава на АССО относно отстраняване на нередовности по исковата молба не са били изпълнени от страна на ищеца. Допълва, че исковата му претенция за обезщетение с правно основание чл. 2в ЗОДОВ, се основава на нарушение на европейското право допуснато при правораздавателната дейност на АССГ, изразяващо се в нарушаване на правото на справедлив и безпристрастен съд, като счита, че постановените решения не отговарят на закона и установените в процеса факти и обстоятелства. Претендира отмяна на определението и връщане на делото за разглеждане от друг състав на АССО. Ответникът – Административен съд - София град не изразява становище. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията в частната жалба, Върховният административен съд, трето отделение, приема: Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна – адресат на обжалванато определение и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. За да постанови обжалвания съдебен акт, първоинстанционният съд приема, че въпреки неколкократно дадената възможност за отстраняване на нередовности в исковата молба на М. С., с направените уточнения не са отстранени тези нередовности, като ищецът не посочва точно в какво се изразява твърдяното нарушение на правото на Европейския съюз, въпреки че са посочени конкретни правни норми. Въз основа на изложеното първоинстанционният съд заключава, че чрез подаването на искова молба по ЗОДОВ, от страна на С. се цели ревизия на окончателни съдебни решения на АССГ, което е недопустимо да бъде инициирано по настоящия ред. С оглед на изложеното съдът обосновава извод, че е сезиран с недопустим иск за обезщетение за вреди от правораздавателна дейност по реда на чл. 2в от ЗОДОВ, поради което връща исковата молба и е прекратява производството. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 2в, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, исковете се разглеждат от съдилищата по реда на Административнопроцесуалния кодекс – за вреди по чл. 1, ал. 1, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд. Предвид посочената разпоредба исковете за обезщетение за вреди, за да се разглеждат от компетентните съдилища по реда предвиден в АПК, следва да произтичат от правораздавателната дейност на административните съдилища или от ВАС. Настоящата съдебна инстанция споделя изводите на първоинстанционния съд, че чрез подадената искова молба се цели ревизия на окончателни и влезли в сила съдебни решения, което е недопустимо да се извършва по реда на ЗОДОВ. Както правилно е прието и от първоинстанционния съд от изложените доводи в исковата молба от С., се установява, че той не е доволен от размера на присъденото обезщетение във връзка с осъществени действия/бездействия от страна на ГДИН през времето на неговото задържане в следствен арест и престоя му в затвора за периода 04.06.2018 г. до 14.03.2019 г., което не обосновава водене на дело по реда на чл.2в от ЗОДОВ. С направените уточнения не се установява в какво точно се изразява твърдяното нарушение на правото на ЕС, тъй като както се отбеляза, несъгласието с определения размер на обезщетението не представлява основание за водене на производство по този ред.. За пълнота на изложението следва да бъде посочено, че не може да бъде споделено становището на състава на АССО, че за да бъде допустим иск с правно основание чл. 2в от ЗОДОВ е необходимо искът да бъде вероятно основателен. Въпреки това определението като правен извод и краен резултат е правилно. С оглед на горното доводите на частния жалбоподател за неправилност на обжалваното определение са неоснователни. Определението е правилно съответно е на закона и представените по делото доказателства и следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, трето отделение