Определение № 769 от 07.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1459/2017 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Ю. С. П. ,чрез адв. П. К. от САК, както и по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу въззивно решение №306 от 27.10.2016г по в. гр.дело № 1201/2016г. на Окръжен съд – Стара Загора, постановено по иск за обезщетение на неимуществени от трудова злополука, довела да смъртта на С. Ю. П., 24 годишен син на ищеца и понасоящем касатор Ю. С. П.. Въззивният съд е отменил решението на първоинстанционния съд в една част, с която искът за обезщетение е бил отхвърлен над размера от 15 350 лв. след приспадане на получено застрахователно обезщетение и при определено по справедливост от първоинстнационния съд обезщетение от 40 000 лева. На основание 52 ЗЗД Окръжен съд – Стара Загора е приел, че следва да определи обезщетение от 100 000 лева - до размера на частично предявения иск, което обезщетение да се намали на 50 000 лева поради съпричиняване от странта на пострадалия ,определено на 50 % Поради това на ищеца са присъдени още 10 000 лева, а в останалата обжалвана част въззивният съд е потвърдил първоинстнационното решение. Касаторът Ю. С. П. обжалва решението по отношение на потвърденото отхвърляне на иска,предявен като частичен за 100 000 лева от общо заявени 200 000 лв.В изложение са формулирани множество въпроси и е изтъкнато основанието по чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК .Процесуалноправен въпрос несъответствието на фактическите и правни изводи за съда с установените по делото доказателства и факти, с оглед разясненията в ТР №2001г, т.12г и в противоречие с тях. В противоречие с практика на ВКС е произнесен и въпроса за точното прилагане разпоредбата на чл. 201, ал. 2 КТ, конкретизиран чрез въпросите: при липса на подчертано субективно отношение за нарушаване правилата за безопасност, като елемент на виновно действие ,може ли да се мотивира приложението на чл.201, ал.2 КТ, или за това е достатъчно всяко нарушение на правилата за безопасност на труда; може ли съдът да прилиожи чл. 201, ал.2 КТ при наличие на обикновено съпричиняване. Формулирани са въпроси за признаците на грубата небрежност ,отнесени към конкретно преценяваните по делото обстоятелства, за нейното пълно и главно доказване. Като материалноправен въпрос се поставя този за наличие на допринасяне при условията на чл. чл. 201 ал.2 КТ и да се прави разграничение с чл. 51, ал.2 ЗЗД, както и дали в тази връзка ответникът следва да докаже съзнавана небрежност ,че пострадалия е предвиждал настъпване на неблагоприятния резултат и е имал конкретни представи как да го предотврати, или е достатъчно установяване нарушение правилата за безопасност, съответно всяко нарушение на тези правила ли е основание за намаляване на обезщетението, или само това, което съдържа признаците на груба небрежност. Изтъква се, че в обжалваното решение въззивният съд изобщо не коментира признаците на грубата небрежност ,използва понятието съпричиняване ,което е неприложимо при условията на чл. 201 ,ал.2 КТ .Изтъква се противоречие с решение№.1026/2009г по гр.д 4001/2008г ІV г.о по реда на чл. 290 ГПК и по- старата практика на ВКС в същия смисъл. Поставя се и въпрос за прилагане принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД, като се изтъква противоречие с ППВС № 4/1968г и цитирани решения на ВКС относно задължението на съда да посочи всички съществени критерии и да ги съпостави. Касаторът [фирма] обжалва въззивното решение и в двете му части. В изложение се изтъкват основанията на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по прилагането на чл. 52 ЗЗД .Формулиран е въпрос относно преценката за справедливо обезщетение ,което ,според защитата, е във връзка с преценката за наличие на проявена груба небрежност от страна на пострадалия, както и със събраните доказателства, свързани с отношенията между баща и син. Справедливостта не е абстрактно понятие и е следвало да се преценят конкратно тези взаимоотношения, фактът ,че докато синът му е бил малолетен, ищецът е осъждан поради неплащане на издръжката му, че не го е подпомагал финансово докато е учил ,а това е направило ответното предприятие .Не са съобразени критерии, водещи до намалявяне размера на обезщетението в случай ,че пострадалият е допринесъл за злополуката.В тази връзка се изтъкнато ППВС № 4/1968г, както и решения № 125/2016г по гр.д №4417/2015г ІV г.о реш. № 79/2012г по гр.д № 673/2011г ІVг.о реш. № 348/2011г ІVг.о. Формулира се и въпрос за определяне размера на обезщетението и критериите за това в случай на допринасяне за злополуката от пострадал, допуснал груба небрежност. Сочи се основание по чл. 280 ал.1 т.1, т.2 ГПК .Противоречие е налице с решение № 291/2012г по гр.д № 951/2011г ІVг.о, според което в този случай съпричиняването има своите степени,съответни на обективното съотношение на допринасянето. Противоречието е и с решение №348/2011г по гр.д № 387/2010г ІV в същи смисъл, основание по чл. 280 ал.1, т.1 ГПК. Депозирани са отговори, с които страните взаимно оспорват допустимостта на касационните си жалби С обжалваното решение обезщетението, което въззивният съд е определил по справедливост, е намалено наполовина поради въприето равно съпричиняване на злополуката. По отношение на така възприетия принос въззивният съд не е изложил други съображения, освен причинно следствени и не е обсъдил доводите на страните по спора дали се касае именно за груба небрежност, или не.В предмета на спора пред въззивния съд е бил включен и въпрос дали поведението на ищеца при злополуката, причинила смъртта му, е проявена груба небрежност. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по свързано поставените въпроси и на двете страни, относно признаците на грубата небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 ГПК, нейното отграничаване от основанието по чл.51 ,ал.2 ЗЗД при намаляване на обезщетението при трудова злополука и критериите за това. По този въпрос въззивният съд се е отклонил от установената практика на ВКС и е налице основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. В практиката на ВКС трайно е установено разбирането, че не всяко нарушаване на правилата за безопасност, или на трудовата дисциплина обективира принос на пострадалия по смисъла на чл.201 ал.2 КТ. Определението за груба небрежност е дадено по реш. № 510/30.11.2011г по гр.д №1923/2009 ІV г.о ,реш. №291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о по реда на чл. 290 ГПК. В редица съдебни решения ,включително постановени по реда на чл. 290 ГПК, част от които и цитирани в двете изложения, са изяснени признаците за отличаване на грубата небрежност (реш. №348/2011г по грд №387/2010 ІV г.о ,реш. № 291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о, реш. №62/2015г по гр.д №2798/2014 ІV г.о на ВКС), а също и критериите за намаляване на обезщетението когато поведението на пострадалия е подвеждано под състава на чл.201, ал.2 КТ (реш. № 149/2011 по гр.д.№ 1248 по описа за 2010г. на ІІІ г.о., реш. № 348/2011г по гр.д № 387/2010г ІV г.о, реш. № 291/2012г по гр.д № 951/2011г ІV г.о, реш. №62/2015г по гр.д №2798/2014 ІV г.о. реш.№977/2010г по гр.д №298/2009г ІVг.о на ВКС ,реш. №125/2016г по гр.д №4417/2015г ,реш. №25/2016г по гр.д №3233/2015г ІІІг.о, реш. № 79/2012г по гр.д №673/2011г ІV г.о, реш. № 290/2015г по гр.д № 15/2015г ІV г.о на ВКС и др.) При конкретния механизъм на произшествието, като стечение на обективни и субективни фактори,е следвало обстоятелствата задължително да се преценят от гледна точка на признаците на грубата небрежност и едва ако се приеме ,че се касае за подобно квалифицирано поведение, да се съобрази какъв е приносът на проявена „груба небрежност” за вредоносния резултат като степен, за да се намали съответно обезщетението. Въпросите и на двете страни, свързани с приложението на чл. 52 ЗЗД, преформулират твърде общи оплаквания за необсъждане на обстоятелства от значение за определяне на справедливо обезщетение за родител поради загуба на дете, които обстоятелства в действителност въззивният съд е обсъдил, взел предвид и преценил по вътрешно убеждение ,като е следвал указанията в т. ІІ от ППВС №4/1968г и установената практика. Не може да се приеме тезата на касатора [фирма] постулирана като въпрос в изложението му, че още при определяне на обезщетението по справедливост по чл. 52 ЗЗД следва да се отчита приносът на пострадалия за неговото намаляване при допусната груба небрежност по смисъла на чл. 201, ал.2 КТ. Съгласно установената практика на ВКС, решаващата дейност на съда в тези две насоки е отграничена,тъй като се преценяват различен кръг от обстоятелства. В изложенията и на двете страни не е отговорено на специалният селективен критерии на чл. 280 ал.1 ,т.1 ЗЗД, нито е налице основание по чл. 280 ал.1 т.2 ГПК ,тъй като различните по размер обезщетения ,присъждани на основание чл. 52 ЗЗД, не са самодостатъчен довод за противоречиво решаван правен въпрос. Оплакванията на страните в тази връзка ще бъдат обсъдени по същество, тъй като не са извън предмета на касационното производство по обжалване, вече допуснато по други правни въпроси. Същото следва да се изтъкне и по отношение на въпроса в изложението на касатора Ю. П. ,изразяващ оплакването му за несъответствие на правните изводи на съда на установените доказателства и факти по делото. Предвид горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.