Определение № 268 от 04.05.2015 г. на ВКС по д. № 5533/2014 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Б. срещу определението на Градски съд София по гр.д. №15302/13 г. от 20.06.14 г., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на въззивното решение в частта за разноските. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното определение и се иска отмяната му. Ответникът по частната жалба [фирма] я оспорва като неоснователна. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК и е допустима. При разглеждането й ВКС намира следното: След постановяване на въззивното решение, с което е отменено първоинстанционното за отхвърляне на исковете на частния жалбоподател и е постановено друго, с което исковете са уважени и са присъдени разноски за въззивната инстанция, ищецът е поискал да му се присъдят и разноските за първоинстанционното производство в размер на 1200 лв., за адвокатско възнаграждение - договор на л.97 от първоинстанционното дело. Въззивният съд е отхвърлил искането със съображения, относими към присъждане на разноските за въззивното производство. Въпреки това, като краен резултат при окончателния изход на спора / искът по чл.344, ал.1,т.1 КТ е уважен, а тези по чл.344, ал.1,т.2 и 3 КТ – отхвърлени/, обжалваното определение е правилно. За първата инстанция на ищеца се дължат 400 лв. разноски за адв. възнаграждение, съответно на уважения иск, а на ответника – 600 лв., за адв. възнаграждение за отхвърлените два иска. Или по компенсация ищецът дължи на ответника 200 лв. разноски, които са отчетени при присъждането на разноските за въззивната инстанция. Затова ВКС на РБ, трето гр. отделение