Определение № 244 от 18.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 6625/2014 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез пълномощника му юрисконсулт В. Л., срещу въззивно решение № 283 от 20.06.2014 г. по гр. дело № 2/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд, с което е отменено решение № 272 от 26.03.2011 г. по гр. дело № 4763/2011 г. на Пазарджишкия районен съд и жалбоподателят е осъден да заплати на И. А. И., [населено място], сумата от 13664,46 лв., представляваща обезщетение по чл. 200, ал.1 вр. ал. 3 КТ за претърпени имуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 14.03.2008 г, отнасящи се за периода от 10.11.2008 г. до 10.11.2011 г., представляващи разликата между неполученото брутно трудово възнаграждение за периода от 10.11.2008 г. до 10.11.2011 г. и получените пенсия за инвалидност поради трудова злополука и обезщетение за безработица за същия период. Въззивният съд е приел, че е налице установена по надлежния ред трудова злополука. От събраните доказателства по делото не може да се направи извод за умишлено самоувреждане на пострадалия, нито последният да е допринесъл за увреждането като е допуснал груба небрежност. Съдът е приел, че правото да се претендира разликата между трудово възнаграждение, което работникът би получил, и получаваната пенсия за инвалидност може да се упражни едва от момента на влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК за определяне на степента на инвалидност, от който момент започва да тече и давностният срок по чл. 358, ал. 2, т. 2 КТ. Ответникът по касационната жалба И. А. И., [населено място], П. област, чрез пълномощника си адв. Т. А., оспорва жалбата. Жалбата е процесуално допустима. Жалбоподателят е изложил доводи за произнасяне в обжалваното решение по правните въпроси за началния момент на изискуемостта на вземането на работника или служителя по чл. 200, ал. 1 КТ за обезщетение на имуществени вреди от трудова злополука; за доказателствената сила на протокола за разследване на трудовата злополука, съставен по реда на чл.58 КСО, в хипотезата на чл. 201, ал. 2 КТ; допустимо ли е събирането и обсъждането на доказателства, които не са били събрани в първа инстанция, в случай на повторно разглеждане на делото от въззивния съд по реда на чл. 294, ал. 1 ГПК. Според касатора първият въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС и е решаван противоречиво от съдилищата, а другите два въпроса са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Представени са съдебни решения. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивно решение № 283/20.06.2014 г. по гр. дело № 2/2014 г. на Пазарджишкия окръжен съд. Първият въпрос е обусловил решението на въззивния съд, но е съобразен с трайно установената съдебна практика, че правото да се претендира разлика между трудовото възнаграждение, което работникът или служителят би получавал и получаваната пенсия за инвалидност може да се упражни от момента на влизане в сила на експертното решение на ТЕЛК за определяне степента на инвалидността. Такива са и задължителните указания по тълкуването на закона дадени в решение №365/19.12.2013 г. по гр.д. 1063/2012 г. на ВКС, ІV г.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] срещу въззивно решение № 339/11.07.2012 г. по гр.д. 501/12 г. на Пазарджишкия окръжен съд, което е отменено при условията на чл. 293, ал. 3 ГПК и делото е върнато за ново разглеждане на въззивната инстанция. Вторият въпрос също е обусловил крайния извод на съда, но не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, защото по него има задължителна съдебна практика относно доказателствената сила на протокола за разследване на трудовата злополука и разпределението на доказателствената тежест при възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от работника или служителя, която е съобразена от въззивния съд. Според нея съгладно чл. 154, ал.1 ГПК работодателят, въвел възражението за съпричиняване, следва да докаже, че трудовата злополука е настъпила и поради проявена от работника груба небрежност при изпълнение на работата, т.е. при условията на пълно и главно доказване работодателят трябва да установи не само, че работникът е допуснал нарушение на правилата за безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност./решение №60/05.03.2014 г. по гр.д. 5074/2013 г. на ВКС, ІV г.о./. Последният въпрос е неотносим, доколкото и без приетото писмено доказателство при повторното разглеждане на делото от въззивния съд, между страните по делото е било безспорно, че ЕР на ТЕЛК от 29.10.2008 г. не е обжалвано и е влязло в сила на 12.11.2008 г. Съобразно изхода на спора на ответника по касационната жалба трябва да се присъдят 700 лв. деловодни разноски. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.