Решение № 7317 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8896/2015 г.

Решение № 7317 от 16.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8896/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Заместник-председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), при Министерски съвет, подадена чрез юрисконсулт Д. Славова, против решение № 4342 от 22.06.2015 г., постановено по адм. д. № 4337/2015 г. по описа на Административен съд - София-град. С жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изложени са твърдения за необоснованост на обжалваното решение, както и нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила. Иска се отмяна на обжалваното решение. Ответната страна - М. А. М., гражданин на Афганистан, чрез адв. И. Шаренков, с писмено становище и в съдебно заседание оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Направено е искане за присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата. Посочва, че неправилно първоинстанционния съд е приел, че с произнасянето в отделни производства по молбите на отделните членове на семейството на афганистанския гражданин се нарушава целостта на семейството. Искането за предоставяне на закрила се осъществява лично и по собствена воля. Съдът изцяло е игнорирал факта, че в конкретния случай се касае за последваща молба за закрила, като при проведеното административно производство, както и пред първоинстанционния съд, афганистанският гражданин не е изтъкнал никакви нови обстоятелства от съществено значение за личното му положение или относно държавата му по произход. Върховният административен съд - трето отделение, в настоящия съдебен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, като разгледана по същество, е основателна. С обжалваното решение съдът е отменил по жалба на М. А. М., гражданин на Афганистан, решение № 1419/04.03.2015 г. на Заместник-председателя на ДАБ, с което на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и 4 от ЗУБ, е отказано предоставяне статут на бежанец и хуманитарен статут на чужденеца, и е върнал преписката на административния орган за ново разглеждане при спазване на указанията на съда по тълкуването и прилагането на закона. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, съгласно изискванията на чл. 59 от АПК, но е неправилно. Съдът е посочил, че семейството е под закрилата на държавата и обществото съгласно чл. 14 от Конституцията на Република България, като с разпоредбата на чл. 8, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека, също е визирано правото на зачитане на семейния живот. Посочени са и множество разпоредби от приложимия закон ЗУБ - чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34, които гарантират зачитането на правото на семеен живот и запазване целостта на семейството. Административният съд е посочил, че органът е следвало или да съедини административните производства на членовете на семейството на М. А. М. по ЗУБ, в едно общо производство на основание чл. 32 от АПК, или на основание чл. 54 от АПК да спре производствата, образувани по молбите на останалите членове на семейството, които черпят фактическо основание за исканата закрила по реда на ЗУБ от историята на един чл. на това семейство. Настоящата съдебна инстанция, след проверка на доказателствата по делото, при съобразяване доводите на страните и с оглед нормите на вътрешното и международно право, намира, че решението на Административен съд - София-град, е неправилно поради нарушение на материалния закон и неправилност. От представените по делото доказателства безспорно е установено, че по подадената от М. А. М. молба за закрила се е развило административно производство по ЗУБ, като са извършени всички дължими се по закон действия. Произнасянето в отделни производства по така подаденото искане и това на неговата съпруга не основава възприетото от административния съд становище за неправилност на административния акт. С решението си съдът е приел, че е допуснато нарушение на разпоредбите на чл. 8, ал. 9, чл. 9, ал. 6, чл. 22 и чл. 34 от ЗУБ, както и на чл. 8, ал. 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Настоящият състав счита, че първоинстанционният съд неправилно се е позовал на нарушение от страна на административния орган на горепосочените разпоредби при издаването на акта си. Чл. 8, ал. 9 и чл. 9, ал. 6 от ЗУБ извеждат отделни, самостоятелни основания за придобиване на статут на бежанец, съответно за предоставяне на хуманитарен статут. Когато чл. на семейството вече е придобил статут на бежанец, съответно му е предоставен хуманитарен статут, съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗУБ, членовете на семейството на чужденец с предоставено убежище или предоставена международна закрила, които са на територията на Република България, имат същите права и задължения, освен ако това противоречи на личния им статус или са налице обстоятелства по чл. 12 ЗУБ. Подобна е разпоредбата на чл. 34 от ЗУБ, приложима в случай, че семейството на лице с предоставена закрила по ЗУБ е извън пределите на Република България. Посочените разпоредби сочат, че специалният закон е предвидил закрила за семейството на чужденеца, поради което не са приложими разпоредбите на чл. 32 и чл. 54 АПК. Ако някой от съпрузите отговаря на изискванията на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, за получаване на съответен статут по закона, той ще му бъде предоставен на негово лично основание. Членовете на семейството му имат право да се ползват от предоставения му статут, при наличие на предпоставките на чл. 22 и на чл. 34 ЗУБ. По делото нито се твърди, нито се установява, правото на семейство по отношение на М. А. М., да е нарушено по какъвто и да е начин. Административният съд не е отчел и фактът, че настоящата молба за закрила е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ. Предишното административно производство е приключило с отказ за предоставяне на бежански и хуманитарен статут, който е бил оспорен по съдебен ред. Отказът е потвърден от първоинстанционният съд, като постановеното решение № 5092/24.09.2012 г. по адм. д. № 7664/2012 г. на Административен съд - София - град е потвърдено с решение № 15018/14.11.2013 г., постановено по адм. д. № 14420/2012 г. по описа на ВАС. Доколкото става въпрос за последваща молба за закрила, то обектът на изследване за приложението на материалния закон се ограничава до наличието на нови обстоятелства, сочени от търсещия закрила, на второ място - съществеността на тези обстоятелства относно личното му положение или държавата на произход. Настоящият състав счита, че М. А. М. не е представил нови обстоятелства, на които да основе молбата си за закрила, от където следва и изводът, че административният орган, при внимателна преценка на фактите, правилно е отхвърлил молбата на чужденеца за закрила. От представените по делото доказателства правилен и законосъобразен е изводът на административния орган за липсата на материалноправни предпоставки за прилагане на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на статут на бежанец и чл. 9, ал. 1 от ЗУБ - предоставяне на хуманитарен статут. С оглед факта, че подадената молба за закрила е последваща по смисъла на § 1, т. 6 от ДР на ЗУБ, както и че М. А. М. в проведеното административно производство не е посочил никакви нови обстоятелства и причини, поради които не желае да се завърне в родината си, то абсолютно законосъобразно и правилно административният орган е отхвърлил молбата му за предоставяне на статут. Видно от доказателствата по делото М. А. М. е посочил като причина да напусне Афганистан, проблемите, които е имал със семейството на съпругата си. В конкретния случай бежанската история е подробно обсъдена от административния орган, които е приел, че по отношение на бежанеца не са налице предпоставките за предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. В административния акт се съдържат подробни аргументи в тази насока. Кандидатът не е обосновал наличието на основателен страх от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини: раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група, политическо мнение и/или убеждение, поради което не са налице субективния и обективния елемент за прилагането на цитираната правна норма. Чужденецът изрично е заявил, че не е имал проблеми с официалните власти в Афганистан и не е бил арестуван, съден или осъждан по политически причини, твърди също, че не е членувал в политически партии или организации, освен в периода 1980 г. - 1991 г., когато това е било задължително. Видно от обстоятелството установено от органа, в проведеното на 10.11.2014 г. интервю М. А. М. е напуснал безпроблемно и по легален начин родината си, като на територията на Република България е заловен на летище София. Заявеният от него проблем със семейството на съпругата му, а именно че сключеният между тях брак не е по ислямските канони, е ирелевантно и недостатъчно обстоятелство за търсене на закрила, тъй като, видно от събраните по административната преписка доказателства се касае за семеен проблем. При проведените с него интервюта от административния орган е констатирано, че по отношение на М. А. М. не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 от ЗУБ. Според тълкувателно решение на Съда на Европейските общности от 17.02.2009 г. по дело № С-465/07, понятията "смъртно наказание", "екзекуция" и "изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или наказание, наложени на молител в страната му на произход" използвани в чл. 15, б. "а" и "б" от Квалификационната директива или чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ обхващат ситуации, в които кандидатът за субсидиарна закрила е изложен на риск от конкретен вид посегателство. С оглед на това тълкуване и предвид факта, че чужденецът не прави твърдения за "смъртно наказание" или "екзекуция", извода на административния орган, че по отношение на М. А. М. не се установяват предпоставките по чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ е правилен. Според Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец на службата на Върховния комисариат по бежанците към ООН, глава 2, т. 42, опасенията на кандидата следва да бъдат считани за основателни, ако той е в състояние до голяма степен да обоснове, че оставането му в страната по произход или завръщането в нея е станало нетърпимо за самия него. Видно от представените по делото доказателства е, че това не е направено по убедителен начин от касационния ответник по делото. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд счита, че по време на процедурата пред ДАБ, са спазени всички права на М. А. М., в качеството му на търсещ закрила в Република България, като не са допуснати визираните от първоинстанционния съд в чл. 20 от ЗУБ, ограничения на правата на чужденеца, както и по никакъв начин не е било нарушено правото му на семеен живот, поради което решението като неправилно следва да се отмени, а жалбата срещу оспорения административен акт да се отхвърли като неоснователна.