Чл. 12 ЗУБ
Закон за убежището и бежанците
Глава третаin forcecited by 118 decisions
Статут на бежанец не се предоставя на чужденец:
за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил деяние, което съгласно българските закони и международните договори, по които Република България е страна, е определено като военно престъпление или като престъпление против мира и човечеството;
за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление от неполитически характер извън територията на Република България;
за когото има сериозни основания да се предполага, че извършва, подбужда, подпомага, участва в обучение или приготовление за извършване на действия, противоречащи на целите и принципите на Организацията на обединените нации (ООН), уредени вПреамбюлаи вчл. 1и2 от Хартата на ООН, както и в резолюциите и, относно мерките за борба с международния тероризъм;
който се ползва от закрилата или помощта на органи или организации на Организацията на обединените нации, различни от Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците, с изключение на случаите, в които тази закрила или помощ е преустановена и положението на лицето не е установено в съответствие със съответната резолюция на Организацията на обединените нации; това лице може да се ползва от привилегиите, произтичащи отКонвенцията за статута на бежанците от 1951 г.;
по отношение на когото компетентните органи в държавата по неговото постоянно местоживеене са признали правата и задълженията, произтичащи от гражданството на тази държава;
за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност;
който веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление представлява заплаха за обществото.
Хуманитарен статут не се предоставя на чужденец:
за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил някое от деянията по ал. 1, т. 1 и 3;
за когото има сериозни основания да се предполага, че е извършил тежко престъпление;
който е извършил извън територията на Република България престъпление, за което българският закон предвижда наказание лишаване от свобода, и е напуснал държавата си по произход единствено с цел да избегне наказателното преследване, освен ако това преследване застрашава живота му или е нечовешко или унизително;
за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за обществото или за националната сигурност.