Решение № 2714 от 5.3.2026 г. на Административен съд - Варна по дело № 2688/2025 г.

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК, вр. чл. 84 ал. 3 от Закон за убежището и бежанците /ЗУБ/. Образувано е по жалба на А. М., [ЛНЧ], роден на [дата]., с адрес на пребиваване: гр. Варна, [улица], [адрес], чрез пълномощник – адв. С. Ф., против Решение № 4780/05.09.2025г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците /ДАБ/ при МС, с което на осн. чл.78, вр. чл.82, ал.2, вр. чл.17, ал.5, вр. 48, ал.1, т.1 от ЗУБ е отнета предоставената му временна закрила. В жалбата се поддържа, че оспореното решение за отнемане на временна закрила е незаконосъобразно и следва да бъде отменено изцяло, тъй като е постановено при нарушения на материалния закон и при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Твърди се, че от представената от служителите на ДАБ преписка по никакъв начин не става ясно защо е образувано производство по отнемане на временната закрила. Отсъстват конкретни мотиви защо ДАБ към МС е преценила, че следва да се отнеме предоставения статут, като е налице позоваване единствено и само на постъпила справка от Държавна агенция „Национална сигурност“ /ДА „НС“/. Счита се, че последното не е достатъчно основание и ответникът е следвало да изложи собствени съображения. Поддържа се, че представляващият жалбоподателя адвокат не е подал допълнителни писмени възражения и писмени доказателства поради невъзможност да представи такива, тъй като не е наясно какво е извършил жалбоподателят и с какво е застрашил националната сигурност. Твърди се, че Маркариян няма никаква съпричастност към изброените дейности в разпоредбата на чл.4, ал.1 от Закона за ДАНС, спазвал е най-стриктно и точно закона и в проведеното интервю съвсем честно и безкористно е обяснил своята история относно пребиваването в РБългария, като ответникът е анализирал дадените отговори непрецизно и едностранно. На изложените основания се моли отмяна на решението. В съдебно заседание и по съществото на спора, чрез преупълном. адв.Й. и пълномощника адв. Ф., жалбата се поддържа на изложените основание. Допълнително се излага, че събраните в хода на съдебното производство писмени доказателства – писмо и доклад от ДА „НС“, не водят до по-различни изводи, тъй като в същите не се съдържат конкретни данни, които да обуславят основания по чл.17, ал.5 от ЗУБ. Депозирани са писмени бележки, в които горните твърдения са доразвити. Допълнително се сочи, че отнемането на временната закрила на Маркариян и връщането му в Украйна ще постави живота му в изключителна опасност. Претендира се присъждане на адвокатско възнаграждение. Ответникът - Председателят на ДАБ при МС, в депозирани по делото чрез процесуален представител – ст.ю.к. М.К. писмени бележки, оспорва жалбата. Изложени са в същите подробни съображения, поради които се счита, че оспорения акт е издаден от компетентен орган, при спазване на административно-производствените правила и при правилно приложение на материалния закон. Поддържа се, че са взети предвид всички факти и обстоятелства свързани с личното положение на жалбоподателя и с държавата му по произход. Твърди се, че установените факти, в т.ч. писмо от 11.06.2025г. от ДА „НС“ и Заповед 20.08.2025г. за екстрадиция на същия орган, установяват наличие на основания по чл.17, ал.5, вр. чл.12, ал.1, т.6 от ЗУБ, а изложените от Маркариян твърдения в хода на административното производство, представляват единствено предположения и не са подкрепени с никакви доказателства. Отправено е искане за отхвърляне на жалбата. Представителят на Окръжна прокуратура-Варна дава заключение за неоснователност на жалбата. Счита, че оспореното решение на Председателя на ДАБ е издадено съобразно неговите правомощия по чл.48 от ЗУБ. Процедурните правила, уредени в чл.78в случая са спазени. Решението е постановено и в съответствие с материалноправните разпоредби, доколкото при наличие на данни по чл.17, ал.5 от ЗУБ председателят на ДАБ действа при условията на обвързана компетентност и е длъжен да издаде такова решение по чл.82 от закона. Поддържа, че ДА „НС“ е именно органът, който е овластен да установява обстоятелства свързани със заплаха за националната сигурност и това в случая е сторено с въпросното писмо. Моли жалбата да бъде отхвърлена. След преценка на събраните доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна, следното: От събраните по делото доказателства се установява, че жалбоподателят А. М., гражданин на Украйна, е с предоставена временна закрила в РБългария, съгласно регистрационна карта № 825280894 на ДАБ към МС. Във връзка с постъпило в регистратура за класифицирана информация в ДАБ-МС, писмо рег.№ 2-66/11.06.2025г. от ДА „НС“, Директор дирекция „Качество на процедурата за международна закрила“ на ДАБ-МС е депозирал пред председателя на ДАБ докладна записка вх.№ КП-02-664/17.06.2025г. В същата е посочено, че писмото на ДА „НС“ съдържа информация обуславяща наличие на основания за отнемане по чл.17, ал.5 от ЗУБ на предоставена временна закрила на петима украински граждани, един от които и А. М. и е отправено предложение за провеждане на административно производство, извършване на проверки и постановяване на акт. С резолюция от 18.06.2025г. на Председателя на ДАБ е открито административно производство по отнемане на временна закрила на посочените лица, възложена на Ал.К. – гл.експерт н отдел „ПМЗ – [жк] ,РПЦ-София. С писмо № ПМЗ-ОК-1901/10.07.2025г. жалбоподателят Маркариян е уведомен за образуваното производство и е поканен да се яви на 01.08.2025г. в РПЦ-София за провеждане на интервю, на което да направи своите възражения, като е дадена възможност и за депозиране на писмени такива. На посочената дата жалбоподателят се е явил, заедно с адв.Ф. и в присъствието на преводач, като проведеното интервю е обективирано в Протокол вх.№ ПМЗ-ОК-2185/04.08.2025г. Видно от същия, на поставените въпроси Маркариян е дал информация, че за пръв път е посетил България през 2021г., когато е бил на почивка. След това е пристигнал 2022г., след като по време на престой в Истамбул е разбрал за обявената война между Русия и Украйна, като в последствие е евакуирал майка си и баба си. Сочи, че баща му е починал. Обяснява, че има връзка без брак с жена с руско гражданство, както има 2-годишен син от съвместното им съжителство. Последният път, в който са се видели е бил през м.септември 2024г., като са се срещнали в Турция. Към момента на интервюто ги очаква за 18-дневен престой в България. Заявява, че не е имал друго гражданство и не е живял в друга държава, освен половин година в Турция през 2019г., където е пребивавал с цел туризъм. В Украйна са имали семеен хотелиерски бизнес, до началото на войната. В България засега не се занимава с нищо, не работи. Ходи на спорт – тенис на корт. Мисли за хотелски бизнес, като все още проучва, за да подбере правилната стратегия. Заявява, че не е използвал фалшива самоличност и документи; не е членувал в политическа партия или организация; не е служил в армията, не е участвал във военни действия и не е бил член на въоръжена групировка; не е бил арестуван и не е имал проблеми с официалните власти в Украйна; не е извършвал незаконна дейност на територията на РБългария или на друга държава – членка на ЕС, нито е имал контакт с организации, занимаващи се с такава дейност; не е използвал физическа сила или принуда спрямо български граждани; след като е получил временна закрила е напускал територията на страната за да ходи до Турция, да види детето. Възразил е срещу образуваното производство за отнемане на временната му закрила, като е заявил, че живее в България, съблюдава законите, изучава български език, общува с българи; майка му и баба му също живеят в страната и той се грижи за тях. Допълва, че никога не е бил арестуван или викан в полицията. Счита, че би могъл да се върне в Украйна, но според него още на границата ще бъде мобилизиран и изпратен да воюва, а той няма никакъв опит. В хода на интервюто пълномощникът – адв.Ф. е допълнил, че не са налице доказателства за образувани срещу Марканиян дела или съдебни производство; не е викан или разпитван, като освен това регистрационната му карта е била продължена през м.03.2025г. с още една година. Във връзка с тези твърдения е представено Удостоверение изх.№ 4408/23.07.2025г. от ОП-Варна, съгласно което към 22.07.2025г. срещу лицето А. М. няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства. Представено е заверено копие от международен паспорт на Маркариян, от което се установяват многократни посещения на Турция в периода 2019-2024г. След подадено заявление, адв. Ф. – пълномощник на А. М., е получил достъп до пълната административна преписка и съгласно направено от същия писмено изявление от 07.08.2025г., се е запознал със същата. В хода на административното производство от органа е изискана допълнителна информация от Регистрационно-приемателен център – София /РПЦ/, относно адреса на пребиваване на жалбоподателя; от Районна прокуратура-Варна и от Районен съд-Варна, като от постъпилите отговори се установява, че срещу Маркариян няма образувани досъдебни и съдебни производство. Изискана е информация от ГД „Гранична полиция“ относно записи на данни за преминаване на ГКПП на РБългария. Постъпил е отговор, че след приемане на страната ни в Шенген, данните в АИС ГК за преминаване през ГКПП на лица и превозни средства, не следва да бъдат приемани за достоверен източник на информация. До ДА „НС“ е изпратено уведомление за откритото производство по отнемане на предоставената на А. М. временна закрила. В тази връзка от ДА „НС“ е постъпило писмо, че не се възразява да бъдат предприети действия по отнемане на временната закрила на лицето. В последствие е представена и Заповед № З-2356/20.08.2025г. от Председателя на ДА „НС“, с която на основание чл. 42, ал.1, т.2 и ал.2, вр. чл.10, ал.1, т.1 и чл.44, ал.1 от Закона за чужденците в РБ /ЗЧРБ/ и чл.24, параграф 1, б.“а“, вр. параграф 2, б.“б“ от Регламент /ЕС/ 2018/1861 та ЕП и на Съвета от 28 ноември 2018г. и въз основа данните от Доклад ВН-6-7667/2025г., на А. М. е наложена принудителна административна мярка „експулсиране“, като на лицето е отнето правото на пребиваване в РБългария и е наложена забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на Европейския съюз. Събраните в хода на административното производство информация и писмени доказателства, са обобщени в Становище вх.№ ПМЗ-ОК-2534/01.09.2025г. от гл.експерт в отдел „ПМЗ -[жк], РПЦ-София до Председателя на ДАБ при МС. Въз основа на същите е направен извод, че са налице основания по чл.17, ал.5 от ЗУБ и е отправено предложение за отнемане на предоставената временна закрила на М. А.. Въз основа на горното, ответникът по оспорването издал оспореното Решение № 4780/05.09.2025г., с което на осн. чл. 78, вр. чл. 82, ал. 2, вр. чл. 17, ал. 5 от ЗУБ е отнел предоставената с Решение № 144/10.03.2022г., последно изменено с Решение № 79/20.02.2025г. на МС временна закрила на М. А.. В мотивите на решението е прието, че в постъпилото писмо от ДА „НС“, предвид специализираната компетентност на агенцията и без да се възпроизвежда класифицирано съдържание, са изложени конкретни, последователни и аргументирани мотиви, които по своята тежест са достатъчни, за да обосноват предприемането на стъпки по реда на чл.17, ал.5 от ЗУБ спрямо чуждия гражданин. Допълнително, видно от съдържанието на постъпилата Заповед № 3-2356 от 20.08.2025 г. за експулсиране и наложена забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите-членки на ЕС, в нея е направена преценка, че с действията си лицето може да постави в опасност сигурността на българската държава. Тази констатация е изведена от ДА „НС“ в качеството на орган, който притежава изключителната компетентност да извърши преценка за наличие на обстоятелствата по чл. 12, ал. 1, т. 6 и чл. 12, ал. 2, т. 4 от ЗУБ в съответствие с правомощията си по ЗДАНС. В този смисъл ответникът е приел, че установяването на релевантните факти и обстоятелства е извършено от компетентен орган, а ДАБ-МС в случая действа в условията на обвързана компетентност и е длъжен да приложи разпоредбите на чл. 12, ал. 1, т. 6 и ал. 2, т. 4 от ЗУБ. Позовал се е ответникът на практиката на СЕС, според която дори и само наличие на убедителни данни, че едно лице възнамерява да извърши противоправно деяние, е достатъчно за да се приеме, че то представлява действителна, настояща и достатъчно сериозна заплаха за обществения ред или националната сигурност. Допълнително е приел, че данните от интервюто не съдържат конкретни факти, изявленията са общи и предполагат единствено намерения и както те, така и представеното удостоверение за отсъствие на образувани срещу лицето производства, не опровергават наличните данни и не разколебават направените изводи, и не са достатъчни за да служат като основание за прекратяване на образуваното производство по чл.78 от ЗУБ по отнемане на временната закрила. Изложени са аргументи и за липса на основания за приложение на принципа „забрана за връщане“, доколкото в конкретния казус относимо е изключението по чл.4, ал.4, предл. първо от ЗУБ. Събраните в хода на образуваното административно производство доказателства не установяват животът или свободата на чужденеца да са застрашени по някой от признаците, посочени в разпоредбата на чл.4, ал.3 от ЗУБ, респективно в чл.33, ал.1 от Женевската конвенция. В този смисъл е прието, че наведените от Маркариян възражения, че ще бъде мобилизират при връщането му в Украйна, не могат да послужат като основание за запазване на предоставената временна закрила, тъй като в случая се прилага изключението от принципа на „non-refoulement“, предвидено в Закона и в международното право. Посочено е, че решението за отнемане на ползваната от чуждия гражданин временна закрила е в съответствие и с норма на чл. 14, § 4, б. „б“ от Директива 2011/95/ЕС. Видно от изричното отбелязване върху решението, същото е връчено на жалбоподателя, чрез пълномощника адв.Ф. на 18.09.2025г., като съдебното оспорване срещу него е предприето на 02.10.2025г. В хода на съдебното производство, в изпълнение на съдебно разпореждане, от ДА “НС“ е постъпила информация, че заповедта за налагане на принудителни административни мерки по ЗЧРБ е обжалвана по съдебен ред от жалбоподателя, като жалбата е изпратена в Адм.съд-Варна на 20.11.2025г. При извършена служебна справка съдът установи, че по оспорването на Заповед № З-2356/20.08.2025г. от Председателя на ДА „НС“ е образувано адм.д.№ 2982/2025г. по описа на Адм.съд-Варна. По същото е постановено Решение № 277/09.01.2026г., с което жалбата на Маркариян срещу заповедта за експулсиране е отхвърлена. Същото като окончателно е влязло в сила на 09.01.2026г. В изпълнение на съдебно разпореждане от ответника е представено цитираното в оспореното решение, послужило и като основание за издаването му, писмо вх. № 2-66/11.06.2025г. от ДА „НС“. Доколкото същото е с гриф „Поверително“, съдът е разпоредил засекретяването му в отделен дом и съхранението му в Регистратура „Класифицирана информация“ при Административен съд-Варна. За целите на настоящото производство от третото лице ДА „НС“ е изискан Доклад рег.№ ВН-6-7667/2025 г., цитиран в Заповед № З-2356/20.08.2025г. С писмо с.д. 2337/05.02.2026г., с гриф „Поверително“ е представено извлечение от доклада, приложен към създадения по делото класифициран том. Предвид постъпила от пълномощника на жалбоподателя молба, на същия, след проведено обучение по чл.38, ал.1, т.2 от ЗЗКИ и чл.158 от ППЗЗКИ е предоставен достъп до материалите, съхранявани в регистратура „Класифицирана информация“ в Адм.съд – Варна. От ответника, с депозираните писмени бележки е представена Справка вх.№ МД-02-629/04.12.2025г. относно общото положение и актуалната политическа и икономическа обстановка в Украйна. При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното: Жалбата е депозирана в законоустановения срок по чл.149, ал.1 от АПК, от легитимиран субект – адресат на оспореното решение и при наличие на правен интерес, доколкото Маркариян се явява засегнат неблагоприятно от обективираното в същия властническо волеизявление, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява неоснователна, по следните съображения: Обжалваното решение на Председателя на ДАБ при МС представлява индивидуален административен акт. Същото е издадено в изискуемата от закона писмена форма и от компетентен орган, в кръга на неговата териториална и материална компетентност, съгласно чл.48, ал.1, т.1 и чл.78, ал.5 от ЗУБ. Поради това, съдът приема, че оспорения акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност. Решението съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 АПК. В тази връзка съдът намира за неоснователни възраженията на жалбоподателя за немотивираност на оспорения акт. В същия се съдържа ясно текстово описание на фактическото основание за неговото издаване – наличие на данни, които в своята съвкупност в достатъчна степен и тежест, обуславят извод, че с действията си М. А. може да постави в опасност сигурността на българската държава. Посочено е, че наличието на такива данни се установява както от писмо рег.№ 2-66/11.06.2025г. от ДА „НС“, /което е дало основание за започване на административното производство/, така и от Заповед № З-2356/20.08.2025г., издадена от председателя на ДА „НС“, с която спрямо жалбоподателя са наложени принудителни административни мерки „експулсиране“, „отнемане правото на пребиваване в Република България“ и е наложена забрана за влизане и пребиваване на териториите на държавите-членки на ЕС, тъй като същият представлява заплаха за националната сигурност. Константна е съдебната практика, съобразно постановеното Тълкувателно решение № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, че мотивите на акта могат да се съдържат и в друг документ, съставен преди издаването на обжалвания индивидуален административен акт. Изискването, което се поставя към органа-издател на акта, е да извърши позоваване на този предхождащ акта документ. С последното той го приобщава към административната преписка, а изложените в него мотиви, приети от издателя, стават мотиви и на самия акт. В разглеждания случай това е направено от решаващия орган. Обстоятелството, че същите не са цитирани, се предпоставя от факта, че съдържащата се в тях информация е с гриф за сигурност. Допълнително следва да се посочи, че от оспореното решение се установява и извършена от органа собствена преценка на предоставените данни, приети от същия като достатъчно основание за вземане на решение за отнемане на предоставената временна закрила. Изложени са мотиви и относно останалите извършени в хода на административното производство действия и събрани доказателства и е направен обобщен извод, че същите не могат да послужат като основание за прекратяване на производството на основание чл.78, ал.7 от ЗУБ. Обоснован е и извод за липса на предпоставки за прилагане принципа „забрана за връщане“. При извършената служебна проверка, съдът не констатира допуснати при издаване на оспореното решение нарушения, от категорията на съществените, които да обуславят незаконосъобразност на акта само на това основание. От събраните и обсъдени доказателства се установява, че административното производството е проведено при спазване на разписания в чл.78, ал.1 – ал.4 от ЗУБ ред. Образувано е въз основа на нови данни, даващи основание за преразглеждане предоставената на украинския гражданин временна закрила. Жалбоподателят е надлежно уведомен за производството, участвал е лично и с адвокат – пълномощник в същото. Още с уведомяване на Маркариян за откритото производство, на същия е дадена възможност да наведе възражения и да представи писмени доказателства. С лицето е проведено интервю, обективирано в писмен протокол, с участието на преводач. Съдържанието на протокола свидетелства, че интервюто е проведено при условия, които дават възможност на лицето да отговори на поставените въпроси и да изложи по последователен начин, максимално изчерпателно всички свои твърдения и възражения. На пълномощника е предоставена възможност за запознаване със секретните материали. Следователно процедурата за отнемане на предоставена международна закрила е надлежно проведена. Същата е и в съответствие със съображение 49 от Преамбюла и чл. 45, пар. 1 от Директива 2013/32/ЕС, съгласно които държавите – членки следва да се убедят, че лицата, които се ползват от международна закрила, са надлежно уведомени за евентуалното преразглеждане на техния статут и тези лица имат възможност да изложат своите възгледи преди органите да вземат обосновано решение за отнемане на предоставения им статут. Както е посочил и Съда на Европейския съюз (СЕС) в пар. 45 от решение по делото С-159/21 от 22.09.2022 г. „що се отнася... до административното производство, съгласно постоянната практика на Съда зачитането на правото на защита налага административните органи на държавите членки, когато вземат мерки, попадащи в приложното поле на правото на Съюза, да предоставят възможност на адресата на решение, с което осезаемо се засягат неговите интереси, да представи надлежно своето становище относно доказателствата, на които административният орган възнамерява да се основе“. В този смисъл, предвид и представените по делото доказателства, съдът намира, че правото на защита на жалбоподателя е зачетено. В настоящето съдебно производство, в съответствие с пар. 48 от същото решение, на оспорващия е осигурен достъп до всички данни в преписката, с които се е обосновал административният орган, както и с допълнително изисканата от съда информация /извлечение от доклад на ДА „НС“/, за да може реално да изрази становище по тези данни, което той е сторил чрез пълномощника адв.Ф.. Противно на твърденията на пълномощника на жалбоподателя, съдът намира, че решението съответства на материалния закон и неговата цел. Спор по фактите между страните няма. Спорен по делото е въпросът дали са били налице достатъчно основания за отнемане предоставената на А. М. временна закрила. Съгласно разпоредбата на чл.17, ал.5 от ЗУБ временна закрила се отнема на чужденеца, когато се установи наличието на основание по чл.12, ал.1, т.1 – 3 или за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява опасност за националната сигурност или за обществото. Според чл.12, ал.1, т.6 от ЗУБ, статут на бежанец не се предоставя на чужденец, за когото има сериозни основания да се предполага, че представлява заплаха за националната сигурност. В случая от събраните писмени доказателства /в хода на административното и на съдебното производство/, в т.ч. представените от ДА “НС“: писмо рег.№ 2-66/11.06.2025г. /послужило като основание за започване на административното производство/, Заповед № З-2356/20.08.2025г. /цитирана в оспореното решение/ и извлечение от Доклад рег.№ ВН-6-7667/2025г., /цитиран в Заповед № З-2356/20.08.2025г./ от ДА “НС“, част от тях обособени в отделен том по настоящето дело, се установява, че са налице сочените от органа факти относно жалбоподателя. Същите основания са послужили и за издаване на Заповед № З-2356/20.08.2025г. за налагане на жалбоподателя ПАМ по ЗЧРБ /експулсиране, отнето право на пребиваване в РБ и забрана за влизане и пребиваване на територията на държави-членки на ЕС/, която както беше посочено и по-горе е влязла в сила след съдебно оспорване, за което към настоящото решение се прилага справка. На първо място следва да се посочи, че административният орган действа при обвързана компетентност в хипотезата на чл.17, ал.5, пр.2, вр. чл. 12, ал.1, т.6 от ЗУБ по отношение установените от ДА „НС“ фактически и правни основания за приложението им, какъвто е настоящият случай. Предвид правомощията на ДА „НС“ /чл.2, ал.1, чл.4, чл.41, ал.1 и ал.3 от ЗДАНС/ именно в нейна изключителна компетентност е установяването на обстоятелствата по смисъла на чл. 12, ал. 1, т.6 от ЗУБ, свързани със заплаха за националната сигурност. Това в процесния случай е сторено от ДА „НС“ - както с оглед наложената ПАМ, така и предвид посочените по-горе писмо и доклад. На второ място, съдът намира, че изводите на председателят на ДАБ – МС са съобразени и с изискванията за мотивираност на представеното становище на ДА “НС“, съгласно тълкуването, дадено в т. 2 на Решение по дело С-159/21 СЕС. Според СЕС член 4, параграфи 1 и 2, член 10, параграфи 2 и 3, член 11, параграф 2 и член 45, параграф 3 от Директива 2013/32 във връзка с член 14, параграф 4, буква а) и член 17, параграф 1, буква г) от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 13 декември 2011 година относно стандарти за определянето на граждани на трети държави или лица без гражданство като лица, на които е предоставена международна закрила, за единния статут на бежанците или на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, както и за съдържанието на предоставената закрила, трябва да се тълкуват в смисъл, че не допускат национална правна уредба, съгласно която когато органи със специализирани функции, свързани с националната сигурност, са констатирали с немотивирано становище, че дадено лице представлява заплаха за тази сигурност, решаващият орган е длъжен системно да отказва да предостави субсидиарна закрила на това лице или да отнема предоставената по-рано международна закрила на същото лице, като се основава на споменатото становище. В случая от представените от ДА „НС“ писмени доказателства, са изложени конкретни факти относно жалбоподателя. Тези писмени доказателства обосновават даденото от ДА „НС“ становище в производството пред ДАБ и като част от преписката по издаването на обжалваното решение, съдържат мотиви – конкретни факти, в т.ч. и за участие в цитирана групировка, като е посочен и номер на образувано във връзка с дейността на същата досъдебно производство. Поради това не може да се сподели твърдението на жалбоподателя, че е налице немотивирано становище на органа със специализирани функции, свързани с националната сигурност – ДА „НС“, по смисъла на цитираното решение на СЕС. От събраните писмени доказателства се установява, че становището на ДАНС не е немотивирано, а издадено въз основа на конкретни факти и обстоятелства отразени в отделни писмени документи, изготвени и съдържащи поверителна информация. Тези данни се потвърждават и от информацията в допълнително представеното пред съда извлечение от доклад. Обстоятелството, че същият не е изискан от административния орган, не води до порочност на решението на това основание, каквито твърдения релевира по съществото на спора адв.Ф., доколкото от една страна в голяма част информацията се препокрива, а от друга настоящата инстанция е такава по същество и е длъжна да събере и съобрази всички относими доказателства, като при това правото на защита на лицето не е накърнено, с оглед запознаването на пълномощника с данните от доклада, още повече, че същият е бил адвокат на Маркариян и в производството по оспорване на заповедта за експулсиране. На следващо място, решаващият орган, след запознаване с релевантната информация, без да се ограничава само с нея, а при съобразяване данните от интервюто и отсъствието на конкретна информация и доказателства, които да опровергават данните от писмото на ДА „НС“, самостоятелно е преценил фактите и обстоятелствата и със собствени мотиви е определил съдържанието на решението си. Направени са обосновани изводи на базата на установената фактическа обстановка, които настоящият състав приема. Направените от жалбоподателя в хода на интервюто изявления /семейно положение, начин на живот, произход на средства за издръжка на себе си, майка си и баба си, начин на постъпление на същите/ са неконкретни и общи, и в своята съвкупност не могат да опровергаят данните в писмото и в доклада. Единственото конкретно писмено доказателство е удостоверението от ОП-Варна. Същото обаче удостоверява само, че срещу лицето А. М. няма повдигнати обвинения по неприключили наказателни производства, което обаче не изключва водено срещу същия разследване. Съдът намира, че анализът на събраните по делото доказателства, обуславят извод за наличие на нормативно предвидените в чл.17 ал.5, пр.второ, вр. чл.12, ал.1, т.6 от ЗУБ сериозни основания да се приеме, че Маркариян представлява опасност за националната сигурност и за обществото. Това налага извод, че оспореният административен акт е съответен на решението на СЕС по дело С-159/21 г. и даденото с него тълкуване, в т. ч. на разпоредбата на чл.17, § 1, б. г от Директива 2011/95 /почти дословно възпроизведена в чл.12, ал.1, т.6 ЗУБ и съгласно която гражданин на трета държава или лице без гражданство се изключват от кръга на лицата, които отговарят на условията за субсидиарна закрила, ако съществуват сериозни основания да се счита, че съответното лице представлява заплаха за обществото или за сигурността на държавата членка, в която се намира/. По изложените съображения, след като е установено, че има сериозни основания да се предполага, че жалбоподателят представлява заплаха за обществото или за националната сигурност, решението е издадено в съответствие с материалноправните разпоредби и с целта на закона. Неоснователни са възраженията на жалбоподателя във връзка с връщането му в страната му по произход. Въпреки изложените от ответника мотиви, следва да се посочи, че въпросът относно връщане в страната по произход, респ. трета страна, са свързани с изпълнението на ПАМ по ЗЧРБ, поради което и те нямат отношение към приложението на чл.17, ал. 5 от ЗУБ, предвид и чл. 63, ал. 3 от ЗУБ. Това се установява и от приложената по делото справка за движението по адм.д. № 2982/2025г., видно от която с постановеното, влязло в сила Решение № 277/09.01.2026г. е установено на основание чл.44а, ал.1 ЗЧРБ, вр. чл.3 ЕКПЧ и чл.19, пар.2 ХОПЕС, че по отношение на А. М., [ЛНЧ], роден на [дата]. в гр.Днипро, гражданин на Украйна, е налице забрана за експулсиране в Украйна, като е постановено, че в тази част решението е основание за издаване на заповед по чл.44а, ал.2 ЗЧРБ от компетентния орган. Предвид гореизложеното, настоящия съдебен състав приема, че оспореното решение е законосъобразно, постановено при спазване на административно производствените правила, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с неговата цел. Жалбата срещу него се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена. От ответника не е направено искане за присъждане на съдебни разноски, поради което въпреки изхода на спора, такива не му се следват. Водим от горното, на основание чл. 172, ал. 2, пр. 4 от АПК, вр. чл. 91 от ЗУБ, съдът