Определение № 191 от 04.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1369/2010 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 232 от 10.05.2010 г. по гр.д. № 324/2010 г. на Д. окръжен съд, допълнено по реда на чл. 193 ГПК (отм.) с решение № 298 от 18.06.2010 г., е оставено в сила решение № 21 от 11.02.2010 г. по гр.д. № 2196/2005 г. на Д. районен съд, с което са уважени обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ, предявени от Д. Ч. М. от[населено място] срещу С. „Л. К.”,[населено място] за отмяна на уволнение, извършено със заповед № ІІ-3-385 от 01.12.2005 г.; за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „възпитател начален етап” и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 1149, 61 лева. В решението е прието, че трудовото правоотношение между страните е било прекратено от работодотеля, считано от 02.12.2005 г. на основание чл. 328, ал.1, т.2 КТ поради съкращаване на щата. Прието е, че реално съкращаване на щата не е било проведено – числеността на педагогическия персонал по щатно разписание за учебната 2005/2006 година е било увеличено на 82,5 спрямо 77 за предходната 2004/2005 учебна година; че не е установено и реално съкращаване на длъжността „възпитател начален етап” според щатната структура за учебната 2005/2006 г., тъй като при двама възпитатели за предходната година, през 2005/2006 г. щатните бройки за възпитатели са били 4,5. Прието е, че така установените факти сочат за незаконност на уволнението, независимо от въведения от работодателя довод за съкращаване на щатна бройка за длъжността „помощник директор на училището” и извършен подбор по чл. 329, ал.1 КТ, при който е била предпочетена да остане на работа преподавателката, изпълняващата длъжността „помощник директор”. Касационна жалба против решението на Д. окръжен съд е постъпила от С. „Л. К.”,[населено място]. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поради наличие на противоречива практика по обуславящите изхода на делото въпроси по приложението на чл. 328, ал.1, т.2 КТ вр. с чл. 329, ал.1 КТ – налице ли е реално съкращаване на щата при премахване на определена длъжност при увеличение на общата численост на персонала и право ли е на работодателя да прекрати трудовия договор със служител, чиято длъжност не се съкращава, за да остави на работа служител, чиято длъжност се съкращава, но работи по добре. Приложени са решение № 1935 от 10.01.2006 г. по гр.д. № 1456/2003 г.; решение № 1002 от 18.05.2000 г. по гр.д. № 2000/1999 г.; решение № 278 от 18.04.2006 г. и решение № 1931 от 07.12.2006 г. на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите имат ли учителите с полувисше образование качеството на „педагогически персонал” и в какво е съотношението между длъжностното разписание на училището и списък образец № 1 за съответната учебна година и въз основа на кой от двата документа се формира извод за броя и вида на длъжностите, характера на работата и преподавателската заетост. Ответникът по касационната жалба Д. Ч. М. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че повдигнатите в изложението въпроси: налице ли е реално съкращаване на щата при премахване на определена длъжност при увеличение на общата численост на персонала и право ли е на работодателя да прекрати трудовия договор със служител, чиято длъжност не се съкращава, за да остави на работа служител, чиято длъжност се съкращава, но работи по добре, обуславящи изхода на делото, са разрешени във въззивното решение в противоречие с практиката, формирана в приложените решения на Върховния касационен съд. Налице са предпоставки за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, воден от което