Определение № 1150 от 10.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4980/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационни жалби на страните по гр.д.№ 660/2024г. по описа на АС Велико Търново срещу постановеното по делото решение № 211/04.08.2025г., поправено с решение № 249/29.10.2025г., с което е осъдена Прокуратурата на Република България да плати на Е. Л. Б. на основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ сумата 10 000 лева - обезщетение за неимуществени вреди от прекратеното наказателно производство по ДП № 18/2019г. по описа на ОСлС при ОП – В. Търново, и е отхвърлен иска до пълния предявен размер от 50 000 лева. Ищецът Б. обжалва решение в отхвърлителната част с довод за необоснованост. Ответникът Прокуратура на Р България иска отмяна на решението в частта, с която искът е уважен за размер от 10 000 лева, като неправилно. В контекста на оплакванията, че присъденото обезщетение е в завишен размер с оглед конкретните обстоятелства по делото, включително продължителността на наказателното преследване, се поставя в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпроса за приложението на принципа по чл. 52 ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по чл. чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ. Пред ОСГК на ВКС е образувано тълкувателно дело № 2/2025 г., чиито предмет е въпросът: „Налице ли са предпоставките по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата за обезщетяване на причинени вреди, когато прекратеното наказателно производство е било образувано срещу неизвестен извършител и ищецът не е имал процесуалното качество на обвиняем?“ Отговорът на цитирания въпрос е включен в предмета на обжалваното въззивно решение, доколкото там изрично е аргументирано приетото по повод периода на наказателно преследване, че началният му момент е през 2019г., когато е образувано наказателното производство, а не през 2022г., когато ищецът е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление. От друга страна, продължителността на наказателното преследване, като съобразим за справедливия размер на обезщетението фактор има значение за постановения резултат. Ето защо и по аргумент от чл. 292 ГПК, производството по настоящото дело следва да бъде спряно до постановяване на тълкувателното решение, след което съставът на ВКС ще се произнесе по реда на чл. 288 ГПК. Мотивиран от горното, съдът