Определение № 21 от 26.01.2017 г. на ВКС по т. д. № 896/2016 г.

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Подадена е молба от [фирма] за допълване на определение №898/23.11.2016г. по т.д. № 896/2016г. на ВКС, I т.о. в частта за разноските. В молбата се излага, че дружеството е поискало пред ВКС присъждане на разноски по спора, но такива не са му били присъдени с решението на касационната инстанция. Ответникът по молбата С. Б. като синдик на [фирма] / в несъстоятелност/ изразява становище за прекомерност на поисканото за присъждане като разноски адвокатско възнаграждение. ВКС констатира следното: Производството по т.д.№ 896/2016г. на ВКС, I т.о. е приключило с определение по чл.288 ГПК, с което не е било допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 340/01.02.2016г. по т.д № 400/2015г. на П.. В касационното производство ответникът по касацията, сега молител е бил предстваляван от адвокат, който е подал писмена защита и доказателства за договорено и изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. Настоящият състав като съобрази характера на спора и материалния интерес по него – искове по чл.647, ал.1, т.3 ТЗ и евентуални по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ и чл.646,ал.2, т.4 ТЗ/ ред. ДВ бр.70/98г./, намира че изплатеното адвокатско възнаграждение не надхвърля нормативно определения размер по чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/2004г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения / редакция ДВ бр.28/2014/. На осн. чл.78, ал.3 ГПК в полза на [фирма] следва да се присъди горепосочената сума, представляваща сторени от ответника по касацията разноски пред касационната инстанция. Водим от горното, Върховният касационен съд