Определение № 12715 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11218/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административно процесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба, подадена от И. Й. Г., чрез адв. Д. Стефанов, против Определение № 2369 от 20.08.2025 г., постановено по адм. дело № 482/2025 г. по описа на Административен съд – Русе/АС - Русе/, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Заповед № 336з - 2851/03.07.2025 г. на ВПД директор на ОД на МВР – Русе, с което на жалбоподателя на основание чл. 194, ал. 2, т. 2, чл. 197, ал. 1,т. 3 и чл. 200, ал. 1, т. 1, пр. първо и чл. 204, т. 3 от Закона за министерство на вътрешните работа/ЗМВР/ е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 /шест/месеца, считано от датата на връчване на заповедта и производството по делото е прекратено. В частната жалби се поддържа, че определението е неправилно и незаконосъобразно. По подробно изложени доводи жалбоподателят обосновава наличието на правен интерес от оспорване на заповедта. Счита изводите на АС - Русе за липса на правен интерес за неправилни и необосновани. Моли определението да бъде отменено и делото да бъде върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствени действия. Ответната страна - ВПД директор на ОД на МВР – Русе, чрез юриск. Г. Димитрова оспорва частната жалба като неоснователна. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид доводите в частната жалба и доказателствата по делото, намира същата за процесуално допустима като подадена в срок, срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови процесното определение АС - Русе е приел за установено, че предмет на оспорване е Заповед № 336з-2851/03.07.2025 г. на ВПД директор на ОД на МВР – Русе, с която на жалбоподателя на основание чл.194, ал.2, т.2, чл.197, ал.1,т.3 и чл.200, ал.1, т.1, пр.първо и чл.204, т.3 от ЗМВР е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца, считано от датата на връчване на заповед. В проведеното на 18.08.2025 г. открито съдебно заседание е представена Заповед № 8121к-9756 от 25.07.2025 г., издадена от Министъра на вътрешните работи, връчена на жалбоподателя на 31.07.2025 г., с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР /по собствено желание/ е прекратено служебното му правоотношение с МВР. При така установеното от фактическа страна съдът е приел, че Г. не е активно легитимиран да оспори процесната заповед за налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“ поради отпаднал в хода на производството правен интерес. АС - Русе е посочил, че след като Г. вече не е служител в МВР, за него е отпаднал правният интерес от обжалването на Заповед № 336з-2851/03.07.2025 г. на ВПД директор на ОД на МВР - Русе, с която му е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца. Изложил е доводи, че заповедта за налагане на дисциплинарното наказание се свързва с възможността за оказване на конкретно въздействие върху поведението на служителя, с което същият да се съобрази при последващо изпълнение на служебните си задължения, каквото в случая, след прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР, не би могло да настъпи. Според първоинстанционния съд последиците, които поражда този акт са само за лице, което е служител в МВР. С прекратяването на служебното правоотношение на Г. по негово желание, оспорената заповед не може да внесе никакви промени в неговия патримониум. Определението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Неправилен е изводът на съда, че е отпаднал правният интерес от търсената защита, поради издаването на заповед, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР /по собствено желание/ е прекратено служебното правоотношение на Г. с МВР. С атакуваната Заповед № 336з-2851/03.07.2025 г. на ВПД директор на ОД на МВР – Русе, на комисар И. Й. Г. – началник на отдел „Разследване“ /главен разследващ полицай/ е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца. Неблагоприятният резултат, който настъпва за него вследствие издаването на заповедта, е свързан с налагането на дисциплинарно наказание и всички произтичащи от това последици, отнасящи се до кадровото досие и кариерното развитие на жалбоподателя в качеството му на държавен служител. Независимо от обстоятелството, че правоотношението на жалбоподателя е било прекратено впоследствие, обжалваният акт не е бил оттеглен или отменен от административния орган. Ако заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не бъде предмет на съдебен контрол за законосъобразност, същата ще влезе в сила и съответно ще бъде вписана в кадровото досие на жалбоподателя. Поради горното следва безспорният извод за възникнал в полза на жалбоподателя – адресат на акта, правен интерес от оспорване на Заповед № 336з-2851/03.07.2025 г. на ВПД директор на ОД на МВР – Русе. Наличието на действащо или прекратено служебно правоотношение към момента на връчване на заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е въпрос по съществото на спора, поради което същият няма отношение към преценката за процесуална допустимост на жалбата. Постановеното определение е неправилно и следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго с което делото да се върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствени действия. Жалбоподателят не претендира разноски по делото, поради което такива не следва да бъдат присъждани. Предвид изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. второ от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение