Определение № 54 от 04.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 48/2024 г.

Административен съд София град е повдигнал препирня за подсъдност със Софийски районен съд по иск от Е. Д. М., с [ЕГН] от гр. София, [жк], [адрес], срещу Главна дирекция "Национална полиция" за заплащане на сумата от 24 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди за периода 02.06.2014г. до 26.06.2024г., ведно с лихвата от завеждане на исковата молба до окончателното плащане. В исковата молба се поддържа, че вследствие противоправно поведение, изразяващо се в бездействие и злоупотреба с власт и право по ПР №221/2013г. на СП, ДП 78/2013г. на ГДНП, ответникът не извършва абсолютно никакво разследване по подадена от М. жалба, че Н. Ц. Г. го набеждава и лъжесвиделства срещу него като му приписва грабеж на 5.04.20212г. на банка ОББ в гр. София ж. к. Студентски град. С жалба № ДП78/20.12.2014г. на ГДНП, М. е сезирал водещ разследването по Прокурорска преписка № 221/13 на СП, по ДП 78/13г. на ГДНП Д. Г. З.- ответника, че Н. Ц. Г. е дал неверни показания. Поддържа, че иска водещият разследването, разследващ полицай Д. Г. З., да установи, че срещу него е извършено умишлено престъпление от Н. Ц. Г., който на 26.11.2013г. лъжесвиделства срещу М. и го набеждава в извършване на грабежа от банката ОББ в Студентски град. Твърди още, че разследващ полицай Д. Г. З. не извършва абсолютно нищо по разследването, нарушава закона- чл. 13, 14 от НПК, член 47 от ХОПЕС, чл. 13 от ЕКЗПЧ, чл. 2 от МПГПП на ООН, защото не извършва абсолютно никакво разследване, съгласно изискванията на закона. Ищецът поддържа, че чрез поведението си, изразяващо се в умишлено бездействие, ответникът, чрез службата си, избавя от разследване Н. Ц. Г., срещу когото е подал сигнал, като го лишава от ефективни и навременни правни средства за защита срещу престъпно посегателство и нарушава закона чл. 1, точка 4, 13, 22, 41 ,66 от Директива 2012/29 на ЕС, чл. 1, 4, 20, 21, 47, 48, 51, 52, 53, и 54 от ХОПЕС. При изложените доводи М. поддържа, че му се причиняват вреди от жесток психически и физически тормоз, болки и страдания, безпокойство, безнадеждност, безпомощност, безизходица, страх и ужас, развил [състояние] и тотално се разрушило здравето му. По изложеното от фактическа страна се иска да бъде уважена претенцията му на правно основание ДЕС, ХОПЕС и ЕКЗПЧ, МПГПП на ООН и чл. 2В от ЗОДОВ. Искът е предявен за разглеждане пред Софийски районен съд, който с Определение №28516/12.07.2024г. по гр. дело № 41775/2024г. е прекратил производството пред него и го изпратил по подсъдност за разглеждане на Административен съд София - град. Приел, че от правната квалификация на иска за присъждане на обезщетение за вреди от служители на държавен орган по повод изпълнение на служебни задължения, които са част от основната дейност на МВР, следва, че искът е по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, който следва да бъде разгледан от Административен съд София -град. Посочена е и съдебна практика - Определение № 60/13.06.2018г. по адм. дело № 12/2018г. на смесен състав на ВКС и ВАС. Административен съд София - град, с Определение № 16789/13.09.2024г. по адм. дело № 8065/2024г., приел, че делото не му е подсъдно и повдигнал препирня за подсъдност пред смесен състав на ВКС и ВАС по реда на чл. 135, ал. 5 АПК. Приел, че искът е в хипотезата на чл. 1 ЗОДОВ и разграничителният критерий за реда по който следва да бъде разгледан е основният характер на дейността на органа, от чиито актове, действия и бездействия са причинени вредите. Административните съдилища са компетентни, когато вредите са причинени при или по повод изпълнение на административна дейност. Такава не се установява от твърденията в исковата молба, тъй като действията/бездействията/ на разследващия орган не представляват административна дейност; полицейският орган не действа и като административен орган. Също така е направен извод, че твърдяното нарушение на правото на Европейския съюз не е достатъчно, за да обоснове подсъдност пред административен съд. Съставът по чл. 135, ал. 5 АПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предвижда, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови административни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 2"В", ал. 1 от ЗОДОВ, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз, както и за вреди от правораздавателна дейност на административните съдилища и Върховния административен съд исковете се разглеждат по реда на АПК, а според чл. 2В, ал. 2 от ЗОДОВ, за вреди, извън случаите по т. 1, по реда на Гражданския процесуален кодекс. В настоящия случай, от изложеното в исковата молба, твърдяното нарушение на правото на Европейския съюз не може да бъде определено по степен "достатъчно съществено" или недостатъчно съществено, защото това е въпрос по същество. Ето защо, в случая следва да намери приложение уредбата в глава Единадесета - чл. 203-чл. 207 от АПК, според която исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава. В чл. 203, ал. 2 АПК се посочва, че за неуредените случаи за имуществена отговорност се прилагат разпоредбите на ЗОДОВ или ЗИНЗС, а в ал. 3 е предвидено, че по реда тази глава /единадесета от АПК/ се разглеждат и исковете за обезщетения за вреди, причинени от достатъчно съществено нарушение на правото на Европейския съюз. В този смисъл принципът за отговорност на държавата за причинени от нея вреди на частноправните субекти, вследствие на нарушения на общностното право, е присъщ на системата на договорите на които се основава съюзът, определяща компетентност на административните съдилища при наличието на определени условия: 1. предмет на нарушената правна норма на Съюза да е предоставянето на права на частноправните субекти, 2. нарушението на тази норма да е достатъчно съществено и 3. да съществува пряка причинно - следствена връзка между нарушението и претърпяната от частноправните субекти вреда. Предвид изложеното, настоящият петчленен състав от съдии от Върховен касационен съд и Върховен административен съд