Определение № 11724 от 31.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8728/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Б. А. К., чрез адв. Добрев като процесуален представител, срещу определение № 2109 от 31.05.2024 г., постановено по адм. дело № 403/2024 г. по описа на Административен съд – Пазарджик. В частната жалба се излагат доводи за неправилност на определението. Иска се неговата отмяна и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването. Ответникът – кметът на община Лесичово не изразява становище в срока по чл. 232 АПК. Върховният административен съд, второ отделение, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното определение е оставена без разглеждане жалбата на Б. А. К. срещу мълчалив отказ на кмета на община Лесичово, изразяващ се в неизпълнение на негова влязла в сила заповед № 243 от 14.12.2015 г. за премахване на незаконен строеж „масивна сграда“, находящ се в УПИ XV – 474, кв. 42 по регулационния план на [населено място] и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат, съдът приема жалбата за недопустима поради липсата на годно за оспорване бездействие на органа по изпълнението по реда на чл. 294 - 298 АПК, тъй като премахването на незаконния строеж е изпълнено доброволно от адресатите на заповедта, поради което не са предприети действия по принудително изпълнение, подлежащи на съдебен контрол. Определението е правилно като резултат при следните съображения: Видно от събраните по делото доказателства със заповед № 243 от 14.12.2015 г. на кмета на община Лесичово на И. П. К., П. Г. П. и С. Г. П. е наредено премахването на разположен в имота на Б. А. К. незаконен строеж „масивна сграда“. С влязло в сила на 21.07.2016 г. решение № 313/20.06.2016 г. по адм. дело № 109/2016 г. на Административен съд – Пазарджик е отхвърлена жалбата на И. П. К. срещу административния акт по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ. След отправена по чл. 277 АПК покана за доброволно изпълнение на задължението, с констативен протокол от 01.11.2016 г. от извършена от работна група на служители от община Лесичово проверка на място е констатирано премахване на строежа. С частната жалба е представено писмо от началника на РДНСК - Пазарджик, според което масивната сграда не е премахната изцяло до кота терен, в каквато насока са и твърденията на жалбоподателя – собственик на имота. От него се претендира преустановяване на бездействието на органа да предприеме необходимите действия по принудително изпълнение на административния акт в пълен обем. Законосъобразен е крайният извод на съда за недопустимост на подадената жалба срещу мълчалив отказ на органа по изпълнението. К. не е длъжник по изпълнението, тъй като не е адресат на влязлата в сила заповед за премахване на незаконния строеж по чл. 225а, ал. 1 във вр. с чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ, в която хипотеза активна процесуална легитимация за оспорване имат лицата, за които оспореният акт създава задължения и ги засяга пряко. Жалбоподателят в качеството му на подател на сигнала и собственик на имота, в който е изпълнена сградата, не притежава качеството на страна в изпълнителното производство. Той не е адресат на изпълнителното основание, нито в някакво качество е посочен в него. Изпълнителното производство при наличие на изпълнително основание, каквото е влезлият в сила административен акт за премахване на незаконен строеж, започва служебно или по инициатива на лицата, изброени в чл. 276, ал. 2 АПК, които могат да искат извършване на съответни действия от органа по изпълнението. Според чл. 295 във вр. с чл. 294 АПК право на жалба срещу постановленията, действията и бездействията на органите по изпълнението имат страните в производството по изпълнението, както и третите лица, чиито права, свободи или законни интереси са засегнати от него. Като подател на сигнал за извършено незаконно строителство жалбоподателят не е страна в административното правоотношение, развиващо се в процедурата по установяването и премахването му по чл. 225а ЗУТ, поради което не притежава и качеството на страна в изпълнителното производство съгласно чл. 274, ал. 1 и ал. 2 АПК. Той не попада и в кръга на третите заинтересовани лица по смисъла на чл. 295 АПК, тъй като не се засягат негови права, свободи или законни интереси от изпълнението на заповедта, а претендира неблагоприятни последици за други лица – адресати на задължението и длъжници в изпълнителното производство. Макар да е лице, собственик на имота, в който е изпълнен незаконния строеж, предмет на влязлата в сила заповед по чл. 225а ЗУТ и подател на молби, целящи иницииране на изпълнително производство за премахването му, частният жалбоподател няма качеството на страна в това производство в съответствие с чл. 274 АПК, поради което не може да търси изпълнение и съответно да оспорва бездействие на органа по изпълнението. Обстоятелството, че е участвал като заинтересована страна в съдебния процес по обжалване на административния акт също не му придава качеството на трето лице, имащо право на жалба по чл. 295 АПК, поради което не обосновава правния му интерес от оспорване. Неоснователно е възражението в частната жалба, че съдът не определя правилно вида и характера на търсената защита, като не се произнася по предявеното искане с правно основание чл. 257, ал. 1 АПК. Посочената разпоредба е отменена с ДВ, бр. 77/2018 г. Хипотезите на бездействие по чл. 256, ал. 1 и ал. 2 АПК са налице само в случаите, в които органът дължи извършване на фактическо действие по конкретно задължение, изпълнението на което произтича пряко от нормативен акт или по силата на закон. По отношение на сочения от жалбоподателя строеж вече е издадена и е влязла в сила заповед за неговото премахване. Разпоредбите на чл. 294 и сл. АПК, регламентиращи обжалване на действията на органа по изпълнението са специални и изключват приложението на чл. 256 АПК. Извод за допустимост на оспорването не може да се изведе и от представеното с частната жалба писмо от началника на РДНСК - Пазарджик, според което строежът не е премахнат изцяло до кота терен, тъй като с него се възлага на кмета на община Лесичово в качеството му на орган по изпълнението да разпореди извършване на проверка и предприеме действия по принудително премахване, но не обосновава правен интерес за частния жалбоподател да инициира образуване на изпълнително производство. Защитата на евентуално увредените права предвид наведените твърдения за това, че неразрушените изцяло основи на незаконната постройка пречат на ползването на имота му следва да се реализира по гражданскоправен ред. Обжалваното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, второ отделение