Определение № 333 от 21.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1565/2010 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадените две касационни жалби- от Г. Д. Н. от[населено място],чрез процесуалния представител адвокат М. и от прокурор при А. прокуратура С. против въззивно решение № 440 от 12.05.2010г. по в.гр.д.№ 1082 по описа за 2008г. на С. апелативен съд,с което е отменено решение от 4.03.2008г. по гр.д. № 2067/2004г.на С. градски съд частично досежно една част от претендираното обезщетение за неимуществени вреди и вместо това е постановено друго,с което е осъдена П. на Р. Б. да заплати на основание чл.2 т.1 от ЗОДВПГ на Г. Д. Н. сумата от 20 000лв.,представляваща обезще-тение за претърпени от него неимуществени вреди, изразяващи се в стрес и негативни психологически изживявания поради незаконното задържане под стража за времето от 12.11.1993г.-31.01.1994г.,ведно със законната лихва върху тази сума,считано от 25.03.2004г.,като е оставил в сила решението по гр.д. № 2067/2004г.на СГС в останалата му част. Като основание за допустимост на подадената касационна жалба от Г. Д. Н. се сочи основанието по чл.280 ал.1 т. 2 от ГПК по поставените въпроси във връзка със задължението на съда: 1.служебно да назначава експертиза,2.да осигури”справедлив процес”,3.да прецени всички съотносими към спора и доводите на страните доказателства и 4.да бъзе независим и безпристрастен. Касаторът сочи и основанието по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по следните поставени въпроси: 1. при присъждане на обезщетение за имуществени вреди следва ли присъдената сума да бъде индексирана,така че да бъде равностойна на причинената през 1994г. вреда, 2.Подлежи на обезщетяване нарушаването на признатото в чл.2 от Протокол №4 на ЕКЗПЧ право на „свободно придвижване”, 3.Длъжен ли е ищеца да доказва отрицателния факт,че не му е върната внесената от него през 1994г. парична гаранция и 4.Длъжен ли е ищеца да изисква от съда да го уведоми- кои от наведените в исковата молба-факти и закономерностите, съдът счита за ноторно известни/с оглед отграничаване на спорното от безспорното/.Позовава се на три решения на ВКС по наказателни дела,на решение №752 от 18.11.1988г. на ВКС и решение от 7.04.2000г.по гр.д.№116/00г.на Апелативен съд В.. Като основание за допустимост на подадената касационна жалба от А. прокуратура С. се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за това-дали случаят на прекратяване на наказателното производство при погасяване на наказателната отговорност поради изтичане на предвидената в закона давност, попада в хипотезата на чл.2 от ЗОДОВ,като се твърди,че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с приетото в т.8 от ТР №3/22.04.2004г.на ВКС по т.д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС. Отделно поставя въпроса и за изпълнение от страна на въззивния съд на задължението му по чл.235 от ГПК - да определи размера на дължимото обезщетение за незаконното задържане под стража -по справедливост, отчитайки всички приети от него за установени обстоятелства по делото и съобразявайки се със закона Срещу подадените касационни жалби не е постъпил отговор. Касационните жалби са подадени в срока по чл.283 от ГПК и са срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта на жалбите до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното: За да постанови решението си въззивният състав е приел,че за ангажиране на отговорността на визираните от чл.2 от ЗОДВПГ органи е ирелевантен въпроса за правното основание, на което е прекратено наказателното производство.Отхвърлил е претенциите за присъждане на обезщетение за имуществени вреди/за пропуснати ползи от неполучено трудово възнаграждение, за равностойността на иззетото от него 700кг. сребро и за присъждане на индексираната с инфлационен коефициент сума на заплатена парична гаранция,ведно с лихва/поради недоказаност съответно-на щетите,които биха били реален приход през процесния период, липса на доказателства за това на кого е било среброто и неговата стойност,както и за основанието на което то е конфискувано и недоказаност на факта на внасяне на гаранцията и дали тя не е върната/. Претенцията за обезщетение за неимуществени вреди,произтичащи от лошите условия в мястото на изтърпяване на мярката за неотклонение ”задържане под стража”- съдът е отхвърлил с мотив,че П. не е надлежен ответникът по нея, а тази за вреди,произтичащи от невъзможността на ищеца да пътува зад граница –с аргумента,че не е доказано наличието на реално причинени вреди.Въззивният съд е уважил до размер на 20 000лв.,претенцията за обезщетение за неимуществени вреди,произтичащи от причинения стрес,вследствие на задържането под стража,съобразявайки обществената репутация,високия социален статус на ищеца и претърпените от него увреждания,установени с ангажираните по делото гласни доказателства. С оглед изложените мотиви на въззивния съд –следва да се направи изводи,че всички поставени от страните въпроси - са от значение за изхода на спора, тъй като са свързани с решаващите изводи на съда. В случая- касационно обжалване следва да бъде допуснато по поставения от П. въпрос за това –дали въззивният съд е разрешил въпроса за дължимостта на обезщетение на основание чл.2 от ЗОДВПГ в хипотеза на прекратяване на наказателното производство при погасяване на наказателната отговорност поради изтичане на предвидената в закона давност в противоречие с приетото в т.8 от ТР №3/22.04.2004г.на ВКС по т.д. №3/2004г. на ОСГК на ВКС,съгласно което –органите на прокуратурата не отговарят по ЗОДВПГ,ако наказателното производство е образувано преди наказателното преследване да е погасено по давност. С оглед на изложеното и тъй като наличието на основание по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по един от поставените въпроси,обезсмисля разглеждането на предпоставките за допустимост по отношение на останалите, Върховен касационен съд, състав на Трето гражданско отделение