Определение № 76 от 09.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3041/2008 г.

Производството е по реда на чл. 248 ал.2 ГПК във вр. с чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.1 ГПК. С молба вх. Nо 2695/20.03.2009 година Б. Б. Г. от гр. В. е поискал да се постанови допълнително определение по делото за присъждане на направените разноски за защита в производството по допустимост на касационното обжалване по касационна жалба, по гр.д. Nо 3041/2008 година / образувано по описа на I-отд. на ГК/, в размер на 200 лв. Поддържа се, че разноските са поискани своевременно с писмената възражение по реда на чл. 287 ал.1 ГПК, но не са присъдени, въпреки, че касационното обжалване не е допуснато. По подадената молба ,Върховният касационен съд- състав на второ отделение на гражданската колегия, намира: С Определение Nо 78 от 03.02.2009 година по гр.д. Nо 3041/2007 год., образувано по описа на ВКС- I отд. на ГК, състав на второ отделение в производство по чл. 288 ГПК се е произнесъл, че НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 561/21.04.2008 година на В. В. в качеството му на Кмет на община Р., област Видинска срещу въззивно Решение Nо 77 от 14.03.2008 година постановено по гр.възз.д. Nо 77/2008 година на Видинския окръжен съд, с което е оставено в сила решение на районния съд гр. Б. по уважените обективно съединени искове на Б. Б. по чл. 344 ал.1 т.1-3 КТ, и е отменено решението в отхвърлената част по иска по чл. 344 ал.1 т.3 КТ във вр. с чл. 225 ал.1 КТ, като е постановено ново, с което е искът е уважен като е присъдено обезщетение по чл. 225 ал.1 КТ в размер на сумата 1980 лв.. С подаденият отговор по на касационната жалба от Б. Б., по реда на чл. 287 ал.1 ГПК чрез повереника си адв. А. М., е оспорена допустимостта на касационното обжалване ,както и по същество основателността на жалбата, поискано е присъждане на разноски в размер на 200 лв. по приложен Договор за правна помощ и съдействие. Производството по проверка допустимостта на касационното обжалване, е израз и процесуална форма на гарантираната от закона възможност на едно лице да защити, от всяко неправомерно дейстие на друго лице, накърнени или застрашени субективни материални права в рамките на предвидените производства при обжалване и е част от етапите на развитие на исковото съдебно производство. Правото на разноски в процеса е регламентирано с разпоредбата на 81 ГПК във вр. с чл. 78 ГПК и безспорно съставлява едно имуществено субективно право на страната в процеса, което следва да бъде удовлетворено с оглед на крайния правен резултат по делото. Възможността допълнително да се иска присъждане на разноски по делото, за съответната инстанция,при пропуск на съда, следва да бъде упражнено в срок. Съгласно чл.248 ал.2 ГПК, в хипотезите на необжалваемите съдебни актове, а безспорно постановеното определение от ВКС по реда на чл. 288 ГПК е от тази категория, е ЕДНОМЕСЕЧЕН от постановяване на съдебния акт. При данните по делото следва, че след като Определението по чл. 288 ГПК е постановено на дата 03.02.2009 година срокът за допълване в частта за неприсъдените разноски, е изтекъл на 04.03.2009 година, тъй като 03 март е денят на националния празник на Република България и е съответно неприсъствен ден. Подадената молба от 23.03.2009 година е извън срока по чл. 248 ал.2 ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане По изложените съображения и на основание чл. чл. 81 ГПК и чл. 78 ал.1 ГПК,състав на второ отделение на гражданската колегия при Върховния касационен съд