Определение № 316 от 24.01.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2288/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „СТАД“ ООД /преобразувано в „СТАД“ ЕООД/, [населено място], подадена чрез адв. Е. Б., срещу въззивно решение № 3937/21.12.2022 г. по в. гр. дело № 12255/2021 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение № 20155235/12.07.2021 г. по гр. дело № 10365/2020 г. по описа на Софийски районен съд, с което ответното дружество „СТАД“ ООД е осъдено да заплати на ищците М. Н. Д. и Д. Б. Д. по 110 000 лв. на всеки на основание чл. 200, ал. 1 КТ, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат на смъртта на дъщеря им М. Д. Д., настъпила на 20.10.2019 г. вследствие на трудова злополука, претърпяна на 10.10.2019 г. В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно и необосновано. Поддържа се, че е налице съпричиняване от страна на пострадалата, поради което се иска присъденото обезщетение да бъде намалено. Ответниците по касационната жалба не заявяват становище. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. От данните по делото се установява следното: Предявени са искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ за присъждане на всеки от ищците обезщетение в размер на 150 000 лв. за неимуществените вреди, които същите са претърпели от смъртта на дъщеря им, настъпила на 20.10.2019 г. в резултат на трудова злополука на 10.10.2019 г. Съдът е приел, че първоинстанционно решение е валидно, допустимо и правилно, като е споделил изцяло подробните мотиви на същото и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Посочено е, че между страните не се спори относно наличието на трудово правоотношение между пострадала и ответното дружество, както и факта на настъпване на процесната злополука и характеризирането ѝ като трудова по смисъла на чл. 55, ал. 1 КСО. Разгледани са наведените от странните възражения и като спорен е изведен въпросът относно размера на обезщетението във връзка с разпоредбите на чл. 201, ал. 2 КТ и на чл. 52 ЗЗД. Съгласно първата разпоредба отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука като е допуснал груба небрежност. Понятието „груба небрежност“ не е легално дефинирано в гражданското право, но по аналогия от наказателното право може да се определи като „съзнавана непредпазливост“ - работникът осъзнава, предвижда настъпването на вредоносните последици, но мисли да ги предотврати. От събраните в първоинстанционното производство писмени и гласни доказателства е направен извод, че пострадалата е допуснала несъзнавана, обикновена непредпазливост, която не е основание за намаляване на определеното от съда дължимо обезщетение. Посочено е, че в тежест на работодателя е разпределено да докаже твърдението си за наличие на груба небрежност, но такова доказване не е проведено, поради което и възражението по чл. 201, ал. 2 КТ е отхвърлено като недоказано. Като неоснователно е отхвърлено оплакването на дружеството-работодател за допуснати процесуални нарушения във връзка с искането му за допускане на съдебно-техническа експертиза и разпит на свидетели. Съдът се е аргументирал, че поставените от дружеството-работодател въпроси към СТЕ, освен касаещите механизма на настъпване на злополуката, който е прието, че е установен от събраните по делото писмени и гласни доказателства, са от правно естество и следва да бъдат решени от съда на базата на представените доказателства. По отношение на искането за допускане на свидетели е установено, че същото е преклудирало с оглед факта, че посочените в молба от 13.05.2021 г. свидетели са служители на ответника и са могли да бъдат посочени от него още в срока за отговор на исковата молба, което не е сторено. При определянето на дължимото обезщетение по справедливост съгласно нормата на чл. 52 ЗЗД, съдът е взел предвид показанията на разпитаните по делото свидетели, от които е установено както естеството и задълбочеността на съществувалата между ищците и дъщеря им емоционална връзка, така и обема и интензивността на претърпените от тях душевни болки и страдания вследствие на настъпилата ѝ смърт. Прието е, че обезщетения в размер на 110 000 лева за претърпените от всеки един от ищците неимуществени вреди вследствие на процесната трудова злополука и смъртта на дъщеря им, преценени в тяхната съвкупност, изцяло отговарят на изискванията за справедливост, залегнали както в разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, така и съгласно ППВС 4/1968 г. В изложението на основанията по чл. 284, ал. 3 ГПК са формулирани следните въпроси на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, за които се твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, както и че са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото: 1/ Какво е значението на понятието „груба небрежност“ в гражданското право и еквивалентно ли е то на понятието „самонадеяност“ или „съзнавана непредпазливост“? 2/ Длъжен ли е съдът, сезиран с иск за трудова злополука и отправено възражение за съпричиняване от страна на работодателя да изследва интелектуалния момент на вината или преценката за наличие на „груба небрежност“ се прави въз основа на обективен критерии, а именно според обстоятелствата, че в конкретния случай работникът не е положил грижата, която би положил и най-небрежния човек? 3/ Длъжен ли е съдът, сезиран с иск за трудова злополука и отправено своевременно възражение за съпричиняване да изследва механизма на осъществяване на трудовата злополука, за да установи наличието на груба небрежност, проявена от работника? Поддържа се още, че обжалваното решение е очевидно неправилно – самостоятелно основание за допуска на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК. И трите въпроса касаят съдържанието на понятието „груба небрежност“ и задълженията на съда за преценката за наличието му при направено възражение за съпричиняване. В случая обаче доказателствата по делото не са установили наличието на проявена от пострадалия груба небрежност. Въззивният съд изрично е посочил, че счита механизмът на осъществяване на трудовата злополука за изяснен въз основа на събраните доказателства. С така формулираните въпроси касаторът единствено изразява несъгласието си с изводите на въззивния съд относно основателността на исковата претенция, но въпросът относно правилността на съдебния акт не може да се разглежда във фазата по селекция на касационната жалба. За пълнота следва да се посочи, че не е налице и твърдяното противоречие с практиката на Върховния касационен съд, постановена по реда на чл. 290 ГПК, относно съдържанието на понятието „груба небрежност“. Понятието „груба небрежност“ по смисъла на чл. 201, ал. 2 КТ е дефинирано в отговорите на правните въпроси, дадени в решение № 1026/18.12.2009 г. по гр. д. № 4001/2008 г. ВКС, 4- то ГО, решение № 125/04.05.2016 г. по гр. д. № 4417/2015 г. ВКС, 4- то ГО. Прието е, че грубата небрежност е съзнавана непредпазливост и е налице, когато работникът е съзнавал, предвиждал е настъпването на вредоносните последици, но е мислел да ги предотврати. Груба небрежност има само когато пострадалият не е положил грижа, каквато и най-небрежният би положил в подобна обстановка, като преценката за положената грижа е в зависимост от конкретните обстоятелства, при които е настъпила злополуката, от поведението на работника, съпоставено с доказателствата. В конкретния случай съдът е извършил преценката по наведеното възражение по чл. 201, ал. 2 КТ и след установяване на механизма на трудовата злополука от събраните доказателства, е прието, че не е налице съпричиняване от страна на пострадалата. В заключение, не следва да се допуска касационното обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, както и на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 2 ГПК - очевидна неправилност. Постановеното решение не е необосновано, нито е налице нарушение на материалния закон или съществено нарушение на съдопроизводствените правила - чл. 281, т. 3 ГПК. Мотивите на съдебния акт са дали отговор на твърденията и възраженията на страните, обсъдени са доказателствата, изложени са фактически и правни изводи. Мотивите са вътрешно безпротиворечиви и изчерпват очертания предмет на доказване. Не е налице противоречие между доказателствата и установените факти, следователно въззивното решение не е очевидно неправилно и не следва да бъде допуснато до касационен контрол. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение. Воден от гореизложените мотиви, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение