Определение № 320 от 02.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 635/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК, образувано е по касационна жалба на М. Т. М. срещу решение от 24.06.2011г. по в.гр.дело № 316/2011г. на Софийски градски съд, в частта с която след отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен изцяло иска на касатора на основание чл. 213 ал.2 КТ за сумата 2306,54 лева обезщетение за недопускане до работа. В касационната жалба се развиват съображения за допустимост на касационното производство съгл. параграф 25 ЗИД ЗИГПК, въпреки посоченото от въззивния съд ,че решението в тази част не подлежи на обжалване. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че предвид изричната норма на чл. 280 ал.2 от ГПК в редакция ДВ бр.100 от 21.12.2010г, касационно производство по обжалване не е допустимо и касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Касационно обжалване не е допустимо предвид цената на иска и критерия за закона по признак, свързан с имуществения интерес. Критерият е пряко обвързан с цената на иска съгл. чл. 69 ал.1 от ГПК и е налице, когато същата е под 5 000 лева. При иск по чл. 213 ал.2 КТ включително, цената се определя от искането на ищеца и предявения размер на паричната претенция, а не от приобщени по делото доказателства или индиции, които биха дали основание за искане на база по- висок размер на брутното трудово възнаграждение. Предявен и произнесен е иск за сумата 2 306, 54 лв. обезщетение поради недопускане до работа. Редът преди изменението се прилага, когато касационната жалба срещу въззивното решение е постъпила преди влизане на изменението в сила, съгл. §25 от ПЗР на ГПК. В случая касационната жалба е постъпила на 12.08.2011г и на основание чл. 280 ал. 2 от ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.