Определение № 1101 от 12.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 531/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ИА „Военни клубове и военно почивно дело” [населено място], подадена от пълномощника ст. юрисконсулт Р. Б., срещу въззивното решение на Софийски градски съд, ГО, ІV „Г” възз. с-в, № 668 от 09.02.2011г. по в.гр.д. № 14 984/2010г., с което е потвърдено решението на Софийски районен съд, 71 с-в, от 10.11.2010г. по гр.д. № 21 395/2010г., с което са уважени предявените от И. В. И. против ИА „Военни клубове и военно почивно дело” искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ. Ответникът по касация И. В. И. от [населено място] в представения писмен отговор моли да не се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Върховният касационен съд, състав на трето г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от легитимирано лице, срещу подлежащо на обжалване съдебно решение и е процесуално допустима. Не са налице обаче предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. В изложението на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване касаторът моли да се допусне касационно обжалване на въззивното решение поради противоречиво решаване от съдилищата на процесуалноправния въпрос по прилагането на чл. 344, ал. 2 КТ. Прилага съдебни решения. От приложените решения нито едно не решава окончателно правния спор. Всички решения с изключение на едно са постановени от първоинстанционен съд, подлежат на обжалване и липсва отбелязване да са влезли в сила. Съгласно ТР № 1/2009г. ОСГТК на ВКС, т. 3, съдебната практика се формира само от влезли в сила съдебни решения. Решение № 502/15.07.1998г. по гр.д. № 1484/1997г. е постановено от ВКС, ІІІ г.о., но в производство по преглед по реда на надзора, отменено е решение на първоинстанционен съд и делото е върнато за ново разглеждане. Независимо от това ВКС намира за необходимо да отбележи, че в настоящия случай въззивният съд е приел исковете за допустими по съображения, че не е установена от работодателя верността на заповедта за отмяна на уволнението, след оспорване на удостоверяването от ищеца. По прилагането на чл. 344, ал. 2 КТ в сходен случай е постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 935 от 28.12.2009г. по гр.д. № 3558/2008г. ІІІ г.о. ВКС, с което е прието, че отмяната на уволнението по почин на работодателя по реда на чл. 344, ал. 2 КТ трябва да се извърши с писмен акт, който да се доведе до знанието на работника или служителя. По изложените съображения ВКС намира, че липсва основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното съдът