Определение № 50710 от 05.10.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1308/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Обжалвано е решение от 10.01.2022 г. по гр.д.№2478/2021 г. на АС София, с което е уважен частично иск с правно основаниечл.2 ЗОДОВ. Жалбоподателят – Прокуратура на РБ, чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е уважен предявения иск е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС. Жалбоподателя Я. В. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че с решението в частта му, с която е отхвърлен предявения иск, е даден отговор на правни въпроси от значение за спора в противоречие с практиката на ВКС, които са от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Поддържа също така, че решението е очевидно неправилно и моли да се допусне касационно обжалване. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Въззивният съд, като е отменил първоинстанционното частично решение, е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Я. В. С. на осн. чл.2, ал.1, т.3 предл. второ ЗОДОВ обезщетение в размер на 25000 лв. за претърпените неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпление, по което е оправдан с влязла в сила на 26.02.2018г. присъда по нохд № 706/2015г. по описа на РС-Ботевград, ведно със законната лихва върху тази разлика от 26.02.2018г. до окончателното ѝ изплащане. Със същото решение съдът, като е потвърдил първоинстанционното решение, е отхвърлил предявения иск до пълния предявен размер от 150 000лева. Установено е, че на 01.10.2012 г. по жалба на Ц. И. до Районна прокуратура – Ботевград е била образувана пр. № 1869/2012 г., по указания на която от 08.04.2013 г. е била извършена проверка, включително и със снемане на 14.05.2013 г. на обяснения от Я. С. - така постановление от 08.04.2013 г. на РП – Ботевград, писмо от 19.04.2013 г. на РУП Ботевград до СДВР. Установено е, че по посочената прокурорска преписка с постановление от 10.05.2013 г. на прокурор от РП – Ботевград на основание чл. 212, ал. 1 и чл. 214 от НПК е било образувано досъдебно производство с вх. № ЗМ 5019/2013 г. от 14.05.2013 г. по описа на ОД на МВР – София срещу неизвестен извършител, затова че на неустановената дата през м. март 2008 г. с цел да набави за себе си или за другиму имотна облага е възбудил и поддържал заблуждение у Ц. И. от [населено място], с което му е причинил имотна вреда в размер на сумата от 12100 лева. По така образуваното наказателно производство на 28.10.2014 г. ищецът Я.С. е бил разпитан като свидетел, а с постановление от 24.04.2015 г., връчено му на същата дата, той бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, затова че на неустановената дата през м. март 2008 г. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил у Ц. И. от [населено място] заблуждение, че му връща оригинал на договор за заем от 08.11.2007 г., служещо като доказателство за платено от Ц. И. като длъжник по същия договор задължение, като му е предоставил цветно копие, изготвено чрез копирна техника и с това му е причинил имотна вреда в размер на 12100 лева, като е предявил иск срещу Ц. И. и представил оригиналния договор по гр. дело № 727/2011 г. на РС - Ботевград, с решение по което последният е осъден да заплати главница в размер на 9778.15 лева и лихва за забава – 3227 лева. От момента на привличането му и до постановяването на оправдателната присъда от първоинстанционния съд спрямо ищеца Я. С. не е била вземана мярка за неотклонение. Констатироно е, че след приключване на разследването е внесен обвинителен акт на 17.12.2015 г., като било образувано н.о.х.д № 706/2015 г. по описа на РС - Ботевград. В така образуваното съдебно производство били проведени общо 8 открити съдебни заседания за периода 17.12.2015 г. – 30.11.2016 г. за провеждането на съдебното следствие, свързано със събирането на доказателства – свидетелски показания чрез разпит на шестима свидетели, експертизи, документи и вещи (представляващи 58 бр. хартиени късове), на които заседания ищецът Я. С. е присъствал(с оглед правната квалификация на обвинението му по чл. 209 НК присъствието му в съдебните заседания съгласно чл. 269, ал.1 НПК е задължително). Съдебното производство пред първата инстанция е приключило с постановяване на присъда от 30.11.2016 г., с която ищецът е бил признат за невиновен в извършването на престъплението и оправдан по повдигнатото му обвинение. Констатирано е, че постановената присъда е протестирана от Прокуратурата и обжалвана от частния обвинител И.. По протеста на Прокуратурата и жалбата е било образувано въззивното производство по в.н.о.х.д. № 87/2017 г. по описа на Софийски ОС, приключило с едно открито съдебно заседание на 03.04.2017 г. при отмяна на оправдателната присъда на първоинстанционния съд и постановяване на осъдителна присъда, с която ищецът Я. С. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл. 209, ал. 1 НК и осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, изтърпяването на което се отлагало за срок от три години. Присъдата на въззивната инстанция по подадени жалби от подсъдимия, неговия защитник и частния обвинител с решение от 30.10.2017 г. е била отменена и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане от друг съдебен състав. При новото разглеждане на делото от въззивната инстанция, при което са били проведи две съдебни засадения, по едно от които не е даден ход на делото поради невъзможност на защитника на подсъдимия да участва и за осигуряване на защитата на защитата му, е постановено решение от 26.02.2018 г., с което е потвърдена оправдателната присъда на ищеца Я. С. и същото е окончателно. По делото е представена и справка от 15.06.2020 г. от ЕИСПП на ПРБ и НСлС за водени две други наказателни производства срещу ищеца Я. С., едното от които през периода 2001 – 2007 г. за престъпление по чл. 302, т. 2, б. „а“ във вр. чл. 301, ал. 1 и 2 от НК, приключило с прекратяване поради погасяване на наказателната отговорност по давност, а другото през 2011 г. за престъпление по чл. 252, ал. 1 от НК, прекратено поради липса на деяние, осъществяващо състав на престъпление. От приложеното наказателно производство е установено, че през време на извършваната проверка по жалбата и образуваното въз основа на проверката наказателно производство, а и понастоящем, ищецът Я. С. е упражнявал професионална дейност като адвокат. За да постанови своето решение въззивният съд е приел, че прилагането на принципа на чл. 52 ЗЗД при определяне на размера на обезщетението налага преценка на обстоятелства, касаещи от една страна наказателното преследване, а от друга – отражението му върху личността и начина на живот на ищеца. В случая наказателното производство е приключило в разумен срок – за близо четири години в досъдебна и съдебна фаза. Въззивният съд е изтъкнал, че относно началния момент на наказателното производство споделя изцяло мотивите на първоинстанционния, според които същият не съвпада с момента на повдигане на обвинението, а с този на узнаване за образуване на наказателно производство за конкретно престъпление, което единствено ищецът би могъл да извърши. Прието е, че ищецът е бил с мярка за неотклонение „подписка“; участието му в процесуално следствените действия е било сравнително интензивно; обвинението е за тежко умишлено престъпление. Прието е, че незаконното обвинение е имало силно негативно отражение върху личността и начина на живот на ищеца, тревожността и потиснатостта на ищеца през целия период на незаконното обвинение са били интензивни, отразили са се на работоспособността му, концентрацията му, направили са го раздразнителен и мнителен, довели са до неболестни здравословни проблеми и смущения в личните взаимоотношения. Прието е, че е накърнено освен личното и професионалното му достойнство, независимо, че обвинението не е за извършено по служба престъпление. Посочено е, че психическото напрежение, което е изпитвал ищеца в създалата се ситуация, е било допълнително провокирано от професионалната му ангажираност – той е действащ адвокат и се е притеснявал от мнението на клиентите и колегите си, както и от потенциалната възможност да загуби правото да упражнява професията си и свързаната с това финансова несигурност. При съпоставяне на изброените фактори съдът е приел, че превес имат обуславящите по –висок размер на обезщетението за неимуществени вреди ( тези, определящ по нисък размер са единствено обичайният характер на търпените вреди, срокът на наказателното производство и мярката за неотклонение). При така изложените съображения въззивният съдът като е приел, че очакванията и изискванията на обществото за почтеност към лицата, упражняващи професията на ищеца, са завишени, поради което неоснователното обвинение на тези лица, дори когато не е за престъпление във връзка със службата им, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера, е приел за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди такъв от 25 000 лева. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК на Прокуратура на РБ,чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението е даден отговор на правни въпроси от значение за спора: за задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за точното прилагане на принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД при определяне обезщетение за вреди от назеконно наказателно преследване и и как се прилага обществения критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ.Поддръжа, че е налице основание по чл.280,ал.1 т.1 ЗЗД за допускане на касационно обжалване. Позовава се на т.2 от ППВС4/1968г. и т.19 ТР1/2001г. ОСГК. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят Я. С., чрез процесуалния си представител поддържа, че в решението са дадени отговори на правни въпроси от значение за спора: длъжен ли е съдът да посочи кои са обстоятелствата,установени по делото, които указват присъждането на по нисък размер на обезшщетение за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, търпи ли адвокат при неоснователно обвинение вреди равни по интензитет на съдията или прокурара с оглед разпоредбата на чл.29 Задв., завишените очаквания и изисквания на обществото за почтенност на лицата упражняващи адвокатска професия равни ли са на очакванията и изискванеята за лиццата упражняващи професията съдия или прокурор и длъжен ли е съдът при решаване на спора да се съобразява с аналогични случиа при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване.Поддържа, че са налице основание по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК и ал.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Настоящият състав намира, че по поставените и от двамата жалбоподатели въпроси които касаят определянето на размера на обезщетението за неимуществени вреди, претърпени от пострадалото лице и как се прилага общественият критерий за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД, към която норма препраща разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ следва да се допусне касационно обжалване на основание чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Що се касае до въпросите: търпи ли адвокат при неоснователно обвинение вреди равни по интензитет на съдията или прокурара с оглед разпоредбата на чл.29 Задв., завишените очаквания и изисквания на обществото за почтенност на лицата упражняващи адвокатска професия равни ли са на очакванията и изискванеята за лиццата упражняващи професията съдия или прокурор, то същите не съставляват общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като не са обусловили решаващите изводи на съда за основателността на предявения иск. Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК, на което основание жалподателят Я. С. се позовава, но не подкрепя с конкретни твърдения. По изложените съображения, съдът