Определение № 3177 от 12.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4062/2025 г.

Образувано е по касационна жалба на И. М. П. срещу решение № 584/08.05.2025 г. по в.гр.д. № 1156 /2023 г. на Софийския апелативен съд, с което е оставена без уважение молба по чл.251 ГПК на И. П. за тълкуване на решение № 71/19.01.2024 г. по делото (в.гр.д. № 1156 /2023 г. на САС) и е допусната поправка в това решение (№ 71/19.01.2024 г.) в ЕГН на въззивника П. – да се чете [ЕГН].

След подаване на касационната жалба И. М. П. иска от състава на ВКС да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК поради преюдициално запитване от състав на Върховния административен съд до СЕС по посочени въпроси.

Ответникът по касационната жалба Върховният касационен съд не е подал отговор на касационната жалба.

Жалбата е процесуално допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна по делото, която има право и интерес от касационно обжалване срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно съдебно решение и е редовна.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел следното:

С молба се иска тълкуване на изразеното в мотивите становище, че разпоредбата на Директива 2011/83/ЕС на ЕП и на Съвета от 25.10.2021 г. относно правата на потребителите „могат да се тълкуват неавтономно“ и да се отправят три питания: първо: Допустимо ли е разширително или стеснително тълкуване на тези разпоредби?; второ: Може ли да се приеме, че разпоредбите на Регламент (ЕС) 2017/2349 са транспонирани в българското национално законодателство, подобно на разпоредбите на посочената Директива, при положение, че съгласно чл.288, пар.2 ДФЕС регламентите са непосредствено приложими и не подлежат на транспониране?; трето: Противоречи ли § 13, т.1 от ДР на ЗЗПотр. на чл.2, т.1 от посочената Директива и на чл.3, ал.12 от посочения Регламент и има ли разлики в смисъла на понятието „потребител“ по вътрешното право и по правото на ЕС?

С решението, чието тълкуване се иска, е потвърден първоинстанционният съдебен акт, отхвърлящ исковете на П. по чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД и той е осъден за разноски в полза на насрещната страна. Въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване с определение № 5415 /26.11.2024 г. по гр.д. № 1710 /2024 г. по описа на ВКС, IV г.о.

Тълкуване на съдебното решение се налага, когато изразената от съда воля е неясна и постановеният диспозитив следва да се уточни. На тълкуване не подлежат фактическите и правни изводи в мотивите на решението. А тъкмо за тълкуване на такива изводи се настоява от въззивника. При положение, че в диспозитива е обективиран ясно резултатът от правораздавателната дейност на въззивната инстанция, основание за тълкуване на решението няма.

След подаване на молбата за тълкуване СГС е сезиран от въззиваемата страна с молба от 14.04.2025 г. по регистратурата на СГС) за грешно посочен ЕГН на П. в издадения изпълнителен лист, както това е констатирано в постановление на ЧСИ … Приложена е издадена справка от НБД Население от 04.04.2025 г. според която верният ЕГН на П. е [ЕГН], а не [ЕГН], както е посочено от самия П. в исковата молба. Видно от мотивите и диспозитива на въззивното решение формираната от САС воля е по отношение на ищеца И. М. П. и той следва да се индивидуализира с точния ЕГН.

По наличието на основания за допускане на касационно обжалване:

В представеното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване касационният жалбоподател поставя следните въпроси, за които твърди, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС - основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК:

1. Подлежат ли на тълкуване по реда на чл.251 ГПК мотивите на съдебното решение, или по този ред може да се тълкува само диспозитивът на съдебния акт? Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 453 /08.07.2024 г. по гр.д. № 540 /2023 г. на ВКС, IV г.о., в решение № 580 /10.10.2024 г. по гр.д. № 3632 /2023 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 235/10.08.2020 г. по гр.д. № 3418 /2019 г. на ВКС, III г.о.

В посочените решения е прието, че когато в съдебното решение волята на съда, обусловена от приетото в мотивите, е ясно изразена, когато диспозитивът на решението не е неясен, не съдържа двусмисленост и не е неизпълним, то не е неясно и не се нуждае от тълкуване.

Видно от изложеното за мотивите му, въззивният съд е приел, че с влязлото в сила решение волята на съда е ядно изразена, решението не е неясно и не се нуждае от тълкуване: исковете на И. П. по чл.2в, ал.1, т.2 от ЗОДОВ и чл.86 от ЗЗД и той е осъден за разноски в полза на насрещната страна. Поради това не е налице противоречие с посочените решения на ВКС.

Приетото от въззивния съд не е в противоречие с установената практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване на посоченото основание.

Към това следва да се добави и че както беше посочено, въззивното решение е обжалвано от адвокатите на И. М. П., по жалбата е образувано касационно производство, което е приключило с постановяване на определение № 5415 /26.11.2024 г. по гр.д. № 1710 /2024 г. по описа на ВКС, IV г.о., с което не е допуснато касационно обжалване. Видно от мотивите на това определение, съставът на Върховния касационен съд, който е обсъдил поставените правни въпроси във връзка с мотивите на въззивния съд не е намерил въззивното решение за неясно и че каквато и да е част от него се нуждае от тълкуване, обратно обсъдил е волята на въззивния съд като обусловена от приетото в мотивите и ясно изразена.

Касационният жалбоподател се позовава и на очевидна неправилност – основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК.

Аргументите за това са следните: Въззивният съд е постановил поправка на о.ф.г. без да му съобщи (на жалбоподателя) за исканата поправка; Съгласно императивната норма на чл.251, ал.3 ГПК съдът е длъжен да съобщи на страните за исканото тълкуване, като им укаже, че могат да представят отговор в едноседмичен срок. В настоящия случай в нарушение на посочената разпоредба САС не е връчил препис от молба вх. № 5989 /05.03.2025 г. от И. П. на ответната страна - Върховния касационен съд, и не й е дал възможност да представи отговор, а директно се е произнесъл по молбата по чл.251 ГПК с обжалваното решение.

Настоящият състав намира, че очевидната неправилност е отделно основание за допускане на касационно обжалване, такава форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост.

Настоящият състав намира, че за да е очевидна, неправилността на обжалваното решение трябва да е толкова съществена, че да може да бъде установена при прочит на решението (на мотивите към него). Такава неправилност може да бъде обусловена от такъв порок на въззивния акт, който да може да бъде установен пряко от неговото съдържание, без да бъде извършван анализ на доказателствата и на осъществените процесуални действия на съда и страните. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение и при установените от инстанцията по същество факти.

В конкретния случай при запознаване с отразените по-горе мотиви на обжалваното решение настоящият състав не установи то да е постановено в явно нарушение на материалния или процесуалния закон, нито извън тези закони, нито да е явно необосновано (фактическите изводи на съда да не съответстват на обсъдените от него доказателства).

В случая не е налице очевидна неправилност, тъй като касационният жалбоподател И. П. не твърди, че в резултат на допуснатата поправка той (И. П.) е индивидуализиран с неточен ЕГН и поради това, че страната И. П. няма право да се позовава на (да предявява) нарушени права на насрещната страна. Отделно от това и отново само за пълнота може да се отбележи, че твърдението на И. П., че САС не е връчил препис от молба вх. № 5989 /05.03.2025 г. от И. П. на ответната страна – ВКС е невярно, видно от приложено по делото съобщение (л.51) препис е връчен на 04.04.2025 г.

Или: При запознаване със съдържанието на обжалваното решение (на мотивите към него) настоящият състав не може да установи основателността на наведените доводи за неправилност (по чл.281, т.3 ГПК).

Поради това настоящият съдебен състав намира, че няма съмнение за очевидна неправилност на обжалваното решение – че не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК.

По молба на И. М. П. за спиране на производството с посочено основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК:

След подаване на касационната жалба адвокатите на И. П. искат от състава на ВКС да спре производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК поради преюдициално запитване от състав на Върховния административен съд по а.д. № 2194/2025 г., на 8 отд., до СЕС по въпросите: Може ли да има явна нарушаване на правото на съюза по констатация от страна на съда по обезщетението на грешна оценка на фактите и доказателствата, довела до изцяло погрешен фактически извод относно главния факт с правно значение от страна на националния съд, постановил окончателното съдебно решение? Допустимо ли е в производство като настоящото съдът по обезщетението да прави проверка за правилност на окончателния съдебен акт, в това число на оценката на фактите и доказателствата, обосновала фактическите и правни изводи на националния съд, постановил решението, от което се претендират вреди?

Следва да се отбележи, че при тези твърдения, посоченото основание за спиране не е в разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК, тъй като то е налице, когато има висящ процес относно друг спор, който е преюдициален за този, по който производството се спира. С решението на СЕС по отправено до него преюдициално запитване се дава задължително тълкуване на норми от правото на ЕС, а не се разрешава правен спор със сила на пресъдено нещо. При наведените твърдения основанието за спиране е чл.631, ал.1, т.1 ГПК.

Видно от изложеното по наличието на основания за допускане на касационно обжалване, посочените въпроси, за правилното разрешаване на които се твърди, че е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, нямат значение за преценката на настоящия съдебен състав за наличието на основания за допускане на касационно обжалване: Въззивният съд е приел, че решението му не е неясно и не се нуждае от тълкуване, тъй като в него е ясно изразена резултатът от правораздавателната дейност на въззивната инстанция. Поради това искането за спиране е неоснователно.

С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски. Ответникът не претендира разноски и не е представил списък на разноски, нито доказателства за направени разноски, поради което и на него разноски н следва да се присъждат.

Воден от изложеното, съдът