Решение № 61 от 09.03.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1091/2009 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК, във връзка с касационна жалба вх. № 1* от 23.04.2009г на П. на РБ, чрез Окръжна прокуратура гр. П., срещу решение №165 от 01.04.2009г по гр.дело № 104/2009г. на Пазарджишки окръжен с. в частта, с която след отмяната на решение от 23.12.2008г по гр.д. 2989/2007г на Пазарджишки районен с. в една част, до размера на сумата 1300 лева частично е уважен иск за обезщетяване на неимуществени вреди по чл. 2 ал.1 т. 2 от ЗОДОВ. Срещу същото решение в друга негова част,а именно по осъждането на Пловдовски районен с. за заплати сумата 600 лева обезщетение на основание чл. чл. 2 ал.1 т. 3 от ЗОДОВ ,на основание чл.287 ал.2 от ГПК е постъпила насрещна касационна жалба от този с. ,чрез неговия Председател. С определение № 1* от 04.08.2009г на ВКС ІІІ г.о същото въззивно решение е допуснато до касационно обжалване в частта, с която е оставено в сила решение от 23.12.2008г по гр.д. 2989/2007г на Пазарджишки районен с. ,по касационната жалба на ищеца Ф. Х. Д. от гр. С.. По допускането на касационните жалби на ответниците обаче, Върховен касационен с. не се е произнесъл ,което следва да стори с натоящето определение. След преценка Върховен касационен с. ,ІІІ гр. о. счита, че касационната жалба на Пловдовски районен с. е недопустима. Интересът на страната от насрещно обжалване касае присъждането на парично обезщетение под определения в чл. 280 ал.2 от ГПК размер, а именно сумата 600 лева. За да бъде допустима, насрещната касационна жалба следва да отговаря на условието по чл. 280 ал.2 от ГПК включително, обжалваемият интерес на касатора в случая е частично уваженият, а не предявен от насрещната страна размер на иска. Ето защо касационната жалба следва да се остави без разглеждане. Касационната жалба на П. на РБ, чрез Окръжна прокуратура гр. П. не отговаря съдържателно на критерия, изведен в чл. 280 ал.1 от ГПК и касационно обжалване по нея не следва да се допуска. Доводът за „противоречива практика” предвид дадено разрешение по друго дело на Пазарджишки районен с. с невлязло в сила решение, по въпроса за доказването на причинно- следствената връзка, освен че не е подкрепен с надлежен пример за противоречие, е немотивиран и не се извежда конкретен въпрос на правото, решаващ за изхода на настоящето дело. Коментират се мотивите на съда и изводите му за връзка между фактите, преценени от касатора като възприемане на „своеобразна необорима презумпция” за настъпване на претендираната неимуществена вреда. По въпроса за изследване на причинно следствената връзка между повдигнато обвинение и неимуществената вреда, обжалваното решение не дава основание за подобни квалификации и оплакванията за необоснованост не са тъждествени на основанията, изведени в чл. 280 ал.1 т.1 -3 от ГПК. Воден от гореизложеното ВКС, ІІІ г.о