Определение № 765 от 27.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1060/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационната жалба на З. С. М. от [населено място], приподписана от адвокат С., срещу въззивното решение на Разградския окръжен съд /Р./ от 27.1.2010г. по в.гр.д. № 395/2009г. Ответникът по касационната жалба ОУ "П. Х." [населено място] не е дал отговор по реда на чл.287 ал.1 от ГПК. Касационната жалба е подадена срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и в предвидения в закона и указан от съда преклузивен срок, поради което е процесуално допустима. По допускането на касационното обжалване на въззивното решение ВКС на РБ констатира следното: С атакуваното решение Р. е потвърдил решението на Разградския РС от 25.Х1.2009г. по гр.д. № 936/2008г., с което е отхвърлен предявеният от З. Ст.М. срещу ОУ "П.Х." иск с правно основание чл.214 от КТ за присъждане на 3547.80лв., представляващи обезщетение по чл.219 ал.2 от КТ за периода 12.\/.2008г. - 07.Х1.2008г. и до деня, в който ищецът бъде допуснат до работа като учител, плюс лихвата, и М. е осъден да заплати разноски на ответника. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че не е налице в случая едностранна от работодателя промяна на мястото и характера на работата на ищеца. С влязло в сила решение по гр.д. № 92/2006г. на РС Исперих той е възстановен на работа на заеманата до уволнението му през 2003г. длъжност "начален учител". С оглед на това, че възстановяването е постановено в края на учебната 2007/2008 година, със заповед № 78/12.\/.2008г. ищецът е възстановен на длъжността "начален учител", като в нея е указано, че до края на учебната година няма да работи по седмично разписаниуе на учебните часове и че следва да уплътнява работното си време за срок от 14 дни, като дежури в училището и се запознава с настъпилите промени в законовата уредба в областта на образованието. Заповедта не е оспорена, влязла е в сила, като е неоснователно твърдението за нейната нищожност, тъй като работодателят нямал право да я издава поради възстановяването на работа от съда. О. на възстановяването на преди заеманата длъжност става със заповед на работадателя. Не е налице едностранна промяна на мястото и характера на работата, тъй като на ищеца е било възложено да бъде дежурен учител в училището, където е мястото му на работа, а не конкретна класна стая. Със заповед № 281-81/15.\/.2008г. трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл.328 ал.1 т.10 от КТ. В изложението на З. Ст.М. по чл.284 ал.З т.1 от ГПК се сочи, че въззивното решение било постановено от незаконен състав, тъй като председателя на състава е участвал във въззивното производство и по гр.д. № 92/2006г. на РС Исперих и поради слабата си подготовка А. Й. се произнесла точно наопаки на влязлото в сила решение по посоченото дело. Решението не отговаряло на формалните изисквания на чл.236 ал.1 от ГПК, тъй като не съдържало името на повереника на ответника и тъй като не съдържа произнасяне по разноските, които не са доказани, защото липсват данни за осчетоводяване на съответната сума от страна на ответника /касов ордер за разход/. Решението внушавало, че обективирането на възстановяването на работа става със заповед на работодателя, а не с удостоверение по чл.63 от КТ, което е илюстрация на ниския професионализъм и нарушение на материалния закон. Решението било абсолютно неработещо и стопира по-нататъшното развитие на процеса и заедно с това саботира развитието на правото, тъй като е в пълна противоположност на истинското правораздаване в Европа. Съдът се произнесъл по въпроса как се обективира възстановяването на работа на незаконно уволнен работник, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Заявено е искане за отмяна на присъденото адвокатско възнаграждение, тъй като не са доказани действително направени разходи с разходен касов ордер. ВКС на РБ, състав на IV ГО, намира, че не са налице предвидените в чл.280 ал.1 т.З от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване. По сега действащият ГПК касационното обжалване не е задължитнелно, а факултативно. То е допустимо при произнасяне от въззивния съд по материалноправен и/или процесуалноправен въпрос, който е от значение за правните му изводи и за изхода на спора по делото и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или на съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Въпросът следва да е от значение за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането от въззивния съд на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въпросът трябва да е посочен конкретно и ясно от касатора, тъй като съобразно диспозитивното начало в гражданския процес по този начин той определя предмета на касационната жалба, а следователно и пределите на касационния контрол, в които той може да бъде извършен по силата на чл.290 ал.2 от ГПК. С оглед на това и предвид правото на защита на противната страна касационният съд няма правомощие да стори това служебно, като изведе въпросът от значение за изхода на делото от твърденията на касатора в изложението му /Така т.1 от ТР № 1 /19.11.201 Ог. по т.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС/. В разглеждания случай поставеният от касатора съобразно посочените изисквания въпрос - как се обективира възстановяването на работа на незаконно уволнен работник - не е от съществено значение за изхода на спора, тъй като дори този въпрос да бъде разрешен по различен начин, това не би довело до промяна на резултата по спора. Това е така, тъй като касаторът не релевира като основание за допускане на касационно обжалване въпрос, касаещ решаващия извод на въззивния съд, че не е налице едностранна промяна на мястото и характера на работа, тъй като му е било възложено да бъде дежурен учител в училището, където е мястото му на работа, а не конкретна класна стая. По процесуалноправния въпрос - постановяване на решение от незаконен състав - въззивният съд не се е произнесъл. По делото няма данни председателя на съдебния състав, произнесъл атакуваното въззивно решение, да е участвал и при разрешаването на спора по гр.д. № 92/2006г. Но дори това да е така, споровете по посоченото и по настоящото дело са различни и не е недопустимо участието на един и същи съдия при разглеждането им. Останалите релевирани в изложението съображения представляват основания за касационно обжалване по смисъла на чл.281 от ГПК, а те се проверяват от касационния съд, ако касационно обжалване бъде допуснато, но не и в производството по допускането му. По изложените съображения касационно обжалване на атакуваното въззивно решение не следва да бъде допуснато. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,