Определение № 1240 от 14.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3884/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК Делото е образувано по повод касационна жалба срещу решение № 393 от 01.07.2024 г. по в.гр. д. № 374/2024 г. на ОС – Враца, с което е отхвърлен иск по чл. 2б ЗОДОВ. Жалбоподателят - А. Х. А., чрез процесуалния си представител излага съображения за наличие на основания за допускане на касационното обжалване и за неправилност на постановеното въззивно решение. Ответникът в производството РС – Козлодуй, чрез процесуалния си представител, в писмено становище, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на четвърто г. о., като направи преценка за наличие на предпоставките на чл. 280 ГПК, приема за установено следното: Въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решението, е отхвърлил предявения от А. А. иск срещу РС – Козлодуй за сумата от 950 лв. представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от нарушаване правото за разглеждане на гр.д. № 956/2022 г на РС - Козлодуй в разумен срок. В останалата си отхвърлителна част първоинстанционното решение като необжалвано е влязло в законна сила. За да постанови своето решение въззивният съд е приел за установено, че на 22.07.2022 г. е било образувано гр.д. № 956/2022 г. по описа на РС-Козлодуй, което е разпределено на съдия в същия съд. И сковата молба на А. Х. А. е постъпила в РС Козлодуй съда 22.07.2022 г. и е с ответник ОДМВР - Враца и предмет заплащане на положен от ищеца извънреден труд и допълнително възнаграждение по договор с АЕЦ“Козлодуй“, като делото е разпределено на съдия Ж. Г. Д. – А. – пети състав на РС Козлодуй, като на последната в периода 18.07.2022 г. –26.07.2022 г. са били разпределени наред с цитираното гр. дело № 956/2022 г. още 58 идентични по своя предмет и характер дела. Установено е, че в периода на разглеждане и решаване на гр. дело № 956/2022 г. на съдията-докладчик са били разпределелени общо 403 броя наказателни и граждански дела, като следва да се има предвид, че цитираното дело има за предмет общо три обективно съединени иска, с участие на трето лице помагач и включва голям обем доказателствен материал. От приложената по делото справка от деловодната система ЕИСС е установено, че след образуване на исковото производство, с разпореждане в закрито заседание от 25.07.2022 г., съдията докладчик е постановил размяна на исковата молба по реда на чл. 131 ГПК. Констатира се, че в постъпилия отговор на ответникът ОДМВР - Враца е поискано привличане на „АЕЦ Козлодуй“ ЕАД като трето лице-помагач по делото, както е предявен обратен иск. Съдът с определение от 30.09.2022 г. на съдията-докладчик е оставил без движение предявения обратен иск и е дал указания на ответника да отстрани констатирани нередовности чрез внасяне на дължимата държавна такса. Установено е, че на 13.10.2022 г. ответникът ОДМВР - Враца е внесъл указаната от съда държавна такса и с определение в закрито заседание на 25.11.2022 г., съдът е конституирал "АЕЦ Козлодуй" ЕАД като трето лице – помагач на страната на ответника, приел е за съвместно разглеждане в условията на евентуалност предявения обратен иск и е постановил размяна на книжа по реда на чл.131 ГПК с ответното по този иск дружество – "АЕЦ Козлодуй" ЕАД. Констатирано е, че на 27.01.2023 г. са подадени отговори от "АЕЦ Козлодуй" ЕАД, както по предявения срещу него обратен иск, така и по първоначалната искова молба и съдът е изготвил доклад по делото по реда на чл. 140 и сл. ГПК с определение от 12.09.2023 г., в което се е произнесъл по доказателствените искания на страните и е насрочил делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 07.11.2023 г. Установява се, че на 07.11.2023 г. е проведено открито съдебно заседание по гр.д .№ 956/2022 г. по описа на РС -Козлодуй, в рамките на което са събрани всички допуснати от съда доказателства и делото е обявено за решаване. Съдът се е произнесъл с решение № 521/27.11.2023 г., а в последствие е бил сезиран и с молби по чл. 248 ГПК и въззивна жалба срещу решението. От приети по делото 5 броя болнични листове е видно, че за периода до насрочване на делото, съдията-докладчик е отсъствал от работа, поради ползване на отпуск за временна неработоспособност, а именно: - от 06.12.2022 г. до 09.12.2022 г. - 4 дни; от 11.01.2023 г. до 18.01.2023 г. - 8 дни; от 13.03.2023 г. до 26.03.2023 г. - 14 дни; от 27.03.2023 г. до 15.04.2023 г. - 20 дни и от 16.04.2023 г. до 15.05.2023 г. - 30 дни, т.е общо 76 дни. За да постанови решението си въззивният съд е приел, че съдебното производство по гр.д. № 956/2022 г. на РС-Козлодуй от образуването му до постановяване на първоинстанционния съдебен акт е продължило 1 година и 4 месеца и че този период не може да бъде приет като "неразумен срок" за разглеждане на конкретното дело с оглед неговите специфики – районният съд първоначално е сезиран с два основни и два акцесорни обективно съединени искове; привлечено е трето лице-помагач; след дадени указания за отстраняване на нередовности, е приет за съвместно разглеждане обратен иск; от доводите на страните, отразени в проекто-доклада, е видно, че засегнатите правни въпроси са със значителна сложност; събран е значителен обем доказателствен материал; допусната е и съдебно-счетоводна експертиза. Съдът е приел, че усложненията по делото свързани с предмета му и със страните по делото обосновават извод, че делото е разгледано в разумен срок с оглед необходимостта спорът пред първата инстанция да бъде разрешен при най-пълно изяснуване на обстоятелствата по делото, включително и в сравнение с други граждански дела, по които не са налице такива процесуални усложнения. Въззивният съд е птриел, че спорът не е свързан с лишаването на ищеца от право на труд и от възможността да реализира трудов доход, а се претендират заплащането на още 10% от допълнително възнаграждение, което се изплаща на ищеца, както и заплащането на възнаграждение за положен извънреден труд. Въззивният съд е приел, че е допуснато забавяне при насрочване на делото, но останалите съдопроизводствени действия са извършвани в разумни срокове, което е довело и до нормална обща продължителност на делото пред първата инстанция с оглед вида му и констатираните отклонения в съдебното производство по смисъла на Глава ХV и Глава ХVІ ГПК. По изложените съображения въззивният съд е отхвърлил като неоснователен предявения иск. В изложението си по чл.284, ал.3 ГПК жалбоподателят, чрез процесуалния си представител, поставя за разглеждане въпросите: могат ли да бъдат изключени следните случаи от периода, в което делата могат да бъдат разгледани и решени в разумен срок по смисъла на чл. 2б, ал.1 ЗОДО: отпуск на съдията, разглеждащ делото; съдебна ваканция; натовареност над средната за страната за конкретния съд;съдия от състава на съда заема длъжност административен ръководител на съда; незапълнен щат от съдии в конкретния съд, може ли бъдещо несигурно събитие като евентуалното и бързо разглеждане на дело от горна инстанция да компенсира нарушаването на правото на разглеждане на делото в разумен срок от предходна инстация в случаите, когато е предявен иск по чл. 2б, ал.1 ЗОДОВ по отношение на делото, водено от нисшестоящата инстанция, включва ли се в общия период на разглеждане на делото от първата инстанция, целия период от сезиране на съда до изпращането на делото на друга инстанция при преценка за спазването на разумния срок за разглеждане на делото. Поддържа, че поставените въпроси са от значение за точното приложение на закона с оглед съобразяване с практиката на ЕСПЧ по приложението на § 6 КЗПЧОС. Настоящият състав намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателя въпроси относими към преценката за това кои критерии, конкретни факти и обстоятелства следва да вземе предвид и отчете съдът при определяне на справедливия размер на обезщетението по иск по чл. 2б ЗОДОВ за неимуществени вреди от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл. 6 § 1 ЕКЗПЧОС и какво е значението за размера на обезщетението и спадат ли към тези критерии стандартите, заложени в практиката на ЕСПЧ по въпроса за определяне на неимуществени вреди от нарушаване на това право. Спазването на гаранцията за разглеждане на делата в разумен срок е с цел съхраняване на доверието на обществеността в правораздавателната система и възмездяване чувството за справедливост на страните в процеса, както лицата по отношение на които е инициирано наказателно преследване, така и по отношение на пострадалите. Разумността на времетраене на производството трябва да бъде преценена в светлината на особените обстоятелства по делото, съобразно критериите, установени в практиката на съда, и по-специално – сложността на делото, поведението на странитея и поведението на компетентните държавни органи ( пар. 82 по делото С. срещу Русия и решението по делото Кемаш с/у Франция пар 60). Застъпва се разбирането, че при иска по чл. 2б на обезщетяване подлежат всички преки и непосредствени вреди, причинени от неразумната продължителност на съдебното производство, но не и вредите от неправилни или недопустими съдебни актове, като ищецът, предявил такъв иск, дължи пълно и главно доказване относно вида и размера на имуществените вреди, както и на пряката причинно-следствена връзка със забавеното производство, като поначало не е необходимо ищецът да твърди изрично и да доказва обичайните, типични неимуществени вреди, които винаги се търпят от лице, спрямо което гражданското съдебно производство е продължило извън рамките на разумния срок. Съгласно установената практика / решение от 02.04.2015 г. по гр. д. № 5813/2014 г. на III г. о. на ВКС/ механизмът, по който се прави извод дали е спазено изискването за разумен срок е следният: установява се продължителността на релевантния период и след това се преценява дали този период е разумен. Разумността се оценява с оглед обстоятелствата по делото, като се търси баланс между интересите на лицето възможно най-бързо да получи решение и необходимостта от внимателно проучване и правилно провеждане на съдебното производство. При преценката си за разумността на релевантния период, съдът преценява сложността на делото, поведението на жалбоподателя и поведението на компетентните органи. Както е прието и с решение от 11.04.2016 г. по гр. дело № 5721/2015 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС, нормата на чл. 2б ЗОДОВ създаде национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие, оценен като ефективен от ЕСПЧ. С нея се предвиди като вътрешноправно средство за защита, самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок по чл. 6 от Конвенцията, като критериите, въз основа на които съдът прави преценката си дали е допуснато нарушение са посочени примерно в закона и са приложими стандартите, установени в практиката на ЕСПЧ.Именно съобразявайки се с трайно установената практика въззивният съд е достигнал до извод, че в конкретният случай делото е разгледано в разумен срок. Ето защо не е налице основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените за разглеждане въпроси. Предвид изложените съображения, съдът