Решение № 12176 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8320/2018 г.

Решение № 12176 от 10.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8320/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по жалба на А. Димитров, чрез пълномощник по делото адвокат Д. Радева, срещу заповед № 8121 К-6147/09.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, ал. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8 ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. В жалбата са изложени твърдения за незаконосъобразност на оспорената заповед като издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона – основания за оспорване по чл. 146, т. т., 3, 4 и 5 АПК. Сочи се, че мотивите на заповедта представляват дословен преразказ на фактите, подлежащи на установяване в хода на разследването по следствено дело № 92/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура (ОП) – Бургас, по което жалбоподателят не е привлечен като обвиняем и все още притежава процесуалното качество "свидетел", с оглед на което така мотивирана заповед се явявала негодна да обоснове реализирането на дисциплинарната отговорност на А. Димитров. Счита, че дисциплинарното нарушение, за което му е наложено дисциплинарното наказание, не е доказано предвид неизлагането в процесната заповед на каквито и да е обстоятелства относно негови конкретни действия или бездействия, които са обективирали поведение в разрез с правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР. Поддържа още, че изнасянето в медиите на информация от наказателното разследване, свързваща името му с действия на полицейските органи по установяване и пресичане на престъпления с наркотици, не може да му бъде вменено във вина, тъй като разгласяването на действията по разследване е факт, настъпил вън и независимо от неговата воля. Заявява също така, че като не е извършил собствено изясняване на фактите и обстоятелствата по случая, а е приел за доказано деяние, с което се осъществява и състав на престъпление, без да е налице влязла в сила осъдителна присъда, установяваща по несъмнен начин извършеното от А. Димитров, дисциплинарно наказващият орган (ДНО) е нарушил основен правен принцип, гарантиращ правата и законните интереси на наказваното лице, а именно презумпцията за виновност. По тези съображения, подробни изложени в жалбата и поддържани от процесуалния представител на жалбоподателя в съдебно заседание, се иска отмяна на оспорената заповед на министъра на вътрешните работи и присъждане на направените по делото разноски, съгласно представен списък. Ответната страна по касационната жалба – министърът на вътрешните работи, чрез процесуалния си представител служител с юридическа правоспособност Б. Пиперкова, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмени бележки и в съдебно заседание. Поддържа становище, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената за това форма, при спазване на процесуалните изисквания за издаването й, съобразена е с целта и разпоредбите на приложимия материален закон. Въз основа наведените доводи моли съдът да отхвърли жалбата като неоснователна. Не претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендирания от жалбоподателя адвокатски хонорар. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените пороци на оспорения акт, намира следното: Жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 АПК, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от оспорването и срещу подлежащ на оспорване административен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. От събраните по делото доказателства се установява следното от фактическа страна: Видно от Акт за встъпване в длъжност от 06.01.2014 г. (л. 85 от делото) и Кадрова справка УРИ 251 р-33271/24.10.2017 г. (л. 84) на А. Димитров е, че същият е назначен в Министерство на вътрешните работи (МВР) през 2014 г. и оттогава до момента на издаване на процесната заповед е заемал длъжността – началник на група "Криминална полиция" към Районно управление (РУ) – Айтос при Областна дирекция на МВР (ОДМВР) - Бургас. Награждаван е десет пъти, наказван е един път. С писмо УРИ 251 р-30206/27.09.2017 г. на директора на ОДМВР – Бургас (л. 219), адресирано до министъра на вътрешните работи, е направено предложение за образуване на производство за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР от старши инспектор А. Димитров. Ведно с предложението, до министъра са изпратени и материалите от извършената предварителна проверка, съгласно заповед на директора на ОДМВР – Бургас № 251 з-2934/18.08.2017 г. (л. 247), издадена във връзка с постъпили предварителни данни с писмо УРИ 7855 р-6014/17.08.2017 г. по описа на дирекция "Вътрешна сигурност" (л. 246). А. Димитров е запознат с цитираната заповед, като във връзка със същата е представил и писмени обяснения № 237000-2119/23.08.2017 г. (л. 49). Проверката е разпоредена с цел изясняване на получените данни за несъвместимо със служебната дисциплина поведение от страна на А. Димитров, като е назначена и компетентната за това комисия. Резултатите от проведената проверка са обобщени в справка Рег. № 251 р-29178/15.09.2017 г. (л. 222), в която подробно са описани събраните от комисията данни, сведения и обяснения, установената въз основа на тях фактическа обстановка, формираните изводи относно квалификацията на извършеното от служителя нарушение на служебната дисциплина и крайното предложение за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение". А. Димитров се е запознал със справката на 25.09.2017 г., видно от направеното лично от него удостоверяване върху същата, като е получил и изрична покана с указание за възможността да даде допълнителни писмени обяснения или възражения, както и да представи доказателства за твърденията си. Служителят не се е възползвал от тази възможност, като изрично е записал при полагане на името и подписа си върху справка Рег. № 251 р-29178/15.09.2017 г., че ще представи възраженията си в хода на дисциплинарното производство. Материалите от така извършената предварителна проверка са приобщени към образуваната срещу А. Димитров дисциплинарна преписка, представена в цялост по настоящото дело. Дисциплинарното производство срещу старши инспектор А. Димитров е образувано със заповед № 8121 К-7339/06.10.2017 г. на министъра на вътрешните работи (л. 65), като със същата е разпоредено и временното отстраняване от длъжност на служителя. Определен е дисциплинарно разследващ орган, който да извърши всички процедурни действия по доказване на дисциплинарните нарушения и да проведе дисциплинарното производство. Определен е двумесечен срок за събиране на необходимите доказателства и докладване резултата от разследването, считано от датата на издаване на заповедта за образуване на дисциплинарното производство. В заповедта е описано деянието, заради което е образувано дисциплинарното производство, като описанието съответства на посоченото в писмо УРИ 251 р-30206/27.09.2017 г. от директора на ОДМВР – Бургас и справка Рег. № 251 р-29178/15.09.2017 г. по описа на ОДМВР – Бургас. Сочи се, че на 15.08.2017 г., около 04: 00 ч., при извършени процесуално-следствени действия (оглед и претърсване) на гаражна клетка в град Айтос, улица "Станционна" между № 14 и № 16 са открити и иззети наркотични вещества, за които пред свидетели (служители на ОДМВР – Бургас и на дирекция "Вътрешна сигурност" – МВР) старши инспектор А. Димитров е признал, че са негови и същите дава на лица, употребяващи наркотични вещества, с цел получаване на оперативна информация, както и открито наркотично вещество по време на извършено претърсване на 15.08.2017 г. в служебния му кабинет в сградата на РУ – Айтос, за което срещу служителя е образувано следствено дело № 92/2017 г. по описа на Окръжен следствен отдел (ОСО) – Бургас. Посочено е също, че поведението на А. Димитров е станало известно на обществото посредством публикации в електронна медия, на представители на съда и прокуратурата в град Бургас по повод образуваното по случая следствено дело № 92/2017 г. по описа на Окръжна прокуратура (ОП) – Бургас, както и на служители на МВР, която публичност е довела до намаляване или загуба на доверие в полицейските органи, създаване на впечатление, че полицейски служители се възползват от служебното си положение за пласиране на наркотични вещества, без да се държи сметка за действията им, с което се накърнява престижът на службата. Със заповедта за образуване на дисциплинарното производство А. Димитров е запознат на 10.10.2017 г., за което свидетелства направеното върху същата удостоверяване с полагане на имена, подпис и дата. В поканата за запознаване със заповедта на служителя е указана и възможността съгласно чл. 207, ал. 8, т. 6 ЗМВР да даде обяснения и представи доказателства. На 16.10.2017 г. в ОДМВР – Бургас са постъпили писмени обяснения от старши инспектор А. Димитров с Рег. № 251 р-32268/16.10.2017 г. (л. 33). Видно от протокол УРИ 251 р-35054/10.11.2017 г. (л. 117) дисциплинарноразследващият орган е приобщил към материалите на дисциплинарното производство представените от директора на ОДМВР - Бургас материали, подробно описани в протокола. Със заповед № 8121 К-8597/06.12.2017 г. на министъра на вътрешните работи, по предложение на дисциплинарно разследващия орган (ДРО), срокът за провеждане на дисциплинарното производство срещу А. Димитров е удължен, считано от 06.12.2017 г. до 06.04.2018 г. включително. От ДРО са изготвени обобщена справка Рег. № 251 р-9985/26.03.2017 г. (л. 35-61) и становище Рег. № 251 р-10795/02.04.2018 г. (л. 11-23), с които министърът се е запознал на 08.05.2018 г., видно от положената резолюция от същата дата. В становището е посочено, че от събраните в хода на дисциплинарното производство доказателствени материали несъмнено се установява наличие на основанията по чл. 194, ал. 2, т. 4, във връзка с чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР за реализиране на дисциплинарната отговорност на А. Димитров. С покана УРИ 251 р-10052/26.03.2018 г. (л. 62) жалбоподателят е поканен да се запознае с обобщената справка и да даде допълнителни обяснения и възражения. С обобщената справка служителят е запознат на 27.03.2018 г., видно от направеното удостоверяване, като писмени обяснения от негова страна във връзка с изложените в справката фактически и правни установявания не са постъпвали в деловодството на МВР, по аргумент от удостовереното с Протокол Рег. № 251 р-10661/30.03.2018 г. (л. 64). Видно от съдържащия се в административната преписка протокол Рег. № 5915-610/20.08.2014 г. (л. 257) А. Димитров е запознат с Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, утвърден със заповед № 8121 з-348/25.07.2014 г. на министъра на вътрешните работи, Обн. ДВ, бр. 67/12.08.2014 г. (ЕК), както и със заповед Рег. № 8121 з-396/05.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи относно недопускане нарушения на служебната дисциплина от служители на МВР, свързани с употреба на алкохол, наркотични или други упойващи вещества. На 09.05.2018 г. е издадена процесната заповед, с която на основание чл. 194, ал. 2, т. 4, чл. 203, ал. 1, т. 13, чл. 204, ал. 1 и чл. 226, ал. 1, т. 8, във връзка с т. т. 15, 19 и 20 от ЕК, на А. Димитров е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР. Към административната преписка за реализиране на дисциплинарната отговорност на А. Димитров като държавен служител в МВР са приобщени (съответно приложени и по делото) предоставените от Окръжен съд – Бургас в отговор на писмо от ДРО Рег. № 251000-26722/20.11.2017 г. заверени копия от протоколите за извършените следствени действия и определенията на Бургаски Окръжен съд по образувани ЧНД, във връзка с внесени за одобрение на основание чл. 161, ал. 2 от Наказателно-процесуалния кодекс протоколи по следствено дело № 92/2017 г. по описа на ОСО – Бургас, както и предоставените от ОП – Бургас в отговор на писмо Рег. № 251000/3975/18.02.2018 г. по описа на ОДМВР – Бургас заверени копия от материали по образуваното следствено дело № 92/2017 г. по описа на ОСО – Бургас, а именно – представени на основание чл. 198, ал. 1 НПК и за целите на дисциплинарното производство заверени копия от протоколи за оглед и претърсване, постановления за назначаване и заключението на физикохимичните експертизи и протоколи за разпит на свидетеля Г. Димитров от 15.08.2017 г. (баща на служителя А. Димитров). Представени от служителя и приобщени към събраните материали по дисциплинарната преписка са 5 (пет) броя справки и 5 (пет) броя докладни записки, изготвени от него в периода 2011–2016 г., представляващи част от оперативната му работа с криминално проявени лица. От ДРО е събрана и изисканата с писмо до главния редактор на електронното издание "ФАКТИ. БГ" информация относно публикуваната в същото статия от 16.08.2019 г., касаеща лицето А. Димитров, а именно: 1 (един) брой текст на публикуваната статия и 1 (един) брой разпечатка на публикацията в интернет сайта на изданието. Приети по делото са представените от жалбоподателя и ответника пред настоящия съд писмени доказателства, съгласно протоколно определение от проведено на 15.12.2018 г. съдебно заседание. Изискана по молба на жалбоподателя е и изготвена от него в качеството му на началник група "Криминална полиция" при РУ-Айтос справка от 22.07.2017 г. с поставен гриф за сигурност, регистрирана в РУ-Айтос на 01.08.2017 г. и адресирана до ОДМВР – Бургас. Същата е представена и приета по делото с протоколно определение на съда от 27.03.2019 г. Въз основа на така установените факти, Върховният административен съд, тричленен състав, приема следното от правна страна: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган – министъра на вътрешните работи, който съгласно чл. 204, т. 1 ЗМВР може да налага всички наказания по чл. 197 ЗМВР за държавните служители на висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности, каквато длъжност заема жалбоподателят, съгласно приложена към делото типова длъжностна характеристика на длъжността началник на група "Криминална полиция" към РУ при ОДМВР (л. 87). Заповедта е издадена в предвидената от чл. 159 АПК и чл. 210 ЗМВР писмена форма. Чл. 210, ал. 1 ЗМВР предвижда, че дисциплинарно наказание се налага с писмена заповед, която следва да съдържа точно определени реквизити. В случая, оспореният административен акт съдържа всички предвидени в цитираната разпоредба реквизити. Заповедта е подробно мотивирана, като от изложените мотиви ясно се разбира осъществилата се фактическа обстановка, която е била обект на изследване от страна на ДРО и която е послужила като фактическо основание за налагане на процесното дисциплинарно наказание. Посочено е, че изводът на ДНО орган за извършено нарушение на служебната дисциплина почива от фактическа страна на обстоятелствата, установени в хода на проведените на 14-и и 15-и август оперативно-издирвателни мероприятия за проверка на данни, постъпили в ОДМВР – Бургас със сигнал УРИ 7855 р-6014/17.08.2017 г. на дирекция "Вътрешна сигурност". Посочено е конкретно в какво се състоят постъпилите предварителни данни, както и проведените оперативно-издирвателни мероприятия и резултатите от тях, като се описва подробно съдържанието на намереното веществено доказателство – 1 брой найлонова торбичка, съдържаща наркотични вещества, които съгласно извършената химическа експертиза съставляват 50, 580 грама коноп и 0, 331 грама кокаин. От така изложеното в обстоятелствената част на заповедта следва, че фактическите установявания на ДНО орган, който възприема изцяло установената в хода на дисциплинарното производство фактическа обстановка, са ясни и разбираеми, като за същите са посочени и конкретните подкрепящи ги доказателства. Тези фактически установявания са подведени под съответстващата им правна норма, т. е. заповедта съдържа и правното основание за издаването си, като фактическото основание за издаване на заповедта съответства на правното основание. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че в заповедта липсва изложение на конкретно негово действие или бездействие, което е извършено в нарушение на разпоредбите на ЗМВР, препращащи към ЕК. В случая, деянието, оценено от административния орган като несъвместимо с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващо престижа на службата, е описано посредством подробно изложение на фактите, отнасящи се до провеждането и резултата от оперативно-издирвателните мероприятия на 14-и и 15-и август 2017 г., довели до потвърждаване на получения предварителен сигнал за това, че в гаражна клетка, находяща се в гр. Айтос, ул. "Станционна" между № 14 и № 16, собственост на бащата на старши инспектор А. Димитров, се намира черна найлонова торба, съдържаща наркотични вещества, като за същата са налице данни, че е била скрита на въпросното място от А. Димитров. Изложеното в мотивите на заповедта от фактическа страна, както и в съпътстващите издаването й актове (получени или изготвени в хода на дисциплинарното производство и съставляващи част от административната преписка), не оставя никакво съмнение относно вмененото на А. Димитров деяние, обект на разследване от органа на дисциплинарна власт, а именно - фактът, че същият държи забранени от закона вещества, като вместо да противодейства на престъпността, свързана с притежание и разпространение на наркотични вещества, той е съхранявал такива, с което е нарушил закона по начин, несъвместим с етичните норми на поведение, ръководещи дейността на служителите в МВР, като с поведението си е довел и до намаляване на общественото доверие в работата на тези органи и доброто им име пред обществото. При издаването на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да са основание за отмяна. Спазена е предвидената в ЗМВР и Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи (Инструкция № 8121 з-470/2015 г.) процедура. С оглед постъпилите данни за извършване на дисциплинарно нарушение и в изпълнение на правомощието си по чл. 207, ал. 1, т. 1 ЗМВР министърът на вътрешните работи е образувал дисциплинарното производство срещу А. Димитров с писмена заповед, с която е определен и дисциплинарно разследващият орган и с която служителят е запознат, съобразно изискването за удостоверяване, закрепено в чл. 207, ал. 8, т. 1 ЗМВР. В хода на откритото дисциплинарно производство е гарантирано правото на защита на служителя, който е бил запознат както с изготвената от ДРО обобщена справка Рег. № 251 р-9985/26.03.2017 г., така и с предхождащите образуването на дисциплинарното производство материали от проведената предварителна проверка в рамките на ОДМВР – Бургас, приобщени към административната преписка. На А. Димитров е предоставена възможност да даде обяснения както в хода на тази проверка (Обяснение от 23.09.2017 г. – л. 249 от делото и Обяснение от 11.09.2017 г. – л. 285), така и пред ДНО. Във връзка с откриване на дисциплинарното производство и в изпълнение на правото си по чл. 207, ал. 8, т. 6 ЗМВР А. Димитров е депозирал писмено Обяснение рег. № 251 р-32268/16.10.2017 г., адресирано до министъра на вътрешните работи. Изпълнено е и задължението на ДРО по чл. 207, ал. 10 ЗМВР да укаже на държавния служител възможността да даде допълнителни писмени обяснения, преди формиране на становището по чл. 207, ал. 12 ЗМВР и предаване на материалите от дисциплинарната проверка на наказващия орган за преценка и решение относно ангажиране дисциплинарната отговорност на служителя. Видно от Покана УРИ 251 р-10052/26.03.2018 г. (л. 62-63) и Протокол Рег. № 251 р-10661/30.03.2018 г. (л. 64) е, че А. Димитров не се е възползвал от правото си по чл. 207, ал. 10 ЗМВР по зависещи от него причини, поради което за изпълнено следва да се счита и императивното изискване на чл. 206, ал. 1 ЗМВР, обуславящо законосъобразност на действията на ДНО при издаване на процесната заповед. От гореизложеното следва изводът, че за всичко извършено в хода на дисциплинарната проверка служителят е бил надлежно уведомяван. Въпреки липсата (по зависещи от служителя причини) на депозирани допълнителни обяснения или възражения по реда на чл. 207, ал. 10 ЗМВР, ДНО е взел предвид и обсъдил при налагане на дисциплинарното наказание обясненията на служителя, дадени на по-ранен етап от водената срещу него дисциплинарна проверка, като е възприел същите за несъответни на събраните доказателства. Заповедта е издадена в срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР, съгласно който дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196 ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния ДНО. Обобщената справка от назначената от министъра на вътрешните работи (ДНО) проверка е постъпила при него на 08.05.2018 г. Заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е издадена на 09.05.2018 г. Досежно съответствието на оспорената заповед с материалноправните разпоредби и целта на закона, съдът приема следното: Дисциплинарната отговорност на А. Димитров е ангажирана за неспазване на правилата на ЕК за поведение на държавните служители в МВР, а именно – допуснати нарушения на нормите за поведение, разписани в т. т. 15, 19 и 20 от същия, надлежно описани от фактическа страна в оспорената заповед, за което вече бяха изложени подробни съображения в мотивите към настоящото съдебно решение. Съгласно чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР тежки нарушения на служебната дисциплина, за които се налага дисциплинарно наказание "уволнение", са деяния, несъвместими с етичните правила за поведение на държавните служители в МВР, уронващи престижа на службата. Поведението на жалбоподателя, противно на твърденията на неговия процесуален представител, представлява нарушение на етичните правила за поведение и обосновава ангажиране на дисциплинарната му отговорност, макар и да не е налице влязла в сила осъдителна присъда, установяваща, че същият е извършил някакво престъпление. Направеният извод се обуславя от закрепеното в чл. 194, ал. 3 ЗМВР правило, че дисциплинарната отговорност се носи отделно и независимо от всеки друг вид отговорност, като едно и също деяние може да обуславя търсенето на дисциплинарна и наказателна отговорност едновременно, респективно – да съставлява основание за реализиране само на един вид отговорност, в зависимост от конкретните факти във всеки отделен случай. В настоящия случай, дисциплинарната отговорност на А. Димитров е ангажирана за това, че получените в МВР предварителни данни за неправомерно поведение на служителя, свързано с притежание на наркотични вещества, са се потвърдили в хода на проведени оперативно-издирвателни действия, установяващи съпричастността на лицето към намерените в посочения обект – частна собственост на негов възходящ роднина от първа степен, наркотични вещества. Описаното от фактическа и правна страна деяние на служителя не е мотивирано от ДНО с доводи за извършено престъпление. Посочено е единствено, че по случая е образувано следствено дело № 92/2017 г. по описа на ОП – Бургас, като видно от представените по делото доказателства, и към настоящия момент А. Димитров не е привлечен като обвиняем по досъдебно производство № 92/2017 г. по описа на ОСО на ОП - Бургас, започнало по реда на чл. 212, ал. 2 НПК – извършен оглед и извършено претърсване и изземване от следовател, проведени на 15.08.2017 г., поради липса на достатъчно доказателства, от които да се направи доказан извод, че посоченото лице - А. Димитров е извършило престъпление по чл. 354а, ал. 1 НК. Посочването в заповедта на факта на образувано наказателно производство във връзка с откритите на 15.08.2017 г. в гаражна клетка – собственост на бащата на А. Димитров, наркотични вещества, не следва да се тълкува като презюмиране от страна на административния орган на извършено от служителя престъпление. Нито един от фактическите и правни изводи на органа, изложени в оспорения административен акт, не сочи на възприет подобен аргумент. Въпросът дали обективираното от А. деяние осъществява и състав на престъпление, е предмет на отделно производство, подчинено на специфични ред и правила за доказване. Престъпления и престъпни обстоятелства, съгласно българското законодателство, могат да се установяват само по два начина: от наказателния съд чрез осъдителна присъда и по реда на чл. 124, ал. 5 ГПК, при изчерпателно изброени хипотези, в които граждански съд може да се произнесе по предявен иск за установяване на престъпно обстоятелство. Следователно, за да се приемат за установени и доказани обстоятелствата, които осъществяват състав на престъпление съгласно българския наказателен закон, следва да е налице влязла в сила осъдителна присъда на наказателен съд или влязло в сила решение на гражданския съд, с което се установяват престъпни обстоятелства по предявен иск по чл. 124, ал. 5 ГПК. В конкретния случай на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР не за извършване на престъпление, а поради допуснато нарушение на ЕК, изразяващо се в установената въз основа събраните доказателства връзка на лицето с намерените наркотични вещества. Въпросът, дали така изяснената връзка между лицето и неправомерното държане на забранените вещества осъществява някой от съставите на престъплението по чл. 354а НК, е ирелевантен към настоящия спор. В случая, осъществяването на дисциплинарната отговорност не служителя не се намира в зависимост от установяването на факта на извършено престъпление. С оглед установената по случая фактическа обстановка, достатъчно за ангажиране на дисциплинарната отговорност на А. Димитров е доказването по несъмнен начин на съпричастността му към намерените в обекта – собственост на неговия баща, наркотични вещества, за което вече е била постъпила предварителна информация от дирекция "Вътрешна сигурност", потвърдена в хода на осъществена предварителна проверка от органите на ОДМВР – Бургас. Наличието на връзка, обуславяща съпричастността на служителя към откритите наркотични вещества, безспорно се установява въз основа дадените от свидетеля Г. Димитров (баща на А. Димитров) показания при проведения на 15.08.2017 г. разпит – част от предприетите действия по разследването, с които е започнало досъдебно производство № 92/2017 г. по описа на ОСО при ОП – Бургас. Показанията на Г. Димитров следва да бъдат кредитирани, тъй като от същите се установяват относими към спора факти и обстоятелства, възприети лично от свидетеля. Същевременно, при оценката на тяхната достоверност следва да се има предвид и роднинската връзка между свидетеля и служителя, предполагаща по-висока степен на заинтересованост у първия от благоприятен за жалбоподателя изход на делото. Поради това, като сочи, че "[... ]жена ми ме събуди и каза, че синът ми А. е позвънил и е казал да изхвърля една торбичка, намираща се в гаражната клетка[... ]", Г. Димитров дава точни и ясни сведения за това, че служителят А. Димитров знае за присъствието на въпросната торбичка в процесния обект, като по повод на същата е разпоредил тя да бъде отстранена от мястото, където се намира. Тези данни кореспондират със сведенията на част от разпитаните в хода на административното производство служители на дирекция "Вътрешна сигурност" на МВР (инспектор Г. Пелтеков и инспектор Х. Николов), и на ОДМВР – Бургас (Х. Грудов – началник на група в отдел "Криминална полиция"), участвали в оперативно-издирвателните мероприятия на 14-и и 15-и август 2017 г. Същите съобщават в сведенията си, дадени независимо един от друг, (л. л. 112, 114 и 116 от делото), че в проведена "[... ]беседа със старши инспектор А. Димитров [... ] същия ни заяви, че наркотичните вещества са били веществени доказателства които ги е взел от управлението, за да ги дава на лица, употребяващи наркотични вещества за получаване на информация или за да ги подхвърля на лица, с което да ги сплаши, че ще ги обвини в престъпление, за да получи оперативна информация. " Съдът намира, че следва да се даде вяра на така предоставените сведения, които са конкретни, логични и непротиворечиви, докато защитната версия на А. Димитров, че не е заявявал да има някакво отношение към намереното количество наркотични вещества, не се подкрепя от събраните по преписката доказателства, нито от тези – представени пред настоящата съдебна инстанция. Съвпадаща в сведенията на посочените лица, разпитани за целите на дисциплинарната проверка, е и информацията, която те дават относно извършеното от А. Димитров обаждане на майка си по мобилния телефон в процесната вечер, който факт се потвърждава и от показанията на свидетеля Г. Димитров. Така наличните по преписката доказателства, преценени в тяхната съвкупност и с оглед събрания по делото цялостен доказателствен материал, опровергават поддържаната от служителя пред дисциплинарния орган теза, че същият няма никакво отношение към намерените наркотични вещества. Неоснователно е и направеното в жалбата възражение, че в случая ДНО е приел за установени и доказани факти, които имат характер на престъпни обстоятелства, без да е налице осъдителна присъда относно тези обстоятелства. Както бе посочено по-горе, деянието, посочено като фактическо основание за издаване на процесната заповед, не съвпада със състав на престъпление по НК, макар и за същия случай да е било образувано досъдебно производство, започнало като такова срещу А. Димитров, впоследствие изменено в частта относно посочване имената на лицето, срещу което е образувано. Възражението на жалбоподателя произтича от непрецизното формулиране в заповедта на установеното дисциплинарно нарушение – същото е описано посредством използването на изрази "придобиване и държане на наркотични вещества", "притежание, разпространение и употреба на наркотични вещества", които навеждат на мисълта за правна квалификация по смисъла на Наказателния кодекс. От внимателния анализ на мотивите към оспорената заповед, ведно с материалите по дисциплинарната преписка обаче се установява, че ДНО не е наложил процесното наказание въз основа на фактически обстоятелства, които е следвало да бъдат проверени по реда на НПК или в рамките на исково производство по чл. 124, ал. 5 ГПК. Дисциплинарната отговорност на А. Димитров е реализирана, в съответния обем и форма, за това, че при проведени на 15.08.2017 г. оперативно-издирвателни мероприятия, по сигнал УРИ 7855 р-6014/17.08.2017 г. на дирекция "Вътрешна сигурност", са намерени наркотични вещества в гаражна клетка в гр. Айтос, ул. "Станционна" между № 14 и № 16, за които старши инспектор Димитров при задържането си е признал пред служители на МВР, че са оставени от него и ги е давал за получаването на оперативна информация. Допълнителни факти, опровергаващи защитните аргументи на жалбоподателя, се съдържат в приобщените по преписката и приети по делото доказателствени материали по следствено дело № 92/2017 г. по описа на ОП- Бургас, и по-конкретно – цитирания по-горе протокол за разпит на свидетел от 15.08.2017 г. Правилно е преценено от административния орган, че така изясненото от фактическа страна съставлява несъобразяване със законността при избора на поведение от страна на държавния служител (нарушение на правилото по т. 15 от ЕК), при което същият не е дал личен пример на хората в посока спазване на закона (нарушение на правилото по т. 20 от ЕК) и е допуснал да бъде накърнено доброто име на институцията, която представлява (нарушение на правилото, установено в т. 19 от ЕК). Визираните разпоредби на ЕК изискват поведение на полицейския служител, с което да насърчава хората да уважават и спазват закона, да пази доброто име на институцията, като дава личен пример с поведението си и носи отговорност за действията си. С поведението си А. Димитров е нарушил посочените в административния акт императивни норми, поради което правилно е ангажирана дисциплинарната му отговорност на основание чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР. В условията на идеална съвкупност А. Димитров е извършил нарушения на т. т. 15, 19 и 20 от ЕК, с който е запознат срещу подпис. С действията си жалбоподателят изразява незачитане на закона и уронва престижа на полицейската институция. Поведението му е морално укоримо, защото в качеството си на полицейски служител той е длъжен да спазва законите и да следи за предотвратяване на закононарушения. Допуснатото от него нарушение в случая е станало известно на широк кръг от хора – представители на съда и прокуратурата в град Бургас по повод образуваното следствено дело, както и на немалко служители от структурите на МВР, които са узнали обстоятелствата около намерените в гаражната клетка наркотични вещества и пред които е било накърнено доброто име на изпълняваната от тях и наказаното лице служба. Налага се изводът, че по отношение на жалбоподателя е осъществена хипотезата на чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР – наличие на тежко нарушение на служебната дисциплина, обуславящо дисциплинарното наказание "уволнение". При определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание е спазено изискването на чл. 206, ал. 2 ЗМВР, съгласно което следва да се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. Наложеното наказание, предвид данните от извършения анализ, се явява съразмерно с оглед поведението на жалбоподателя, тежестта на нарушението и свързаните с него неблагоприятни последици за укрепване доверието в полицейската служба. В хода на дисциплинарното производство са събрани достатъчно доказателства, въз основа на които е установена осъществилата се фактическа обстановка и съответно въз основа на тях е установена обективната истина. Жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергават тези факти и съответно да доведат до извод, че отразеното в мотивната част на заповедта не се е осъществило така, както е възприето и описано от ДНО. Съдът намира, че заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, като е приложен принципът, че службата в МВР се упражнява от служители, които спазват законите и се ръководят от етичните норми за поведение, а не ги нарушават. Предвид гореизложеното, оспорената от А. Димитров заповед на министъра на вътрешните работи се явява законосъобразна. Липсват основания по чл. 146 АПК за нейната отмяна, поради което подадената срещу нея жалба следва да се отхвърли като неоснователна. С оглед изхода на спора, разноски в настоящото производство не следва да бъдат присъждани, тъй като липсва заявена от ответната страна претенция в този смисъл.