Определение № 10740 от 10.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8798/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от С. Д. Т., чрез процесуалния му представител, против определение № 1711 от 28.05.2024г., постановено по адм. д. № 583/2024г. по описа на Административен съд – Благоевград (АС-Благоевград), с което е оставена без разглеждане жалбата му и е прекратено производството по делото срещу отказ на кмета на община Сандански, обективиран в писмо изх. № 9200-339/10.042024 г. да издаде заповед по чл. 224а ЗУТ за спиране на строителството и забрана на достъпа до строеж в поземлен имот с идентификатор 65334.300.1153 по КККР на гр. Сандански, находящ се в гр. Сандански, „Соколова скала“ № 2. С частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение, като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон. Иска се отмяната му. Претендират се разноски. Ответникът – кметът на община Сандански не изразява становище в срока по чл. 232 АПК. Частната жалба е подадена в срок по чл. 230 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното определение АС-Благоевград е приел, че писмо изх. № 9200-339/10.042024 г. не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Съдът е приел, че отказ за издаване на индивидуален административен акт (ИАА) е налице, когато за администрацията е възникнало задължение да издаде акт с определено от правната норма съдържание. Посочил е, че правомощията на кмета на общината за установяване, предотвратяване и премахване на незаконни строежи са разписани в чл. 223, 224а и 225а от ЗУТ, в които хипотези административният орган действа служебно като при констатиране на незаконно строителство издава актове за спиране, забрана ползването или премахване на такива строежи, които съгласно чл. 214 т. 3 от ЗУТ представляват ИАА. Приел е, че нормата на чл. 214 т. 3 от ЗУТ не определя като ИАА, подлежащи на съдебен контрол, отказите (изрични или мълчаливи) за издаване на заповед за спиране на строителството и забрана достъпа до строежи. Поради това съда е констатирал отсъствие на подлежащ на оспорване ИАА и е достигнал до извода за недопустимост на подадената жалба. Административният съд е извел извод за недопустимост на жалбата и на друго основание като е посочил, че предвид въведеното в чл. 224а и чл. 225а ЗУТ служебно задължение за кмета на общината да образува производство за установяване, предотвратяване и премахване на незаконно извършено строителство, страни в тези производства са административният орган и адресатът на издадената заповед по чл. 224а, ал. 1 ЗУТ или по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ – собственик или извършител на строежа. Посочил е, че жалбоподателят не е нито собственик, нито извършител на проверявания строеж и е констатирал, че същият не е страна в административното производство и по тази причина не е и надлежно легитимиран да оспорва издадения в същото административен акт. Определението е правилно. Тези изводи на административния съд са правилни и се споделят от настоящата инстанция. Правилно АС – Благоевград е приел, че поради липса на законово разписано задължение за кмета да спре изпълнението на строежа и забрани достъпа до същия, не е налице подлежащ на оспорване акт. Кметът на общината или упълномощено от него лице упражнява служебно правомощията в хипотезата на чл. 224а ал. 1 ЗУТ, респективно сам преценява дали да издаде индивидуален административен акт или не. В тази връзка разпоредбата на чл. 214, т. 3 ЗУТ изрично сочи, че индивидуални административни актове по този закон са актовете за спиране, забрана за ползването и премахването на незаконни строежи, но не и отказите за издаване на такива актове. Отказът представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, когато отрича претендирани от заявителя благоприятни последици, както и в изрично посочените от закона случаи. От една страна, тази хипотеза отсъства когато се претендира неблагоприятна за трето лице последица, а от друга - специалната разпоредба на чл. 214, т. 3 ЗУТ изключва отказите по чл. 224а и чл. 225а ЗУТ за издаване заповеди за спиране и премахване на незаконни строежи от категорията на индивидуалните административни актове по този закон. В тази връзка правилно съдът е приел жалбата за недопустима, поради липса на годен за оспорване ИАА. Законосъобразен е изводът на административния съд, че заповедта по чл. 224а или по чл. 225а ЗУТ не би създала права или породила задължения за жалбоподателя, поради което и молбата му до ответника не представлява искане за защита на негови права, а за възникване на неблагоприятни последици за трети лица. Правилно съдът посочва, че по правната си същност тя не е искане за издаване на административен акт по чл. 24, ал. 1 АПК, а сигнал по смисъла на чл. 107, ал. 4 АПК. В ЗУТ липсва правна норма, която да създава за компетентните административни органи - било ДНСК (РДНСК) или кмета на общината (чл. 224, 225 и чл. 224а, 225а ЗУТ) задължение да се произнесат по искане за установяване на незаконен строеж, за неговото спиране и за неговото премахване. Тези органи действат служебно и тяхна е преценката да издадат или не съответния административен акт. Ето защо в случая кметът на община Сандански не е обвързан от подадения до него сигнал. По изложените съображения определението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията на жалбоподателя за присъждане на разноски се явява неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 АПК във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение