Определение № 91 от 02.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 2350/2019 г.

Производството е по чл.248 ал.1 ГПК. Образувано е по молба на С. И. П. за изменение на определение № 709 от 24.10.19г.,постановено по гр.дело № 2350/19 г.на ВКС,ІІІ г.о., в частта за разноските. Ответникът в производството „Вилокс груп”ЕООД счита,че молбата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: С определение № 709 от 24.10.19г.по гр.д.№ 2350/19г.на ІІІ г.о.на ВКС не е допуснато до касационно обжалване решение № 7416 от 28.11.18г.,постановено по в.гр.дело № 6423/18г.на Софийски градски съд. Със същото определение е осъден жалбоподателят С. И. П. да заплати на ответникът по касация „Вилокс груп”ЕООД сумата 4200 лв разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС. Наведеното от молителя възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по чл.78 ал.5 ГПК е основателно. Съгласно чл.78 ал.5 ГПК заплатеното от страната възнаграждение за адвокат може да бъде намалено, ако не съответства на фактическата и правна сложност на делото, но не по-малко от минимално определения размер на възнаграждението по чл.36 от Закона за адвокатурата. В случая адвокатската защита на ответника по жалбата се изразява в изготвяне на писмен отговор на касационната жалба. Съгласно чл.9 ал.3 от Наредба № 1 от 2004г.за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК без процесуално представителство възнаграждението е в размер на ѕ от възнаграждението по чл.7 или чл.8,но не по – малко от 500 лв.При обективно съединени искове по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 от КТ адвокатското възнаграждение е в общ размер на една минимална работна заплата съгласно чл. 7, ал.1, т. 1 от Наредба № 1 от 2004г., а възнаграждението по иска по чл. 344, ал.1, т.3 КТ за обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ се определя върху материалния интерес по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредбата, независимо дали е предявен самостоятелно или при условията на обективно съединяване с исковете по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ. Размерът на адвокатското възнаграждение по исковете по чл. 344, ал.1, т. 1 и т. 2 КТ,възлиза на 560 лв,в какъвто размер е минималната работна заплата към датата на сключване на договора за правна помощ – м.03.19г., или сумата 672 лв ведно с начисленото ДДС съгласно §2 от Наредба № 1/2004г. По отношение размера на адвокатското възнаграждение по иска по чл. 344, ал.1, т. 3 от КТ, определеният минимален размер е 1664,86 лв, в съответствие в §2 от Наредба №1 от 2004г.следва да се начисли и дължимото ДДС в размер на 332.97 лв, или минималният размер на възнаграждението по този иск е в размер на 1 997,83 лева.Съгласно §2а от ДР на Наредба № 1 от 2004г., за регистрираните адвокати дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената стойност. Следователно минималното адвокатско възнаграждение по трите иска по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ е в размер на 2669.83 лв. При преценката на обема на извършената правна работа и фактическата и правна сложност на спора настоящият съдебен състав намира,че заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 4200 лв е прекомерно и следва да бъде редуцирано до размер от 2670 лв. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІІІ г.о.