Определение № 1287 от 13.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 816/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. К. Ч.,[населено място], подадена от пълномощника му адвокат А. А., срещу решение №17 от 16.02.2010 г. по гр. дело №42/2010 г. на Я. окръжен съд, с което е потвърдено решение №726 от 04.12.2009 г. за отхвърляне на исковете с правно основание чл.128 КТ за разликата над 3 462.10 лв. до 4762.10 лв. и чл.86 ЗЗД за разликата над 302.18 лв. до 451.55 лв. Въззивният съд е приел, че сумата от общо 1 300 лв. е изплатена на ищеца като трудово възнаграждение, независимо че не е отразена във ведомостите за работна заплата, а в отделни списъци. Самият ищец се е подписал за тази сума и не сочи друго основание за получаването и. По тази причина искът с правно основание чл.128 КТ е неоснователен за разликата над 3 462.10 лв. до 4762.10 лв. Ответникът по касационната жалба [фирма],[населено място], не е заявил становище. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК липсват формулирани материалноправни и процесуалноправни въпроси по чл.280, ал.1 ГПК. Според ТР №1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като израз на диспозитивното начало в гражданския процес. Обвързаността на касационния съд от предмета на жалбата се отнася и до фазата на нейното селектиране. В случая въззивният съд е съобразил трайно установената съдебна практика, че съобразно разпоредбата на чл.270, ал.3 КТ ведомостта за работни заплати не е единственият годен документ за установяване плащането на трудово възнаграждение. По тези причини Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение №17 от 16.02.2010 г. по гр. дело №42/2010 г. на Я. окръжен съд. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.