Определение № 210 от 06.12.2011 г. на ВКС по н. д. № 2811/2011 г.

Производството пред ВКС е по реда на чл. 351, ал. 5 НПК. Образувано е по повод частна жалба от Р. М. Е. против разпореждане № 3201/21.10.2011 г., постановено по в.ч.н.д. № 1452/11 г. по описа на Окръжен съд - Варна, с което на основание чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК е върната касационната му жалба против определение № 669/26.09.2011 г. по същото дело. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура е на становище, че частната жалба е неоснователна, а постановеното от Окръжен съд – Варна определение не подлежи на касационна проверка. Върховният касационен съд провери данните по делото, становището на прокурора и намери следното: Частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. С постановление от 11.08.2011 г. на Районна прокуратура – Варна по пр. № 16379/2009 г. е прекратено наказателното производство по д.п. № 70/2010 г. на V РПУ – Варна, водено срещу Х. Г. К. за извършено престъпление по чл. 286 НК. С определение № 2190/31.08.2011 г. по ч.н.д. № 5163/11 г. Районен съд – Варна е прекратил образуваното производство по реда на на чл. 243, ал. 4 НПК по жалба на Е. срещу цитираното по – горе постановление, като е приел, че жалбоподателят няма качеството на пострадал по смисъла на чл. 243, ал. 3 вр. чл. 74, ал. 1 НПК. С определение № 669/26.09.2011 г. по в.ч.н.д. № 1452/11 г. Окръжен съд – Варна е потвърдил първоинстанционното определение. Предмет на касационното обжалване по глава двадесет и трета от НПК са актовете, посочени в чл. 346 НПК. На касационна проверка съгл. чл. 346 т. 3 НПК подлежат определенията на окръжните съдилища по чл. 306, ал. 1 НПК, постановени в случаите на нова присъда. Извън визираните в тази разпоредба е атакуваното пред настоящата инстанция въззивно определение, постановено по реда на чл. 243, ал. 7 НПК. Воден от горното и на основание чл. 351, ал. 5 НПК съставът на трето наказателно отделение на Върховният касационен съд