Определение № 420 от 26.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 2943/2013 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] - [населено място], срещу въззивно решение № 37 от 11.02.2013 г., постановено по в. т. д. № 486/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 17.05.2012 г. по т. д. № 2500/2011 г. на Варненски окръжен съд. С първоинстанционното решение е призната за недействителна, на основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /в производство по несъстоятелност/ извършената от длъжника след началната дата на неплатежоспособност сделка с имуществени права от масата на несъстоятелността, обективирана в нотариален акт за покупко - продажба на недвижим имот № 24, н. д. № 224 от 23.03.2005 г. на нотариус Р. Т. с рег. № 148, с която [фирма] продава на [фирма] собствени на дружеството недвижими имоти в [населено място], м. „А. тарла”, в землището на кв. Владиславово. В касационната жалба се излагат доводи за недопустимост и за неправилност на въззивното решение като се прави искане за неговото обезсилване или отмяна с произтичащите от това последици. Допускането на касационно обжалване се поддържа на всички основания по чл.280, ал.1, т.1 - т.3 ГПК, обосновани в изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Ответникът по касация [фирма] - [населено място], и синдикът на дружеството Л. М. Б. не заявяват становища в срока по чл.287 ГПК. Производството по делото е спряно на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК с определение № 56 от 21.02.2014 г. и е възобновено с определение № 121 от 11.04.2014 г. след постановяване на решение № 4 от 11.03.2014 г. по конституционно дело № 12/2013 г. на Конституционния съд на Република България, с което е отхвърлено искането на Общото събрание на Търговска колегия на ВКС за обявяване противоконституционност на разпоредбите на § 14, ал.1 и ал.2 и § 15 от ПЗР на ЗИДТЗ /обн. ДВ бр.20/2013 г./. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. За да потвърди решението на Варненски окръжен съд, с което е уважен предявеният от синдика на [фирма] /в производство по несъстоятелност/ против [фирма] и [фирма] иск с правно основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, Варненски апелативен съд е приел, че сключеният на 23.03.2005 г. между [фирма] и [фирма] договор за продажба, с която първият ответник е прехвърлил на втория права на собственост върху описани в договора недвижими имоти, е нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма], тъй като представлява разпоредителна възмездна сделка с имуществени права от масата на несъстоятелността на намиращия се в производство по несъстоятелност ответник - длъжник, извършена след опредената с решение по т. д. № 1417/2009 г. на Варненски окръжен съд начална дата на неплатежоспособност - 01.01.2005 г., при която даденото значително надхвърля по стойност полученото. Изводът за неравностойност на разменените по договора насрещни престации е мотивиран със заключението на съдебнотехническата експертиза по делото, според което средната пазарна цена на продадените имоти към датата на изповядване на продажбата е 670 900 лв., при уговорена от страните продажна цена 55 031.09 лв., от която ответникът - длъжник е получил 2 282.10 лв. Въззивният съд е приел за недоказано и неоснователно възражението на ответника [фирма], че разпоредителната сделка не попада в хипотезата на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, тъй като облигационните отношения между него и длъжника във връзка с продажбата на имотите са възникнали преди началната дата на неплатежоспособност 01.01.2005 г. с оглед на това, че договорът за покупко - продажба е сключен в изпълнение на договор за съвместна дейност от 02.05.2001 г. между [фирма] и К. Ш. /управител на [фирма]/. След преценка на уговорките в договора за съвместна дейност и на съдържанието на нотариален акт № 24/23.03.2005 г., с който е оформен договорът за покупко - продажба, Варненски апелативен съд е направил извод, че договорът за продажба съставлява самостоятелен договор без допълнителни уговорки между страните, насочващи към обвързаност с други облигационни правоотношения, в т. ч. и с такива, произтичащи от договора за съвместна дейност. Поради липса на клаузи в договора за продажба, които да обвързват сключването му с породените от договора за съвместна дейност облигационни отношения, въззивният съд е приел, че предхождащите продажбата отношения са извън предмета на спора по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ и е основал становището си за основателност на предявения иск единствено на фактическия състав на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. В касационната жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът е навел доводи за недопустимост на въззивното решение. Според указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, Върховният касационен съд следи служебно за допустимостта на обжалваното решение и в стадия на производството по чл.288 ГПК; Ако съществува вероятност да е недопустимо, решението следва да се допусне до касационен контрол, за да се извърши преценка за процесуалната му допустимост по реда на чл.290 ГПК. Доводите, с които е аргументирана недопустимостта на постановеното от Варненски апелативен съд въззивно решение, не насочват към вероятна недопустимост на решението като основание за допускането му до касационно обжалване. Според касатора, въззивният съд се е произнесъл по недопустим иск с правно основание чл.646, ал.2, т.4 ТЗ поради това, че производството по несъстоятелност на длъжника е възобновено в нарушение на чл.632, ал.2 ТЗ, без молбата за възобновяване да е подадена в рамките на едногодишния преклузивен срок и без в определения за това срок да са внесени началните разноски за несъстоятелността. Нарушенията на закона при възобновяване на производството по несъстоятелност в хипотезата на чл.632, ал.2 ТЗ са относими към правилността на съдебния акт, с който съдът по несъстоятелност се е произнесъл по възобновяването. Съгласно чл.633 ТЗ, този акт подлежи на обжалване, поради което допустимостта и правилността му могат да бъдат проверявани единствено в случай на обжалване по реда на инстанционния контрол, не и инцидентно по повод направено възражение в производството за разглеждане на искове за попълване масата на несъстоятелността. Инцидентното произнасяне би внесло несигурност в производството по несъстоятелност и е недопустимо с оглед стабилитета, с който се ползва влязлото в сила съдебно решение по чл.632, ал.2 ТЗ. Обстоятелството, че третите лица, страни по сделки под режима на чл.646 ТЗ, не разполагат с право на жалба срещу решението по чл.632, ал.2 ТЗ, не е аргумент да се допусне инцидентен контрол върху решението в производството за разглеждане на исковете по чл.646 и чл.647 ТЗ. Законодателят е преценил в полза на кои лица да признае право на жалба срещу съдебния акт за възобновяване на производството по несъстоятелност. Всички други лица, извън легитимираните от закона да обжалват решението, в т. ч. и третите лица - ответници по искове за попълване масата на несъстоятелността, са обвързани по силата на закона от последиците на решението и не могат да оспорват с възражение валидното осъществяване на предпоставките за възобновяване на производството по несъстоятелност като условие за допустимост на предявените срещу тях искове. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че доводите на касатора не създават предположение за недопустимост на въззивното решение, налагащо допускане на касационно обжалване. Касационно обжалване не може да се допусне и по повод на формулираните изложението въпроси, с които е обосновано приложното поле на касационния контрол: „Ако атакуваната с иска по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ сделка е сключена в изпълнение на неоспорен от страните по делото договор в полза на трето лице /чл.22 ЗЗД/, по който уговарящият е престирал в полза на обещателя /неплатежоспособния търговец/, релевантна ли е доказаната по делото престация на уговарящия спрямо обещателя при преценката за нееквивалентност на атакуваната сделка по смисъла на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ или от значение при тази преценка е единствено престацията на третото ползващо се лице; Дали чрез използвания в чл.646, ал.2, т.4 ТЗ /стара редакция/ израз „възмездна сделка с имуществено право от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото” законът има предвид единствено престацията, която неплатежоспособният търговец е получил по атакуваната сделка, или от значение са и определени престации, които той е получил по други правоотношения /например от уговарящия при договор в полза на трето лице/, но които престации също представляват основание /causa/ на атакуваната сделка и са постъпили в масата на несъстоятелността; При сключен договор в полза на трето лице необходимо ли е в нотариалния акт, по който третото ползващо се лице е приобретател, да бъде указано, че нотариалният акт се сключва в изпълнение на договор по чл.22 ЗЗД и да се посочи престацията на уговарящия по този договор или това не е необходимо в случай, че страните са уговорили, че собствеността върху имота се прехвърля при наличието на двойнствена сделка - не само в изпълнение на договора в полза на трето лице, но и срещу допълнителна насрещна престация от третото ползващо се лице; Ако след началната дата неплатежоспособният търговец е прехвърлил недвижим имот solvendi causa - с цел да погаси един свой дълг /в процесния случай - дълг към К. Ш./, приложим ли е искът по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ относно прехвърлителната сделка или е приложим искът по чл.646, ал.2, т.1 ТЗ /стара редакция/ относно „изпълнението на парично задължение, независимо от начина на изпълнението”. Поставените въпроси са изведени от твърденията и възраженията, на които касаторът е основал защитата си срещу иска по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ - че макар да следва по време началната дата на неплатежоспособност на длъжника, разпоредителната сделка /договор за покупко - продажба/ не попада в хипотезата на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, тъй като е извършена във връзка с възникнали преди тази дата облигационни правоотношения с трето лице /К. Ш./, произтичащи от договор за съвместна дейност. Въпросите биха би значими за изхода на делото в случай на формиран от въззивния съд извод за доказана обвързаност на договора за продажба с предхождащи сключването му облигационни отношения между длъжника и третото лице, какъвто извод обаче не се съдържа в мотивите към обжалваното решение. Въззивният съд е уважил иска единствено по съображения за наличие на елементите от фактическия състав на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, като след преценка на доказателствата по делото е отрекъл доказаността на твърдяната от ответника - касатор обвързаност на договора за продажба с други облигационни отношения, предхождащи сключването му и релевантни за произнасянето дали продажбата попада в хипотезата на чл.646, ал.2, т.4 ТЗ. При направен извод, че не е доказано разпоредителната сделка да е сключена в изпълнение на задължения, поети в рамките на възникнали преди началната дата на неплатежоспособност облигационни отношения, и изобщо да съставлява „продължение” на такива отношения, които могат да се разглеждат като основание за размяна на дадените по нея престации, нито един от въпросите не отговаря на изискването на чл.280, ал.1 ГПК и не може да послужи като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Преценката на въззивния съд за недоказаност на връзката между сключването на договора за продажба и договора за съвместна дейност е относима към правилността на въззивното решение и с оглед указанията в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС правилността й не подлежи на обсъждане в стадия на производството по чл.288 ГПК. Несъответствието на поставените в изложението въпроси с общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК освобождава касационната инстанция от задължение да обсъжда поддържаните допълнителни предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Предвид изложеното, не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 486/2012 г. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,