Определение № 3811 от 13.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 673/2026 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Народно читалище „Достоевски-1928“, чрез процесуалния му представител, срещу решение № 247 от 08.10.2025 г., постановено по в. гр. д. № 299/2025 г. по описа на Окръжен съд – Сливен в частта му, с която е потвърдено решение № 95 от 20.05.2025 г., постановено по гр. д. № 1055/2024 г. по описа на Районен съд – Нова Загора, с което са уважени предявените от П. Г. И. против Народно читалище „Достоевски-1928“ искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ, като уволнението ѝ, извършено със Заповед № 2/29.07.2024 г., е признато за незаконосъобразно и заповедта е отменена; възстановена е на заеманата преди уволнението длъжност „секретар“ и ѝ е присъдено обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в периода от 30.07.2024 г. до 31.01.2025 г. в размер на 5598 лв., ведно със законната лихва върху сумата от 27.09.2024 г. до окончателното ѝ изплащане.

В касационната жалба се поддържа оплакване, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани следните въпроси:

1. „При наведени доводи за злоупотреба с права от страна на работодателя следва ли съдът да извърши преценка дали и до колко тези доводи са в контекста на посоченото от работодателя правно основание за прекратяване на трудовото правоотношение, или е достатъчно само да констатира злоупотреба с каквито и да е било работодателски права?“;

2. „Следва ли ищецът, който твърди, че от работодателя е осъществена злоупотреба с права при извършване на уволнението, да изложи конкретни факти и обстоятелства, от които да се направи извод за такава злоупотреба в контекста само на посоченото правно основание, или е достатъчно тези факти и обстоятелства да обуславят по принцип работодателска недобросъвестност или някаква друга форма на нарушение на закона от страна на работодателя?“;

Твърди се, че въпросите са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, като се сочат и конкретни решения. Поддържа се още наличието на самостоятелното основание за допускане на касационен контрол по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.

Ответникът по касационната жалба – П. Г. И., в писмен отговор, подаден чрез процесуалния ѝ представител, оспорва наличието на основания за допускане на касационния контрол, а по същество счита подадената касационна жалба за неоснователна. Прави искане за присъждане на разноски съобразно представения договор за правна защита и съдействие от 23.01.2026 г.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, Гражданска колегия, Четвърто отделение намира, че касационната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 283 от ГПК, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и отговаря на изискванията по чл. 284, ал.1 и 2 ГПК.

В обжалваното решение въззивният съд е приел, че е сезиран с жалба от ответника – Народно читалище „Достоевски-1928“ срещу първоинстанционното решение, с което предявените искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2, т. 3 КТ във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ и чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ са уважени. След извършената служебна проверка е приел, че същото е недопустимо и подлежащо на обезсилване в частта му, с която първоинстанционният състав е уважил иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 4 КТ.

На следващо място, въззивният състав се е произнесъл по направеното в жалбата възражение за нередовност на исковата молба, като е приел, че такава не е налице. Посочил е, че доколкото в исковата молба се съдържа размерът на брутното трудово възнаграждение на ищцата, с който се съизмерява търсеното по реда на чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ обезщетение, липсата на дадени от първата инстанция указания в този смисъл не е довела до постановяване на решение по нередовно предявен иск.

Съставът на Окръжен съд - Сливен е споделил изводите на първоинстанционния съд и е препратил към тях на основание чл. 272 ГПК, след което е изложил и собствени мотиви по спорните между страните въпроси, пренесени и пред въззивната инстанция. От фактическа страна е приел, че по делото е безспорно, че ищцата е била назначена на длъжността „секретар“ в Народно читалище „Достоевски-1928“, [населено място], няколко дни преди проведено на 02.02.2024 г. събрание в читалището, на което е избрано ново ръководство, като трудовото ѝ правоотношение е било прекратено със Заповед № 2/29.07.2024 г., считано от 30.07.2024 г., на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, поради въведено с нова длъжностна характеристика изискване за заемане на длъжността, а именно - средно специално икономическо образование, каквото ищцата не притежава. По същество на основанието, послужило за прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата, въззивният съд се е позовал на практика на ВКС, според която няма законова пречка работодателят да предвиди по-високи по степен образование и квалификация от предвидените в законите и другите нормативни актове, предвид нуждите на предприятието, ако това не представлява злоупотреба с право. Допълнил е, че съгласно съдебната практика съдът има задължение да изследва проява на злоупотреба с права от работодателя при извършена от него промяна в изискванията за образование относно заемане на определена длъжност, когато такива факти, съответно възражения, са въведени в преклузивните срокове по ГПК. В тази връзка решаващият състав е констатирал, че ищцата в подадената от нея искова молба е навела доводи за тенденциозно отношение към нея, последвано от промяна в длъжностната характеристика по отношение на необходимото образование за изпълняване на заеманата от нея длъжност, довело и до прекратяване на трудовото правоотношение. Предвид това е отхвърлил възражението на ответника за излизане извън рамките на посочените в исковата молба основания за оспорване на уволнението, както и за липса на надлежно въведени в процеса конкретни факти и обстоятелства, сочещи на злоупотреба с права от негова страна. След анализ на събрания по делото доказателствен материал и с оглед изложените в исковата молба факти и обстоятелства, съдът е направил извод, че е налице злоупотреба с права, основана на обстоятелството, че новото настоятелство на читалището не е искало длъжността „секретар“ да се изпълнява от ищцата. От показанията на свидетелките М. и И. е установил, че новото ръководство не е знаело, че има назначен секретар от предишния председател, съответно не е било съгласно с това, и към ищцата била отправена репликата „теб кой те назначи и кой ще ти плаща“. Съдът е взел предвид и обстоятелствата около опита за промяна на работното време и трудовото възнаграждение на ищцата чрез Допълнително споразумение от 01.03.2024 г. към трудов договор № 4/31.01.2024 г., което същата отказала да подпише, както и последващия опит за уволнението ѝ на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, възпрепятстван от постановения от Инспекция по труда по реда на чл. 333 КТ отказ за даване на разрешение за уволнение с писмо с изх. № ИЗХ24072984/25.07.2024 г., представено по делото. Съдът е направил сравнение и на длъжностните характеристики за заемането на длъжността „секретар“. Констатирал е, че единствената разлика между тях е в изискването за образование, като останалите компоненти от характеристиките, касаещи основни задължения и правомощия, възлагане, планиране и отчитане на работата, отговорности, знания, опит, умения и компетентности, са изцяло идентични. С тези мотиви съдът е обобщил, че е налице злоупотреба с право от страна на работодателя, който след неуспешния опит да прекрати трудовото правоотношение на ищцата на основание чл. 325, ал. 1, т. 5 КТ, посредством изменение на длъжностната характеристика и въвеждането на образователен ценз, който ищцата не притежава, е прекратил трудовото ѝ правоотношение на основание – чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за което не се изисква предварително разрешение от Инспекцията по труда. Посочил, е че в случая не се установяват други причини за въведената промяна в длъжностната характеристика извън стремежа на работодателя непременно да уволни ищцата. Допълнил е своя извод, като се е позовал на предхождащите тази промяна обстоятелства - опити за намаляване на работното време и трудовото възнаграждение на ищцата и за уволнение на друго основание. В обобщение е приел, че за съда следва единственият логичен извод, че повишеното изискване за образование преследва една единствена цел, а именно уволнението на ищцата. В подкрепа на този извод съдът е кредитирал като кореспондиращи с останалия доказателствен материал и показанията на майката на ищцата, като е посочил, че ги цени на основание чл. 172 ГПК с оглед заинтересоваността на свидетелката.

Направил е заключение, че изводът на първоинстанционния съд за незаконосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата е правилен и съответно като основателни и доказани по размер са уважени и обусловените искове по чл. 344, ал. 1, т. 2 и т. 3 вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Съдът е приел, че противно на възражението на работодателя-ответник размерът на обезщетението е правилно определен съобразно установения размер на брутното трудово възнаграждение, възлизащо на 933 лв.

За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, настоящият състав на ВКС съобрази следното:

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК. Съгласно даденото в т. 1 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС разрешение, правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.

Поставените в изложението въпроси повтарят поддържаните в хода на производството, включително и във въззивната жалба, доводи на дружеството-работодател за редовността на исковата молба с оглед конкретните факти и обстоятелства, релевирани в нея, касаещи злоупотреба с право. Въззивният съд е дал изричен отговор на тези оплаквания, като е приел, че ищцата своевременно е оспорила уволнението си, като извършено недобросъвестно от работодателя вследствие на тенденциозно отношение към нея. Посочил е, че в исковата молба се твърдят факти, свързани с опитите на работодателя първо да промени работното време, а впоследствие и неуспешно да прекрати правоотношението на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ, довело накрая до прекратяване на същото на оспореното основание по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ след целенасочена промяна в длъжностната характеристика. Следователно, така поставени и аргументирани, въпросите са относими към евентуално допуснато съществено процесуално нарушение – основание по чл. 281, т. 3 ГПК, относимо към правилността на обжалвания акт, която не е предмет на проверка от касационния съд в производството по чл. 288 ГПК.

В допълнение следва да се посочи, че въззивният съд е съобразил практиката на ВКС, включително и посочената от касатора, по приложението на чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ и установяването на злоупотреба с право, според която преценката на работодателя да въведе по-високи изисквания за образование и/или квалификация за заемане на определена длъжност е въпрос на целесъобразност и поначало не подлежи на съдебен контрол в рамките на контрола за законосъобразност на уволнението по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, освен ако ищецът е навел твърдения за факти, които могат да обусловят извод за недобросъвестно поведение от страна на работодателя, който чрез нововъведените изисквания да цели единствено уволнението му, или такъв извод за недобросъвестност очевидно да следва от самото ново изискване за образование и/или професионална квалификация, въведено от работодателя. Решаващият състав е приел, че в конкретния случай ищцата е навела такива твърдения още с исковата си молба, поради което е направил съответната преценка за наличието на злоупотреба с право. Несъгласието на касатора с изводите на съда, формирани въз основа на доказателствата по делото, не обосновава допускането на касационното обжалване, а е относимо към касационното основание по чл. 281, т. 3 ГПК, преценката за което се прави в производството по чл. 290 ГПК, поради което въпросите не обосновават допускането на касационното обжалване.

Не се установява обжалваното решение да е очевидно неправилно по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК като самостоятелно основание за допускане на касационния контрол. От съдържанието му не се констатира нито превратно прилагане на материалния закон, нито груби нарушения на правилата на формалната логика. Обжалваното въззивно решение не е очевидно неправилно, защото не е постановено нито в явно нарушение на закона (contra legem), нито извън закона (extra legem), нито изводите на съда са явно необосновани с оглед правилата на формалната логика. Следва да се посочи, че в касационната жалба не се сочат конкретни явни и тежки пороци на въззивното решение, които да обуславят допускане на касационното обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК. Очевидната неправилност на постановените от въззивните съдилища решения не е тъждествена с неправилността, произтичаща от предвидените в чл. 281, т. 3 ГПК основания за касационно обжалване. Поради изложеното решението на въззивния съд в обжалваната му част не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, на основание чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК.

В заключение: решението на въззивния съд не следва да бъде допуснато до касационно обжалване, поради липса на сочените предпоставки по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

С оглед изхода на делото на ответницата по касационната жалба са дължими направените от нея разноски в размер на 500 евро, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение съобразно представения договор за правна защита и съдействие.

Воден от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение