Решение № 4970 от 19.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2317/2024 г.

Решение № 4970 от 19.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2317/2024 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Старши инспектор в Столичен инспекторат – район "Триадица", чрез процесуалния му представител от юрк. Танев, против решение № 7669 от 07.12.2023 г., постановено по адм. д. № 10467/2023 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/, с което по жалба на "Офис сгради" ЕООД е прогласена нищожността на извършено от старши инспектор в Столичен инспекторат – район "Триадица" премахване на 4 броя предпазни ограждения – антипаркингови елементи, поставени от дружеството – жалбоподател на ул. "Парчевич" № 27, обективирано в протокол № КП–21–0055970 от 30.09.2021 г. С решението Столична община /СО/ - район "Триадица" е осъдена да заплати разноските по делото. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона и поради необоснованост. Навежда съображения, че в противоречие с предходно постановено решение на ВАС и без да изложи аргументи съдът е приел, че е налице обективиран административен акт с действия, обективиран в издаден протокол от старши инспектор на Столичен инспекторат – район "Триадица". Твърди, че не е налице такъв акт, а решението на ВАС е касаело само констатация, че не се касае за производство по чл. 294 АПК, а именно изпълнително такова, като не е указвано, че констативният протокол представлява индивидуален административен акт. В тази връзка и твърди, че съдът не е определил правилно страните по спора, тъй като посочва, че старшият инспектор само е съставил констативният акт, но не е издател на административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Навежда съображения и за неправилност и необоснованост на извода на съда, че антипаркинговите елементи представляват строеж от шеста категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 6 ЗУТ, като излага подробни съображения, че не попадат в обхвата на посочените от тази категория обект. Навежда съображения и че изводът, че елементите не представляват преместваем обект, тъй като нямат характеристиките по чл. 56 ЗУТ, не обосновава извод, че се касае за строеж, който би следвало да се премахне по чл. 225а ал. 1 вр. Чл. 225, ал. 2 ЗУТ. Навежда съображения, че в случая старши инспекторът е установил незаконосъобразно поставени антипаркингови елементи по чл. 51 от Наредбата за организация на движението на Столична община и на основание чл. 52 и чл. 53 от Наредбата "Център за градска мобилност" ЕАД ги е премахнал, за което общинско дружество твърди и че е следвало да бъде надлежният ответник в производството. Иска да бъде отменено оспореното решение. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът "Офис сгради" ЕООД със седалище гр. София, чрез процесуалния си представител адв. Герджиков, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че с решение по адм. д. № 10023/2022 г., с което е обезсилено предходно решение на АССГ по спора в производство по чл. 294 и следващите АПК, е прието, че се касае за издаден индивидуален административен акт, изразен с действие и се е произнесъл по така формирания акт. Приел е, че за да определи приложимата процедура следва да бъде изяснен характерът на наредените за премахване антипаркингови елементи. В тази връзка е достигнал до извод, че същите не представляват преместваем обект по § 5, т. 80 ДР на ЗУТ във връзка с чл. 56 ЗУТ, поради това, че нямат разписаното предназначение по посочените разпоредби. Приел е, че същите по своето предназначение като преграда, представляват строеж с характера на ограда по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ. Приел е в тази връзка, че 4 броя антипаркингови елементи представляват незаконен строеж от шеста категория, който подлежи на премахване по реда на чл. 225а ал. 1 ЗУТ от кмета на общината или упълномощено от него лице при изпълнение на съответна процедура. Поради това е достигнал до извод, че при липсата на издадена от компетентен орган заповед, извършеният чрез действие административен акт, е нищожен. Изложил е съображения, че разпоредбата на чл. 52 от Наредбата за организацията на движението на СО, разписваща реда за премахване на съответни елементи при нарушение на забраната на чл. 51 от Наредбата, противоречи на чл. 225а ЗУТ и като такава и противоречаща на акт от по – висока степен не следва да се прилага по аргумент на чл. 15, ал. 3 ЗУТ. По тези съображения е достигнал до извод за нищожност на оспорения административен акт и го е прогласил за такъв. Решението е неправилно. Неправилно съдът е приел, че в случая се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 ДР на ЗУТ във връзка с чл. 147, ал. 1, т. 7 ЗУТ, а именно за ограда, която като незаконна подлежи на премахване по реда на чл. 225а ал. 1 ЗУТ. Антипаркинг елементите не отговарят и по предназначение и по разположение на понятието за ограда, съгласно изискванията на чл. 48 ЗУТ. Приложимият нормативен акт в случая е Наредбата за организация на движението на СО, която не противоречи на ЗУТ и която е издадена на основание чл. 167, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, които разпоредби предоставят правомощия на службите за контрол, определени от кмета на общината, да поддържат съответните пътища, да сигнализират наличието на препятствия по него и да предприемат действия по премахването на такива препятствие. Във връзка с тази законова делегация за територията на Столична община е приета Наредбата за организацията на движението на територията на СО и е издадена заповед № РД – 09 – 05 – 3499 от 20.10.2008 г. на кмета на СО, с която е одобрен ред и условия за контрол и оперативни действия по нерегламентирано поставяне и/или разполагане върху улици, площади и тротоари, общинска собственост на всякакви подвижни, неподвижни и други прегради, които затрудняват и/или препятстват преминаването, спирането, престоя и/или паркирането на ППС и/ или пешеходци, съгласно приложение № 1, неразделна част от заповедта. В заповедта е предвидено, че при установяване на нерегламентирано поставяне на такива обекти Столичния инспекторат /СИ/ изпраща предписание за премахването им в случай, че се установи лицето, които ги е поставило. В случай, че това лице не е установено или не премахне елементите в определен срок, СИ изпраща писмо до "Паркинги и гаражи" ЕАД, преобразувано понастоящем в "Център за градска мобилност" ЕАД, за премахването и изземването им, които действия се извършват в 10-дневен срок. Съгласно чл. 51 от Наредбата за организация на движението на територията на Столична община, на нейна територия "се забранява нерегламентираното поставяне и/или разполагане върху улици, площади и тротоари общинска собственост на всякакви подвижни, неподвижни и други прегради, знаци, табели, съоръжения и други подобни, които затрудняват и/или препятстват преминаването, спирането, престоя и/или паркирането на ППС и/или пешеходци", а чл. 52 разписва, че "Всички поставени в нарушение на забраната по чл. 51 подвижни, неподвижни и други преградни знаци, табели, съоръжения и други предмети подлежат на незабавно премахване и изземване от упълномощените представители на Столична община без да е необходимо предупреждение или предизвестие". А съгласно чл. 53 оперативните действия по чл. 52 се организират и осъществяват от "Център за градска мобилност" ЕАД, по ред и при условия определени с писмена заповед на кмета на Столична община, а именно посочената по – горе заповед. Т. е. по отношение на т. нар. антипаркингови елементи е налице специален ред за премахването им, който се основава на посочената Наредба, която е издадена въз основа на изрична разпоредба по ЗДвП, който ред е различен от редът по ЗУТ и не е налице колизия на норми от по – ниска степен с такива от по – висока степен. В случая от събраните в хода на делата доказателства безспорно се установява, че е спазен нормативно установения ред за разпореждане на премахването на антипаркинговите елементи, включително оперативните действия по премахването им, са извършени от компетентни за това органи и в рамките на предоставените им правомощия по нормативните актове и със нарочна заповед на кмета на СО, също издадена въз основа на нормативните актове. Като е достигнал до обратен извод за нищожност на оспорения акт, АССГ е постановил оспореното решение в противоречие със закона, поради което същото следва да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата на "Офис сгради" ЕООД срещу оспорения индивидуален административен акт. Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение съгласно чл. 143, ал. 3 АПК, което следва да бъде присъдено в размер на 100 лв. съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Искането на ответника по касация за присъждане на разноски като неоснователно не следва да бъде уважено.