Определение № 914 от 02.10.2017 г. на ВКС по гр. д. № 495/2017 г.

Производство по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ищеца по делото И. Т. Н. срещу решение № 245/26.10.2016 г., постановено по въззивно гр. дело № 347/2016 г. на Великотърновския апелативен съд. С обжалваното въззивно решение е отменено – в обжалваната пред апелативния съд осъдителна част, решение № 205/05.05.2016 г. по гр. дело № 920/2015 г. на Плевенския окръжен съд, и вместо това е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД, във вр. с § 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС срещу П... (П.) и Плевенския районен съд (ПлРС) за заплащане солидарно от тях на сумата 3 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, заедно със законната лихва от 09.12.2010 г. до окончателното плащане. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение (цената на предявения по делото иск е 25 100 лв.). В жалбата се поддържат оплаквания и доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 от ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК на жалбоподателя, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, се извеждат следните три правни въпроса (уточнени и конкретизирани от съда, съгласно т. 1, изр. 3 – in fine от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС), а именно: 1) следва ли да е установено умишлено престъпление, извършено от съдия или прокурор, за да се уважи иск по чл. 49 от ЗЗД, във вр. с § 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС за обезщетение за неимуществени вреди от разглеждане на наказателно дело в неразумен срок; 2) за да е основателен такъв иск, следва ли ищецът да е упражнил правото си да иска в наказателния процес продължаването му и приключването му с присъда; и 3) може ли без наличие на осъдителна присъда гражданският съд да гради мотиви относно превес на ползи и вреди от разглеждането на наказателното дело в неразумен срок. Жалбоподателят поддържа, че първият от тези въпроси е разрешен с обжалваното решение в противоречие с решение № 579/10.12.2010 г. по гр. дело № 377/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, решение № 362/21.11.2013 г. по гр. дело № 92/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, определение № 535/11.07.2014 г. по ч. гр. дело № 2927/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС и решение № 137/12.11.2014 г. по възз. гр. дело № 257/2014 г. на Разградския окръжен съд (Р.). По отношение на останалите два правни въпроса касаторът не е навел допълнително основание по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК. Ответната П. в отговора си излага съображения, че не следва да се допуска касационното обжалване, както и за неоснователност на касационната жалба. Ответният ПлРС не е подал отговор на касационната жалба. За да отхвърли предявения иск, въззивният съд е изложил следните решаващи мотиви: Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е гаранционно обезпечителна и е за чужди виновни действия, които осъществяват състава на чл. 45 от ЗЗД. Съгласно чл. 132 от Конституцията на РБ, съдиите и прокурорите не носят гражданска отговорност, освен при тежко умишлено престъпление. Следователно, за да бъде ангажирана отговорността на съда и прокуратурата по чл. 49 от ЗЗД е необходимо да има установена гражданска отговорност на съдия или прокурор, т.е. да има влязла в сила присъда срещу съдия или прокурор, които да са извършили тежко умишлено престъпление. Престъпленията се установяват по реда на НПК, но не и от гражданския съд, поради което в случая следва да се приеме, че този факт не е установен, т.е. няма извършен деликт от съдия или прокурор, респективно съдът и прокуратурата не следва да носят гаранционно- обезпечителната отговорност по чл. 49 от ЗЗД. С така изложените решаващи мотиви, апелативният съд е разрешил първия изведен от касатора материалноправен въпрос в противоречие с посоченото в изложението към касационната жалба, решение № 362/21.11.2013 г. по гр. дело № 92/2013 г. на IV-то гр. отд. на ВКС. В последното е прието, че съгласно чл. 6, ал. 1 ЕКЗПЧОС всяко лице, при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него, има право на справедливо и публично гледане на делото, в разумен срок. Нарушението на това субективно материално право поражда отговорност за обезщетение на базата на деликта. Доколкото, към датата на предяваване на иска, няма уреден пряк иск в специалния ЗОДОВ за защита на посоченото право (новата материалноправна разпоредба на чл. 2б от ЗОДОВ е неприложима и по настоящото дело – в този смисъл е и посоченото от касатора определение № 535/11.07.2014 г. по ч. гр. дело № 2927/2014 г. на IV-то гр. отд. на ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал. 3 от ГПК), то приложение намират общите правила на деликта. Отговорността на Прокуратурата, като процесуален субституент на Държавата, е гаранционно-обезпечителна и произтича от разпоредбата на чл. 49 ЗЗД. В решението на ВКС е прието също, че продължителността на наказателното производство над разумния срок е самостоятелно основание за обезщетение при иска с правно основание чл. 49 от ЗЗД и се основава на твърдения за нарушение на чл. 6 от ЕКЗПЧОС, която е част от вътрешното ни право съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията. Прието е и че от значение за спора по този иск са следните обстоятелства: продължителността на наказателното производство, действията на прокуратурата и ръководените от нея следствени органи, и поведението на обвиняемия. В противоречие с това решение на ВКС, по настоящото дело въззивният съд е приел, че необходима материалноправна предпоставка за основателността на иска по чл. 49 от ЗЗД, във вр. с § 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС е наличието на влязла в сила присъда за извършено от съдия или прокурор тежко умишлено престъпление. Тъй като разрешението на първия материалноправен въпрос е дадено не с тълкувателната част от цитираното решение на ВКС, а при обсъждането основателността на касационната жалба и на материалноправния спор по същество, то не формира задължителна практика по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, поради което касационното обжалване по настоящото дело следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК (в този смисъл са и т. 2 и т. 3 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС). Другото посочено от касатора – решение № 579/10.12.2010 г. по гр. дело № 377/2009 г. на IV-то гр. отд. на ВКС е напълно неотносимо към разглеждания материалноправен въпрос и изобщо към спора по настоящото дело, а въззивното решение № 137/12.11.2014 г. по възз. гр. дело № 257/2014 г. на Р. не следва да се обсъжда, тъй като жалбоподателят не е представил доказателства то да е влязло в сила. Няма основание касационното обжалване да се допуска и по останалите два прави въпроса, изведени в изложението към касационната жалба, тъй като тези въпроси не са обуславящи цитираните по-горе решаващи съображения на въззивния съд за отхвърлянето на предявения по делото иск. Освен това, както вече беше посочено, по отношение на тези два правни въпроса касаторът не е изложил твърдения и съображения същите да са разрешени с обжалваното въззивно решение в противоречие със задължителна практика на ВКС, да се решават противоречиво от съдилищата или да са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. – не е навел никое от допълнителните основания по т. 1, т. 2 или т. 3 на чл. 280, ал. 1 от ГПК, което е достатъчно да не се допуска касационното обжалване по тези въпроси. В заключение – касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, по следния материалноправен въпрос: следва ли да е установено умишлено престъпление, извършено от съдия или прокурор, за да се уважи иск по чл. 49 от ЗЗД, във вр. с § 6, ал. 1 от ЕКЗПЧОС за обезщетение за неимуществени вреди от разглеждане на наказателно дело в неразумен срок. Жалбоподателят-ищец е освободен от внасянето на държавна такса по делото на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК с определение № 79/20.01.2016 г. на първоинстанционния съд. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение