Определение № 68 от 30.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 3456/2008 г.

Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК. Образувано е по подадената от Ф. С. С., лично и като законен представител на малолетните си деца Е. К. С. и Е. К. С., А. М. С. и А. С. С., чрез пълномощника им адвокат Кр. К. от [населено място], касационна жалба против въззивното решение № 92 от 14.05.2008 год. по гр. д. № 115/2008 год. на Варненския апелативен съд в частите му, с които е отменено първоинстанционното решение относно присъдените обезщетения: за Ф. С. за разликата над 20 000 лв., за Е. С. - за разликата над 20 000 лв., за Е. С. - изцяло, за А. и А. С. - за разликата над 5 000 лв. за всеки един и вместо това предявените от тях искове против [фирма] за разликата над горните суми до претендираните такива са отхвърлени, а искът на Е. С. е отхвърлен изцяло. Касаторите поддържат оплаквания за съществени нарушения на процесуалните правила и противоречие с материалния закон с искане за отмяна на въззивното решение в тези му части. В приложеното изложение на основанията за допускане на касационното обжалване на въззивното решение, съгласно чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторите сочат наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 ГПК - противоречие с практиката на ВКС при решаване на съществения материално-правен въпрос по приложението на чл. 201, ал. 2 КТ, както и на въпроса за липса на основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на малолетното дете Е. К. С. с оглед на това, че към момента на смъртта на неговия баща то е било само на седем месеца. Противоречивото решаване на въпроса за приложението на чл. 201, ал. 2 КТ от двете инстанции обосновава довода на касаторите за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, а произнасянето на касационната инстанция по него, както и по въпроса за присъждане на обезщетение на дете, загубило родител в ранна възраст, ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото - основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Към изложението са приложени решения на ВС и ВКС. В срока по чл. 287, ал. 2 ГПК е подадена насрещна касационна жалба от [фирма], чрез процесуалния му представител адвокат М. А. от [населено място], против въззивното решение в частта му, с която са присъдени обезщетения в размер на по 20 000 лв. за Ф. С. и Е. С.. Дружеството, жалбоподател поддържа становище за прекомерност в размера на присъдените обезщетения, като сочи в приложеното изложение към жалбата наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК -противоречивото решаване на въпроса за размера на обезщетенията на Ф. и Е. С. от двете инстанции в настоящето производство. Макар в касационната жалба дружеството да се позовава на решението от 29.06.2006 год. по гр. д. № 157/2004 год., III г. о. на ВКС, в противоречие на което са изводите на въззивния съд, това основание за допустимост на касационно ообжалване не се поддържа в приложенито изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК. В представения в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК дружеството, ответник по исковете, оспорва касационната жалба на ищците, като неоснователна. Ищците, чрез пълномощника им адвокат Кр. К., са обжалвали с частна жалба и определението от 5.06.2008 год. по гр. д. № 115/2008 год. на Варненския апелативен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в предходно определение от 21.05.2008 год. за присъждане в тяхна тежест направените от ответното дружество разноски, чиято сума да се чете в размер на 21 450 лв. Считат същото за неправилно поради липсата на предпоставките за поправка на допусната на очевидна фактическа грешка и молят да бъде отменено. Частната жалба е оспорена от дружеството в писмен отговор. Върховният касационен съд, в настоящия състав на II г. о., при проверката за допустимост на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното: Касационната жалба на ищците е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд и е в срока по чл. 283 ГПК. Същата следва да се допусне до касационно обжалване поради наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК - въпросът за наличие на допусната груба небрежност от наследодателя на ищците е съществен за направения от въззивния съд извод за намаляване отговорността на работодателя и той е решен в противоречие с представената практика на ВС и ВКС. В последната е прието, че груба небрежност е налице, когато пострадалият предвижда настъпването на неблагоприятните последици, но се е надявал да ги предотврати, като въззивният съд, макар и да е възприел това становище, е заключил, че е налице установена от свидетелските показания самоувереност на пострадалия, въпреки многократните предупреждения към него. В противоречие с практиката, намерила израз в представеното решение № 1102 от 9.04.81 год. по гр. д. № 623/81 год. на ВС, I г. о. е и изводът на въззивния съд за липса на основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди на малолетното дете Е. С. поради ниската му възраст към момента на смъртта на неговия баща. Наличието на това основание е достатъчно за обосноваване допустимостта на касационно разглеждане на въззивното решение в тези му части, без съдът да се произнася по останалите поддържани основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Насрещната касационна жалба на ответното дружество не следва да бъде допусната до разглеждане, поради липсата на поддържаното като основание за допустимост противоречиво решаване на въпроса за размера на присъдените на ищците Ф. и Е. С. обезщетения от двете инстанции. Законът, в чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК има предвид наличие на влезли в сила съдебни решения, в които същественият въпрос е решаван противоречиво, докато в случая произнасянето на съдебните инстанции е в рамките на едно и също производство, по което не е налице и влязъл в сила съдебен акт. Дори и да се приеме като основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК изложеното в самата касационна жалба противоречие с цитираното и представено решение от 29.06.2006 год. по гр. д. № 157/2004 ВКС, III г. о. по въпроса относно размера на обезщетенията, то и това основание не е налице. Това е така, тъй като този въпрос се решава въз основа на конкретните факти и обстоятелства, установени от събрания доказателствен материал във всеки отделен случай и съгласно обществения критерий за справедливост, поради което и не може да се прави механична съпоставка между отделните казуси относно размера на присъдените обезщетения. По подадената частна жалба, настоящият състав намира следното: Въззивният съд се е произнесъл по реда на 248, ал. 1 ГПК по искането на ответника за допълване на решението в частта му за разноските. С последващо определение допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в размера на разноските, което е предмет на обжалване с частната жалба. Съгласно чл. 248, ал. 3 ГПК това определение се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението, поради което с оглед изложените съображения за допустимост на касационното разглеждане на въззивното решение в обжалваната от ищците част, то следва да се допусне и касационното разглеждане на частната им жалба, още повече, че въпросът за разноските е обусловен от изхода на делото в тази му част. Поради изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на II г. о. на ВКС