Определение № 643 от 25.11.2015 г. на ВКС по гр. д. № 579/2015 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 - ро ГПК. Образувано е по частна жалба на вх. № 11389 от 17.12.2014 г. на прокурор Г. Т. от Софийска градска прокуратура против разпореждане от 08.12.2014 г. по гр. д. № 13325/2014 г. на Софийски градски съд, с което върната въззивна жалба вх. № 1027092 от 27.06.2014 г. срещу решение от 06.06.2014 г. по гр. д. № 50276/2013 г. на Софийски районен съд. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното разпореждане и се иска отмяната му. Излагат се доводи, че Прокуратурата не дължи заплащане на държавна такса за съдебното производство по чл. 2 ЗОДОВ. Ответникът по частната жалба не изразява становище по същата. С определение № 129 от 23.02.2015 г. производството по делото спряно до приемане на решение по тълкувателно дело № 7 от 2014 г. по описа на ВКС, Гражданска колегия по въпроса: „ Дължи ли Прокуратурата на Република България като ответник по искове за обезщетение на вреди по ЗОДОВ внасяне на държавна такса при въззивно и касационно обжалване на съдебни решения или следва да бъде освободена от заплащането й съгласно чл. 83, ал. 1, т. 3 и чл. 84, т. 1 ГПК?” С приемането на Тълкувателно решение от 16.11.2015 г. по посоченото тълкувателно дело, пречката за развитието на настоящото производство е отстранена и то следва да бъде възобновено. По допустимостта и основателността на частната жалба, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното: Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, съгласно чл. 274, ал. 2, изр. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното разпореждане администриращият съд е приел, че Прокуратурата на РБ, в искове по чл. 2 ЗОДОВ дължи заплащане на държавна такса при обжалване на общо основание и доколкото такава по делото не е внесена, е постановил връщане на въззивната жалба и прекратяване на производството по нея. Разпореждането е постановено в противоречие с приетото Тълкувателно решение № 7/ 16.11.2015 г. ,според което Прокуратурата на Република България при въззивно и касационно обжалване като ответник по иск за обезщетение на вреди по ЗОДОВ е освободена от внасяне на държавна такса. С оглед даденото разрешение обжалваното разпореждане се явява неправилно и следва да бъде отменено. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение