Определение № 34 от 27.06.2024 г. на ВАС по адм. д. № 19/2024 г.

Производството е по чл. 135, ал. 5 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по спор за подсъдност между Софийски районен съд /СРС/ и Административен съд София - град, повдигнат с Определение № 3716 от 09.04.2024 г. по дело № 3185/2024 г. от Административен съд София - град. В Софийски районен съд е предявен иск от Е. Д. М. от гр. София, с правно основание чл. 2в от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ и цена 24000лв., срещу Софийски градски съд /СГС/ за присъждане на обезщетение на причинените му неимуществени вреди в резултат на допуснати съществени нарушения на правото на Европейския съюз като се посочват конкретни нарушени разпоредби на ХОПЕС, ЕКЗПЧ и ДФЕС, свързани с правото на справедлив съдебен процес и на ефективни правни средства за защита. С Определение № 8841/26.02.2024 г. СРС е приел, че предявеният иск е с правно основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ и не му е подсъден, тъй като, когато вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на Правото на ЕС и от правораздавателна дейност на съд – в случая Софийски градски съд, делото следва да се разгледа по реда на АПК и е от компетентността на АССГ. От своя страна АССГ е приел, че следва да повдигне спор за подсъдност по реда на чл. 135, ал. 6, вр. ал. 5 от АПК, тъй като казусът не попада в приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Правораздавателната дейност на СГС, от която М. твърди, че са му нанесени вреди, не може да бъде квалифицирана като административна дейност по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, нито Софийският градски съд действа като административен орган при осъществяване на тази си дейност. Тъй като не се твърди да са причинени вреди от правораздавателна дейност на административен съд, включително и ВАС, АССГ приема, че не е налице и втората хипотеза на чл. 2в, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ, а единствено твърдението, че вредите са причинени от достатъчно съществено нарушение на Правото на Европейския съюз, не е достатъчно основание, за да се обоснове подсъдност на делото на АССГ. За да се произнесе по повдигнатия спор за подсъдност, настоящият смесен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд взе предвид следното: В конкретния случай няма спор между съдилищата, че в исковата молба се съдържат твърдения за допуснати съществени нарушения на правото на Европейския съюз от правораздавателни органи при извършване на правораздавателна дейност, вследствие на която на ищеца са причинени неимуществени вреди. Не се спори и относно факта, че конкретният правораздавателен орган, от чиято дейност по правораздаване ищецът твърди, че търпи вреди, е Софийски градски съд, който попада в системата на общите /гражданските/, а не на административните съдилища. При тези данни, настоящият съдебен състав намира, че противно на приетото от СРС, неприложими са разпоредбите на чл.2в ал.1 т.1 от ЗОДОВ, при които исковете за вреди, произтичащи от административна дейност /чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ/ и от правораздавателната дейност на административните съдилища и на Върховния административен съд, се разглеждат по реда на АПК и съответно са подсъдни на административните съдилища. Не е налице и субективно съединяване на искове срещу няколко ответника, поне един от които да е административен съд или Върховният административен съд, за да е относима нормата на чл.2в ал.2 от ЗОДОВ. Приложима е разпоредбата на чл. 2в ал.1 т.2 от ЗОДОВ, определяща реда по Гражданския процесуален кодекс за разглеждане на делата за вреди от правораздавателната дейност на гражданските съдилища, причинени от съществени нарушения на правото на Европейския съюз. Тъй като ответник по делото е Софийски градски съд, съгласно правилата на чл.7 ал.1 от ЗОДОВ вр. чл. 103 от ГПК, родово и местно компетентен да разгледа и се произнесе по предявения иск като първа инстанция е Софийски районен съд, на когото делото следва да бъде изпратено за разглеждане. Воден от изложеното, настоящият смесен петчленен състав на Върховния касационен съд и Върховния административен съд на Република България