Решение № 9773 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 806/2019 г.

Решение № 9773 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 806/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията (ЗУТ). Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Общински строителен контрол" (ДОСК) при Столична община, чрез процесуалния му представител юрк. Иванова, срещу решение № 7654 от 17.12.2018 г., постановено по адм. дело № 3711/2018 г. на Административен съд - София - град, 39 състав, с което е отменена Заповед № РА – 30 – 366 от 5.12.2017 г. на Директора на ДОСК, с която е наредено на И. Попов да премахне последиците от извършеното незаконно строителство на строеж: "Преустройство в част от партерния етаж на сграда с идентификатор № 68134.101.10. 1", намираща се в УПИ № IX - 10, ПИ идентификатор № 68134.101.10, кв. 393, м. "ЦГЧ" по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица], както следва "възстановяване на самостоятелния вход към стълбището в северозападната част на сградата; зазиждане на врата към съседната стая с размери 1,54/2,53 в тухлен зид с дебелина 0,36 см; възстановяване на санитарен възел и ВиК инсталация към него; премахване на строителните фризове над прозорците и възстановяване на гипсовите фризове по оригиналния детайл". С оспореното решение СО е осъдена да заплати разноските по делото. В касационната жалба жалбоподателят твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие с материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че в противоречие със закона съдът е приел незаконосъобразност на заповедта. Посочва, че безспорно е установен незаконен строеж по § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ "реставрация, реконструкция по автентични данни по смисъла на чл. 74 от Закона за културното наследство (ЗКН) и адаптация на недвижима културна ценност", каквато е спорният строеж. Посочва, че толеранс към незаконното строителство и то в сграда недвижима културна ценност е нетърпимо от гледна точка целта на закона. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът И. Попов с представен отговор на касационната жалба и чрез процесуалния си представител в открито съдебно заседание, изразява становище за неоснователност на същата и законосъобразност на оспореното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е неправилно, а касационната жалба основателна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна – адресат на решението и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С оспорената пред Административен съд - София - град заповед на директора на дирекция "Общински строителен контрол" при Столична община на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 и чл. 225а, ал. 1 от ЗУТ е наредено на И. Попов да премахне последиците от извършеното незаконно строителство на строеж: "Преустройство в част от партерния етаж на сграда с идентификатор № 68134.101.10. 1", намираща се в УПИ № IX - 10, ПИ идентификатор № 68134.101.10, кв. 393, м. "ЦГЧ" по плана на [населено място], с административен адрес [населено място], [улица]. За да постанови оспореното решение АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му правомощия със заповед на кмета на СО, при спазване на изискванията за форма и реквизити, при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материално правните норми, тъй като е приел, че действително е налице извършен незаконен строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Приел е, че извършените СМР са извършени след 21.07.2017 г., когато владението на имота му е предадено от СО, а именно в периода 25. 07 – 3.08.2017 г., за които СМР И. Попов е уведомил общината, като към момента на извършване на СМР не е имало одобрени и съгласувани проекти, тъй като такива са съгласувани и с МК и с района като проект за реставрация по – късно, а именно на 29.08.2017 г., а от МК на 7.06.2018 г. Приел е обаче, че оспорената заповед противоречи на целта на закона - специалния ЗКН и общия ЗУТ, тъй като изпълнението й ще постави в необоснована опасност тази емблематична за центъра на столицата сграда, паметник на архитектурата - еталон за богато еснафско жилище от началото на 20 век, едно от върховите постижения на арх. Кирил Маричков. Позовава се на предписанието, дадено от НИНКН за опазване на ценността при съгласуването на проектите през 2018 г. от МК за задължително запазване на структурната и стиловата характеристика на архитектурно - художествения образ на екстериора и интериора, а от доказателствата е установено, че със СМР е премахната обособена пред 50 – те години на 20 век в първия етаж на сградата гарсониера с обособен отделен санитарен възел в рамките на жилищното пространство на първия етаж, поставен зид, който прегражда жилището на първия етаж директно върху стария паркет, и е възстановен облика на първия етаж на сградата по оригиналните проекти на същата от 1913 г. Приел е, че към настоящия момент все още не е установено по безспорен начин дали СО и наследниците притежават в индивидуална собственост обособени обекти - апартамент от 161 кв.м. за наследниците и гарсониера от 24 кв.м. за СО или са съсобственици на целия етаж от 192 кв.м., поради наличието на висящо делото пред СРС. Приел е, че ако се установи по надлежния ред, че СО е собственик на обособена гарсониера от 24 кв.м., то тогава би възникнало задължение за премахване на СМР или СО да си одобри и съгласува проекти за разделяне на етажа, ако изобщо е допустимо такова разделяне. Ако обаче се установи по надлежния ред, че наследниците и СО са съсобственици, то следва етажа да не е разделен на две жилища. Приел е, че при неизяснената собственост, влизането на заповедта в сила и изпълнението й биха били прибързани, опасни за конструкцията на сградата и ценността на НКЦ и най - вероятно излишни, тъй като е приел, че едва ли биха били одобрени и съгласувани проекти да се изгради отново тоалетна в едната от трите представителни стаи. Посочил е като се е позовал и на приетата експертиза от вещо лице, изтъкнат специалист в областта на опазване паметниците на културата, че новото преизграждане на гарсониерата, обособена в противоречие с оригиналните проекти на сградата от 1913 г. в първия етаж, би представлявало "брутално нарушаване на автентичното пространствено звучене и използване, декоративно оформление и комфорт на обитаване, без да се съобразява с изискания стил, архитектурния език с небарокова и елементи на сецесионна декорация". Поради това е приел, че правните последици от заповедта са в разрез с целта и духа на закона и предвид водещия интерес на обществото от опазване на културната ценност, не следва по етажа да се извършват никакви СМР в какъвто смисъл са и предписанията на НИНКМ от 2018 г. във връзка със съгласуването на проекта за реставрация от МК. Поради това като издадена в противоречие с целта на закона е приел, че заповедта следва да бъде отменена. Решението е правилно. На първо място настоящият състав споделя извода на АССГ, че оспорената заповед е издадена в противоречие с целта на закона. В тази връзка по отношение на спорната заповед е налице и специална законова уредба, а именно в ЗКН, която е с предимство по отношение на обектите – недвижими културни ценности – пред общата, дадена в ЗУТ. Съобразно целите на ЗКН, както е посочено и в касационната жалба, с приоритет е опазването на културните ценности и тяхното запазване в максимално автентичен вид. В настоящия случай видно и от приетата по делото СТЕ и от представеното становище, съгласувано от МК и НИНКН от 2018 г. за "реставрация на част (стая) от жилище с идентификатор № 68134.101.10. 1. 3, заемащо целия първи (партерен) етаж в жилищната сграда на първа линия на [улица], кв. 393, УПИ I, м. "ГГЦ – Зона Г-6" в части архитектурна, конструктивно становище и ПБЗ, е че с извършените СМР е възстановен облика на този първи партерен етаж в съответствие с оригиналните планове на сградата от 1913 г. на арх. Кирил Маричков. Със становище на заместник – министър на културата от 2014 г. е установено, че в партерния етаж на сградата – паметник на културата – е извършено незаконно преустройство с обособяване на югозападната стая в партерния етаж в отделна гарсониера, затваряне на съществуващ отвор към останалата част на етажа, отварянето на входна врата към стълбището на сградата в носеща стена и обособяването на тоалетна с височина 2,00 м. при височина на помещенията в партерния етаж от 3,80 м. С извършените СМР по оспорената заповед е започнала реставрацията в автентичния му в на партерния етаж на сградата. В случая с извършеното са съобразени целите на специалния закон, а именно чл. 71, ал. 1, т. 1 и ал. 2, чл. 74 и чл. 84 от ЗКН, тъй като предвид унищожаването на културната ценност в началото на 50 – те години към момента са последвали действия за възстановяването й в автентичния й вид. Настоящият състав намира освен това, че оспорената заповед е издадена и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, въпреки направения обратен извод от съда. На първо място видно от мотивите на оспорената заповед е прието, че налице приобщаване на гарсониера към апартамент на партери етаж на сградата, недвижима културна ценност с описани извършени СМР, прието за преустройство в част от партерния етаж. А от доказателствата се установява, че напротив не е налице приобщаване на гарсониера, а възстановяване на имота в автентичния му вид в съответствие с целите и изискванията на ЗКН. Това представлява несъответствие между действително извършеното и приетите фактически обстоятелства при издаване на заповедта. В заповедта е прието, че е извършеното е без съгласуване с министерство на културата и без съгласие на СО и без одобрени проекти. От доказателствата обаче се установява, че от представена с административната преписка кореспонденция и съставени констативни протоколи от СО – район "Средец", е установено, че преграждането на стария оригинален вид на етажа е незаконно и че обособената в него стая няма характеристиките на жилище, което а е самостоятелно, т. е. не може да се приеме, че налице гарсониера, която да е приобщена чрез преустройство към партерния етаж. Освен това възстановяването на преградите и ново обособяване на стая в рамките на първия етаж със санитарен възел в противоречие с оригиналния вид на помещенията би противоречало на ЗКН и предписанията на заместник – министъра на културата. Установява се и че към момента е налице съгласуване по чл. 84, ал. 1 и 2 от ЗКН от министъра на културата, друго прието нарушение, водещо до издаване на заповедта, като това е нов факт, който следва да бъде отчетен съгласно чл. 142, ал. 2 от АПК. Т. е. не е налице такова фактическо основание за издаване на заповедта. На следващо място налице е противоречие между посоченото правно основание за издаване на заповедта и посоченото в диспозитива. Правното основание е чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, който предвижда, че строежът е незаконен, когато се извършва без одобрени строителни книжа, като при установен такъв строеж съответно се нарежда неговото премахване. В оспорената заповед не е налице съответен а тази разпоредба диспозитив, тъй като нито се установява незаконен строеж, нито пък е наредено премахването на такъв. Напротив в оспорената заповед е наредено "премахването на последиците от извършеното незаконно строителство "преустройство в част от първия етаж" на сградата. Този диспозитив е съответен на действия в изпълнителното производство по изпълнение на влезнала в сила заповед, с която е наредено премахването на незаконно строителство. Това е така, тъй като с оспорената заповед е наредено премахването на последици и с използваното минало време се предполага, че е налице вече установен незаконен строеж с влезнал в сила акт. В настоящия случай са смесени две хипотези – тази на установяване на незаконен строеж и на предписване на действия по изпълнение на премахването на незаконен строеж. Посоченото представлява съществено нарушение, тъй като препятства възможността на жалбоподателя да разбере какво е вмененото му – дали се установява незаконен строеж или пък се предприемат действия по изпълнение. Това съответно и отнема една възможност за защита. Посоченото също е основание за отмяна на заповедта. На следващо място дори да се приеме, че заповедта касае установяване на незаконен строеж по чл. 225, ал. 2, т. 2, самият диспозитив съдържа разпоредителни части от строеж, за които не е необходимо издаване на разрешение за строеж, а именно изградени фризове над прозорците, като строеж попадащ в приложното поле на чл. 151, ал. 1, т. 9 от ЗУТ – реставрация на художествени елементи от етажа. По изложените съображения е налице основание за отмяна на заповедта и поради допуснати съществени нарушения административно производствените правила и несъответствие с материалния закон. С оглед горното оспореното решение на АССГ като правилно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,