Решение № 4513 от 23.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 180/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 7 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Е. К. Б. с ЕТ "К. - Е. Б.", гр. Пловдив, чрез адвокат И. Йовчев против решение № 8155/25.09.2025 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. дело № 157/2023 г., в частта, в която е потвърден ревизионен акт № Р-16001621004113-091-001/07.09.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден и изменен с решение № 616/16.12.2022г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. Пловдив относно определените задължения за годишен и авансов данък на ЕТ по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 3 247.93 лева и съответните лихви в размер на 1 764.85 лева и за 2017 г. в размер на 4 232.19 лева и съответните лихви от 1 870.54 лева, както и относно определените задължителни осигурителни вноски за 2016 г. за ДОО в размер на 3 516.26 лева и лихви от 1 878.42 лева, за ДЗПО - УПФ - в размер на 1 078.61 лева и лихви от 576.21 лева и вноски за ЗО - в размер на 1 623.59 лева и лихви от 867.33 лева и за 2017 г. ДОО в размер на 3 339.21лева и лихви от 1 447.11 лева, ДЗПО – УПФ в размер на 965.09 лева и лихви от 418.24 лева и вноски за ЗО в размер на 1 540.80 лева и лихви от 667.13 лева. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението в обжалваната част, по съображения за допуснати нарушения на срока за извършване на ревизията по чл. 114 ДОПК и на срока за издаване на ревизионния акт по чл.119, ал. 2 ДОПК, както и нарушения при събирането на доказателства в ревизионното производство. Касаторът счита, че доказателствата, събрани с протокол № 1703954/30.05.2022 г. след срока по чл. 119, ал. 2 ДОПК следва да бъдат изключени и не следва да бъдат ценени. Счита, че ревизионния акт в частта на установените задължения за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ е издаден при липса на ревизионен доклад, тъй като в съставения доклад липсва предложение за установяване на такива задължения. По съществото на спора поддържа, че неправилно банкови преводи по личната банкова сметка на ревизираното физическо лице са определени като приходи от търговската дейност на едноличния му търговец, както и че неправилно, в нарушение на чл. 33, т.2, б. "а" от ЗКПО и заключението на съдебно - счетоводната експертиза, не са признати разходите на ЕТ за командировки. Искането е за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на друго за отмяна на ревизионния акт. Ответникът - директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив, чрез юрк. П. Бонева моли да се остави в сила първоинстанционното съдебно решение в обжалваната част относно допълнително установени задължения по ЗДДФЛ и задължителни осигурителни вноски в общ размер на 29 034 лева (главница и лихви) за 2016 г. и 2017 г., по съображения, изложени в представени по делото писмени бележки. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 1 519.93 евро (2 972.72 лева). Заключението на прокурора от Върховна касационна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалвания съдебен акт съгласно чл. 218 и чл. 220 АПК, приема от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал.1 АПК. При разглеждането й по същество, съдът приема следното: Предмет на оспорване пред административния съд е бил ревизионен акт № Р-16001621004113-091-001/07.09.2022г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, в частта, потвърдена и изменена с решение № 616/16.12.2022г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно – осигурителна практика" - гр. Пловдив, в която на Е. К. Б. с ЕТ "К. - Е. Б.", гр. Пловдив са установени задължения за годишен и авансов данък на ЕТ по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 4 685.03 лева и съответните лихви в размер на 2 545.74 лева и за 2017 г. в размер на 9019.92 лева и лихви в размер на 3 986.62 лева, както и допълнителни задължения за задължителни осигурителни вноски за 2016 г. - ДОО в размер на 3 624.68 лева и лихви от 1 936.34 лева, за ДЗПО - УПФ - в размер на 1 111.86 лева и лихви от 593.97 лева и за ЗО в размер на 1 744.00 лева и лихви от 931.66 лева, и за 2017 г. - ДОО в размер на 3 339.21лева и лихви от 1 447.11 лева, ДЗПО – УПФ в размер на 965.09 лева и лихви от 418.24 лева и вноски за ЗО в размер на 1 540.80 лева и лихви от 667.13 лева. Първоинстанционният съд е изменил ревизионния акт в оспорената част, като е намалил задълженията за данък по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ за 2016 г. от 4 685.03 лева на 3 247.93 лева и размера на лихвите от 2 545.74 лева на 1 764.85 лева, задълженията за данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ за 2017 г. от 9 019.92 лева на 4 232.19 лева и размера на лихвите от 3 986.62 лева на 1 870.54 лева, както и размера на задължителните осигурителни вноски за 2016 г. - за ДОО от 3 624.68 лева на 3 516.26 лева и размера на лихвите от 1 936.34 лева на 1 878.42 лева, за ДЗПО – УПФ от 1 111.86 лева на 1 078.61 лева и размера на лихвите от 593.97 лева на 576.21 лева и размера на вноските за ЗО от 1 744 лева на 1 623.59 лева и размера на лихвите от 931.66 лева на 867.33 лева и е отхвърлил жалбата на ревизираното лице по отношение на установените задължителни осигурителни вноски за 2017 г. Решението в частта, в която са отменени задълженията за данък по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ за 2016 г. и 2017 г. и задължителните осигурителни вноски за 2016 г. не е обжалвано от директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив и е влязло в сила в тази част. Предмет на касационното обжалване по жалбата на Е. К. Б. с ЕТ "К. - Е. Б.", гр. Пловдив, чрез адвокат И. Йовчев е първоинстанционното съдебно решение в частта, в която е отхвърлена жалбата й и е потвърден ревизионния акт по отношение на определените задължения за годишен и авансов данък на ЕТ по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 3 247.93 лева и съответните лихви в размер на 1 764.85 лева и за 2017 г. в размер на 4 232.19 лева и съответните лихви от 1 870.54 лева, както и относно определените задължителни осигурителни вноски за 2016 г. за ДОО в размер на 3 516.26 лева и лихви от 1 878.42 лева, за ДЗПО - УПФ - в размер на 1 078.61 лева и лихви от 576.21 лева и вноски за ЗО - в размер на 1 623.59 лева и лихви от 867.33 лева, както и по отношение на установените задължителни осигурителни вноски за 2017 г. - ДОО в размер на 3 339.21лева и лихви от 1 447.11 лева, ДЗПО – УПФ в размер на 965.09 лева и лихви от 418.24 лева и вноски за ЗО в размер на 1 540.80 лева и лихви от 667.13 лева. От фактическа страна съдът е установил, че Е. К. Б. е местно лице по смисъла на чл. 4 от ЗДДФЛ и е задължено лице по смисъла на чл. 6 от ЗДДФЛ за доходите, получени през ревизираните периоди. Лицето осъществява търговска дейност по предоставяне на счетоводни услуги и данъчни консултации с регистриран ЕТ - „К. – Е. Б.“, ЕИК 115658521. За 2016г. и 2017г. са подадени ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ, в които са декларирани доходи от стопанска дейност като ЕТ по приложение № 2 и доходи от наем на недвижимо имущество по приложение № 4. Съгласно приложение № 2 от ГДД за 2016г. са декларирани приходи в размер на 7 200 лева, разходи в размер на 5 432,54 лева и данъчна печалба в размер на 1 767,46 лева, а за 2017г. – приходи в размер на 16 750 лева, разходи в размер на 14 660,95лева и данъчна печалба в размер на 2 089,05 лева. В хода на ревизията са установени постъпления на суми по личната банкова сметка на ревизираното лице през 2016 г. от клиентите „Мазстрой БГ“ ЕООД – 1 200 лева, „Ерго конструкшанс“ ЕООД – 24 982,72 лв., „Васман БГ“ ЕООД – 2 223 лева, „Мад лайънс“ ЕООД – 1 610 лева, „Амсек“ ЕООД – 305 лева., „Анагрег 70“ ЕООД – 2 460 лева, „Климатронс“ ЕООД – 1 151,68 лева, И. Р., Г. П. и А. Т.. За 2017г. са установени постъпили суми от клиентите „Васман БГ“ ЕООД – 7 287 лева, „Волт“ ООД – 800 лева, „Мад лайънс“ ЕООД – 3 393 лева, „Амсек“ ЕООД – 5 285 лева, „Зинили“ ЕООД – 3 830 лева, „Анагрег 70“ ЕООД – 4 698.05 лева, „Инсейнтед“ ЕООД – 3 250,43 лева, „Климатронс“ ЕООД – 3 426.16 лева, „Санта А.Е.“ – 22 918 лева, И. Р., Г. П., Р. Д., А. Т.. Прието е, че е налице обстоятелство по чл. 122, ал.1, т. 2 ДОПК - укрити приходи от осъществяваната търговска дейност и ревизията е проведена по особения ред. Решаващият орган е установил, че укритите приходи са в размер на 37 803 лева за 2016 г. и в размер на 59 067 лева за 2017 г. Общият размер на приходите за съответния период е формиран от декларираните приходи по ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ и установените укрити приходи. По отношение на разходите на ЕТ за 2016 г. не са признати отчетени разходи за командировка на търговеца в Гърция в размер на 1 369 лева, на основание чл. 26, т. 2 ЗКПО. Непризнатите при ревизията разходи за 2017 г. са коригирани от решаващия орган и е прието, че не следва да бъдат признати само отчетените разходи за командировка в размер на 5 476 лева, които не са документално обосновани. При посочените приходи и разходи е определена данъчна основа по чл. 122, ал.2 ДОПК за облагане доходите от стопанска дейност като ЕТ с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ при ставка от 15 %. За да намали задълженията за данъка по чл. 48, ал.2 ЗДДФЛ за 2016 г. и 2017 г. и размера на задължителните осигурителни вноски за 2016 г. и да отхвърли жалбата на ревизираното лице против установените задължения за осигурителни вноски за 2017 г., съдът е приел, че ревизионният акт е издаден от компетентни органи по приходите, в ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения на сроковете за извършване на ревизията и при събирането на доказателствата, че е установено обстоятелството по чл. 122, ал.1, т. 2 ДОПК - укрити приходи от извършване на счетоводни услуги, получени по личната банкова сметка на ревизираното физическо лице, но тези приходи са в по-малък размер от установения при ревизията - съответно в размер на 25 334.85 лева за 2016 г. и 27 268 лева за 2017 г. Този извод е основан на заключението на съдебно - счетоводната експертиза, според което постъпилите банкови преводи от "Ерго Конструкшанс" ЕООД (частично), "Васман БГ" ЕООД, "Волт" ООД, "Мат лайънс" ЕООД, "Амсек" ЕООД, "Зинили" ЕООД, "Инсейнтид" ЕООД, "Климатронс" ЕООД и "Анагрег 70" ЕООД, (включително и плащанията, направени от физическите лица Т. и П.), са послужили за погасяване на задължения на посочените дружества и техните управители за данъци и задължителни осигурителни вноски. Твърденията на ревизирания търговец по отношение на основанията за получаване на останалите парични суми по лична банкова сметка, съдът е приел за недоказани. По отношение на сумите, получени от гръцкото дружество Санта А.Е. и от И. Р. съдът е приел, че твърденията на Б., че са с предназначение приемане/предоставяне на заем, не се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства. За дружеството са представени противоречиви доказателства - основанието за плащане, посочено в банковите документи е bookkeeping (в превод на български език "счетоводство"), а в показанията на св. Т. са изложени твърдения за предоставян заем от лице, различно от Р. Д. - служител на гръцкото дружество. Според съда свидетелските показания за предоставяне на заема в брой, на територията на страната, са в противоречие с обстоятелството, че вноските са направени по банкова сметка. Съдът е посочил, че единствените доказателства за връщане на заема към това дружество са съставени от ревизираното лице разписки, които са частни документи. По отношение на сумите от И. Р., съдът е приел, че освен договорите за заем по делото не са представени доказателства за предаване на заемните парични средства. Показанията на св. Р. не са кредитирани, предвид дългогодишното му познанство с ревизираното лице. Твърденията за лични причини за предоставяне на сумата от 700 лева от лицето С. Г., съдът е приел, че не са подкрепени с доказателства. В мотивите си е посочил, че по делото не е спорно обстоятелството, че ревизираното лице извършва счетоводното обслужване на „Сребърен стил“ ЕООД, собственост на Г., както и че в издадената фактура за счетоводно обслужване не е посочен период на заплащане на възнаграждението. Според съда в подкрепа на изводите, че не се касае за предоставена парична сума за лична покупка е и фактът, че сумата е предоставена на две вноски, извършени през 2016г. и 2017г., което съставлява инцидия за съществуването на трайни взаимоотношения между двете лица, а не за заплащане на еднократна покупка. По отношение на разходите на търговеца съдът е приел, че законосъобразно не са признати разходи за командировки в размер на 1 369 лева за 2016 г. и в размер на 5 476 лева за 2017 г. Възраженията за документална обоснованост на тези разходи и за признаване на дневните пари на собственика на ЕТ в Гърция, съобразно разпоредбата на чл. 33, т. 2, б. „а“ от ЗКПО, съдът е отхвърлил като неоснователни. Тези изводи са мотивирани с констатациите на ревизиращите органи, че представените заповеди за командироване не съдържат дата на пристигане и заминаване, печат и подпис на посетеното дружество. Посочено е единствено пътуване с автомобил, без други индивидуализиращи данни. Представените в хода на административното обжалване командировъчни заповеди, според съда, съдържат противоречиви данни относно посетено дружество - посочено е Е. К. ЕООД, което е регистрирано по българското законодателство, а печатът е на Santa SA, по отношение на което се твърди, че не е извършвано счетоводно обслужване от ревизирания търговец, а получените парични суми са заем. При констатираните несъответствия съдът е приел, че не е доказано разходите за командироване да са свързани с икономическата дейност на ЕТ съгласно изискването на чл. 33, т.2, б. "а" ЗКПО. Заключението на съдебно - счетоводна експертиза в тази част не е кредитирано с аргумента, че в него са преразказани твърденията на ревизираното лице и не е направен собствен анализ на представените по делото доказателства. По тези съображения съдът е обосновал извод, че декларираните в ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ приходи за 2016 г. в размер на 7 200 лева следва да се увеличат с укрити приходи в размер на 25 334.85 лева, а декларираните разходи за 2016 г. в размер на 5 432.54 лева законосъобразно са намалени със сумата 1 369 лева - непризнати разходи за командироване на основание чл. 26, т.2 ЗКПО. За 2017 г. декларираните приходи в размер на 16 750 лева следва да се увеличат с укрити приходи по чл. 122 ДОПК в размер на 27 268 лева, а декларираните разходи законосъобразно са намалени със сумата 5 476 лева - непризнати разходи за командироване на основание чл. 26, т.2 ЗКПО. По законосъобразността на определените задължителни осигурителни вноски, съдът е приел, че е налице осигурителен доход по чл. 124а ДОПК, за който едноличният търговец дължи осигурителни вноски като самоосигуряващо се лице. За 2016 г. съдът е установил, че осигурителният доход е в размер на 21 572.12 лева представляващ разликата между 25 334.85 лева укрити доходи от дейността на ЕТ и 3 762.73 лева - осигурителен доход върху който са внесени авансови осигурителни вноски. При ставки от 16,3 % за вноските за ДОО, 5 % за ДЗПО - УПФ и 8 % за вноските за ЗО, съдът е определил размера на осигурителните вноски за довнасяне за 2016 г. и е изменил ревизионния акт в тази част. За 2017 г. е приел, че не следва да се преизчислява годишният размер на осигурителния доход, върху който се дължат вноски за ДОО и ДЗПО – УПФ и ЗО, тъй като установеният размер на осигурителния доход от стопанска дейност за този период е в размер на 27 268 лева и превишава максималния годишен размер на осигурителния доход от 23 400 лева, разпределен за 9 месеца, в които е извършвана дейността. При така установения размер на осигурителния доход по чл. 122 от ДОПК и на вноските за годишно изравняване по чл. 124а от ДОПК за 2016г. съдът е преизчислил и размера на данъчната основа за облагане с годишен и авансов данък по ЗДДФЛ на ЕТ (15%) - 22 252.85 лева (данъчна печалба 28 471.31 лева - дължими осигурителни вноски от 6 218.46 лева) и дължим данък в размер на 3 337.93 лева. След приспадане на внесения данък в размер на 90 лева е определен данък за довнасяне в размер на 3 247.93 лева и съответните лихви, до който размер е изменил ревизионния акт. За 2017 г. съдът е изчислил данъчната основа за облагане с данък по чл. 48, ал. 2 ЗДДФЛ в размер на 28 987.95 лева (данъчна печалба 34 833.05 лева - дължими осигурителни вноски 5 845.10 лева) и дължим данък в размер на 4 348.19 лева. След приспадане на внесения данък в размер на 116 лева е определил дължим данък в размер на 4 232.19 лева и съответните лихви като е изменил ревизионния акт и в тази част. Решението в обжалваната част е правилно постановено. Неоснователни са доводите в касационната жалба за допуснати в ревизионното производство нарушения на сроковете за провеждане на ревизията по чл. 114 ДОПК и при събирането на доказателства с протокол № 1703954/30.05.2022 г. Неспазването на срока по чл. 114 ДОПК не съставлява самостоятелно основание за отмяна ревизионния акт. Последиците от неспазването на този срок рефлектират върху годността на събраните след изтичането му доказателства, доколкото принципът за обективност по чл. 3, ал. 3 ДОПК изисква истината за фактите, от значение за облагането, да се установява по реда и със средствата предвидени в ДОПК. В този смисъл е и становището на касационния жалбоподател. В случая повторната ревизия е започнала на 09.08.2021 г. с връчването на заповедта за възлагане на ревизия от 21.07.2021 г. С тази заповед е определен 3 - месечен срок за извършване на ревизията. Този срок е удължен до 07.01.2022 г. със ЗВР от 08.11.2021 г. На 04.01.2022 г., преди изтичането му, ревизията е спряна на основание чл. 34 ДОПК и е възобновена на 16.03.2022 г. Ревизионният доклад е съставен на 04.04.2022 г., а ревизионният акт е издаден на 07.09.2022 г. Съгласно чл. 119, ал. 2 ДОПК ревизионният акт се издава в 14 - дневен срок от подаването на възражение или от изтичането на срока за подаване на възражение. В случая възражението на ревизираното лице против ревизионния доклад е подадено на 18.04.2022 г. С протокол № 1703954/30.05.2022 г. са приобщени данни и доказателства от информационния масив на НАП, че И. Р. е управител на Виагро ЕООД, ГФО на Виагро ЕООД за 2016 г. и 2015 г., справка - съответствие между изчислени осигурителни вноски от декларации обр. 1 и 3 и данък със задължения по декларация обр. 6 на Мазстрой БГ ЕООД за 2016 и 2017 г., данни, че С. Г. е управител на Сребърен стил ЕООД, както и данни, че Г. С. е управител на Смайл Холидейс ЕООД. Съставянето на протокола на 30.05.2022 г., в случая не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила за провеждане на ревизията, което да обоснове отмяна на ревизионния акт на процесуално основание, тъй като голяма част от констатациите в този протокол касаят данни за управителите на конкретни дружества, които са публични, като вписани в търговския регистър. ГФО на Виагро ЕООД също подлежи на обявяване в търговския регистър. Справката за Мазстрой БГ ЕООД не променя крайните изводи на първоинстанционния съд, че не е доказано получените по личната сметка на ревизираното лице суми от този клиент да са разходени за плащане на задълженията му за данъци и осигурителни вноски. С оглед на изложеното дори и да се приеме, че посочените доказателства са ненадлежно събрани, допуснатото нарушение не е засегнало фактическите констатации, послужили за издаване оспорения ревизионен акт. Актът съдържа подробни констатации и мотиви относно установените приходи от постъпления по личната банкова сметка на ревизираното физическо лице в ЦКБ АД. При постановяване на съдебното решение съдът е извършил дължимата преценка за законосъобразност на ревизионния акт по чл. 160, ал. 2 ДОПК като е проверил и е изложил мотиви по валидността на акта, съответствието му с предписаната от закона форма и спазването на процесуалния и материалния закон. Изводите на съда, че ревизията е надлежно възложена при условията на заместване и че ревизионният акт е издаден от ръководител на ревизията, при условията на чл. 7, ал. 3 ДОПК се подкрепят от събраните по делото доказателства за отсъствие на органа по възлагане - титуляр към момента на издаване на ЗВР от 21.07.2021 г., за надлежно овластяване на заместника, както и от доказателствата за прекратяване правомощията на ръководителя на ревизията, съставил ревизионния доклад, които са наложили изземването на преписката и възлагането й на друг ръководител на ревизия, който е издал и ревизионния акт. Съдът е обсъдил възраженията на ревизираното лице за нарушения на сроковете за провеждане на ревизията и събирането на доказателства и правилно е приел, че не са налице съществени нарушения на процесуалните правила, които да обосноват незаконосъобразност на ревизионния акт на това основание. Правилно съдът е приел за установени укрити приходи от осъществяване на счетоводни услуги в размер на 25 334.85 лева за 2016 г. и 27 268 лева за 2017 г., като е съобразил изчисленията на съдебно - счетоводната експертиза, които се подкрепят от събраните по делото доказателства. Съдът е обсъдил и твърденията на ревизираното лице по отношение на получените суми по личната банкова сметка от И. Р., Санта А.Е. и С. Г.. Изводите му, че тези твърдения не са доказани, се подкрепят от доказателствата по делото. Законосъобразно съдът е приел, че не следва да бъдат признати и разходите за командироване на ревизираното лице, тъй като от събраните писмени доказателства не е установено, че командировките са свързани с дейността на едноличния търговец по предоставяне на счетоводни услуги. Установено е и, че тези разходи не са документално обосновани по смисъла на чл.10, ал.1 ЗКПО. Правилно в тази връзка не е кредитирано заключението на съдебно - счетоводната експертиза, тъй като не кореспондира с представените по делото заповеди за командировки и отчетите за извършена работа. При установения по делото размер на приходите и разходи на търговеца за ревизираните периоди на 2016 и 2017 г., законосъобразно съдът е определил и размера на задълженията за данък по чл. 48, ла. 2 ЗДДФЛ и дължимите осигурителни вноски за ДОО, ДЗПО - УПФ и ЗО. Решението в обжалваната част, в която е потвърден ревизионния акт, е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора разноски се дължат на ответника по касация. Към момента на устните състезания в настоящото производство е в сила нормата на чл. 161, ал.1 ДОПК ред. ДВ бр.17/20206 г. в сила от 17.02.2026 г., която предвижда че юрисконсултското възнаграждение се определя по реда на чл. 37 ЗПП. Съгласно чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по административни дела с определен материален интерес възнаграждение е в размер от 130 лева до 450 лева. С оглед на изложеното на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева или 102.26 евро съгласно чл. 12 и 13 ЗВЕРБ, което съответства на фактическата и правна сложност на делото в касационното производство и е в рамките на предвиденото възнаграждение по чл. 37 ЗПП. За разликата над тази до пълния претендиран размер на възнаграждението от 1 519.93 евро (2 972.72 лева) искането се явява неоснователно, поради противоречието му с чл. 161, ал.1 ДОПК в приложимата по време редакция. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,