Определение № 1129 от 21.10.2011 г. на ВКС по гр. д. № 526/2011 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], срещу решение от 19.07.2010г., постановено по гр.д.№11799/2009г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено решение от 28.09.2009г. по гр.д.№25796/2009г. на Софийски районен съд /поправено относно допусната очевидна фактическа грешка с решение от 13.10.2009г./ за уважаване на предявения от П. К. З. иск с правно основание чл.344, ал.1, т.1 от КТ. Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът П. К. З. не взема становище по иска. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявения от П. К. З. срещу [фирма] иск за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, сочи, че в противоречие с решение №1077 от 08.10.1999г. по гр.д.№1147/98г. на ВКС, ІІІг.о., въззивният съд не е отчел, че работодателят няма задължение, без да му е представена медицинска документация, да извършва медицински изследвания на работниците при осъществяване на предварителната закрила по чл.333, ал.1, т.3 от КТ. Доводите са неоснователни. Поставеният въпрос не е разрешен от въззивния съд, нито е стоял на разрешаване. В разглеждания случай е прието, че работодателят не е доказал, че е изпълнил задължението си да събере предварителна информация от работника. В решението на ВКС е прието, че работодателят има задължение да събере предварителна информация от работниците за заболяванията по чл.1 от Наредба №5/87г., което той е направил. Т.е. решенията са постановени при различна фактическа обстановка, а не се касае до противоречиво разрешаване на правен въпрос от значение за делото. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса: „относно обусловеността на знанието на работодателя за наличие на ползвана от работник предварителна закрила за приложението на нормата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ”. По приложението на разпоредбата на чл.333, ал.1, т.3 от КТ има съдебна практика, изразена и в решението, на което касаторът се е позовал и която не се нуждае от промяна, че работодателят е длъжен да събере предварителна информация от работниците за заболяванията. По изложените съображения не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение