Определение № 343 от 22.03.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1412/2010 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Постъпила е касационна жалба от [фирма],[населено място], срещу решение от 30.03.2010г., постановено по гр.д.№50/2010г. на В. окръжен съд, с което е потвърдено решение от 09.11.2009г. по гр.д.№353/2009г. на Районен съд-гр.Бяла С., за уважаване на предявените от В. Ц. Ш. от[населено място], общ.Бяла С., искове с правно основание чл.128 от КТ, чл.2, ал.1 от Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения, във връзка с чл.46, т.1 от КТД и чл.224, ал. от КТ. Касаторът счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 от ГПК за допускане на касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба В. Ц. Ш. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на предявените от В. Ц. Ш. срещу [фирма] искове с правно основание чл.128 от КТ, чл.2, ал.1 от Наредба за допълнителните и други трудови възнаграждения, във връзка с чл.46, т.1 от КТД и чл.224, ал. от КТ. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят не е посочил материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Възпроизведени са доводи от касационната жалба, които не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 от ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване. С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по жалбата не представя доказателства за извършени разноски в касационната инстанция, поради което такива не следва да му се присъждат. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение