Определение № 4034 от 03.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2934/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от „Скай Дринкс“ ЕООД против определение № 9524 от 03.11.2023 г., постановено по адм. д. № 9535/23 г. по описа на Административен съд София-град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното определение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост. Моли за отмяната му и претендира присъждане на направените по делото разноски. Частната жалба е подадена в срок, предвид факта, че дружеството не е уведомено по надлежния ред за обжалваното определение, същата е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, за което актът е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното определение Административен съд София – град оставя без разглеждане жалбата на „Скай Дринкс“ ЕООД против заповед № САГ23-РА-30-154/14.02.2023 г., издадена от главния архитект на Столина община, с която е наредено на Х. Младенова-Петкова, в качеството й на собственик, да премахне незаконен строеж „Пристройка към кафе-сладкарница с бутилиран алкохол и цигари“, находящ се в ПИ с идентификатор 68134.1976.141 по КККР на гр. София, с административен адрес, гр. София, кв. Драгалевци“, [улица] и прекратява производството по делото. За да постанови този резултат първоинстанционният съд приема, че за „Скай Дринкс“ ЕООД не е налице правен интерес от оспорване на заповедта, тъй като не е неин адресат, поради което прави извод за недопустимост на оспорването. Обжалваното определение е постановено в съответствие с материалния закон. Законосъобразен е изводът на съда, че за жалбоподателя не е налице правен интерес от оспорване на заповедта за премахване на незаконен строеж. Същият не е адресат на заповедта, не е собственик, възложител или извършител на незаконния строеж. От приложените по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че дружеството е наемател на търговския обект и в това си качество го ползва. В производството по премахване на незаконен строеж по чл. 225а, ал. 1 ЗУТ задължението за премахване може да бъде възложено на собственика на терена, на носителя на ограничено вещно право или на извършителя на строежа по аргумент от §3 на Наредба №13/2001г. за принудително изпълнение на заповеди за премахване на незаконни строежи или части от тях. В случая адресат на оспорената заповед е Х. Младенова-Петкова, в качеството й на собственик на строежа. Жалбоподателят не е адресат на заповедта и не се легитимира като собственик на строежа, нито като негов извършител или възложител и следователно заповедта не създава задължения за премахване, нито накърнява негови права върху разпоредения за премахване строеж. Твърдението на жалбоподателя, че в имота са извършени подобрения от дружеството, са ирелевантни. Същите касаят облигационни спорове между страните по договора за наем, неотносими са в настоящото производство и не обосновават правния интерес от оспорване на заповедта. Останалите твърдения в частната жалба са относими към съществото на спора, а не към допустимостта на жалбата. Следователно като оставя жалбата без разглеждане и прекратява производството по делото първоинстанционният съд постановява определение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 236, вр. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,