Определение № 565 от 05.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 146/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Национална агенция за приходите срещу Решение № 268 от 19.11.2010 год. на по гр.д. № 345/2010 год. на Кърджалийския окръжен съд, с което след като е отменено решението на Районен съд [населено място] по исковете предявени от Л. Р. Владимирова срещу ТД на НАП [населено място] с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.1` и 2 КТ изцяло, а по иска с пр. осн. чл. 344,ал.1,т.3 КТ до размер на 880, 46 лв. е постановено ново решение, с което тези искове са били уважени / искът с пр. осн. чл. 344,ал.1,т. 3 във вр. чл. 225 КТ в размер на 880,46 лв./

В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване касаторът сочи следните правни въпроси:

1.Съществен недостатък водещ до незаконосъобразност на заповедта за прекратяване на ТПО ли е липсата на отбелязване на трите имена и длъжността на положилия подпис като работодател при положение, че неговата самоличност е известна и не се оспорва от обекта на заповедта.

2. При отсъствие на титулярен работодател / в случая директорът на ТД на НАП- К. поради отпуск поради временна нетрудоспособност има ли право неговият заместник, в случая заместник директорът на ТД на НАП [населено място] да встъпва във работодателските права без да има нужда да бъде овластяван от работодателя доколкото го замества по силата на заеманата от него длъжност като негов заместник.

Касаторът счита, че тези въпроси са от значение за правилното приложение на закона и развитие на правото ,поради което моли касационното обжалване да бъде допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.

Ответникът по касация Л. Р. Владимирова от [населено място], чрез адв. М. К., оспорва както допустимостта на касационното обжалване, така и основателността на касационната жалба по същество, в писмен отговор по делото.

Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното:

Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима.

Налице са и предвидените от закона предпоставки за допустимост на касационното обжалване по посочения от касатора първи въпрос. Същият е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и е обусловил изхода на спора - заповедта за уволнение е била отменена, доколкото според решаващият съд не е била надлежно оформена / не са посочени имената на подписалият я като работодател за да се прецени дали е издадена от надлежен орган/. Следователно въпросът има характер на правен въпрос по смисъла на чл. 280,ал.1 т.1 ГПК. По този въпрос липсва утвърдена съдебна практика, поради което е изпълнен и допълнителния критерий за допустимост по чл. 280,ал.1,т.3 ГПК.

По втория посочен въпрос касационно обжалване не следва да се допуска той като същият не е бил предмет на разглеждане във въззивното решение и не е въпросът, обусловил изхода на спора.

Водим от горното и на осн. чл. 288 ГПК, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.