Определение № 670 от 28.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 198/2011 г.

Производството е с правно основание чл.288 от ГПК. Образувано е въз основа на подадената касационна жалба от БТК АД [населено място],представлявано от изпълнителния директор Москени,чрез процесуалния представител юрисконсулт Д. против въззивно решение № 5732 от 7.12.2010г. по в.гр.д.№ 5939 по описа за 2010г. на Софийски градски съд,с което е потвърдено решение от 7.12.2009г. по гр.д. № 241/2009г.на Софийски районен съд, с което са уважени предявените искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ. Като основание за допустимост на подадената касационна жалба се сочи нормата на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК по поставения въпрос за допустимостта на предявения иск,който се поставя във връзка с твърдението на касатора,че надлежен ответник следва да е [фирма].Позовава се на ТР №1/19.02.2010г. и на още четири решения на ВКС-без задължителен характер. Срещу подадената касационна жалба е постъпил отговор от противната страна,с който се оспорва и допустимостта,и основателността й Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК и е срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение. За да се произнесе по допустимостта на жалбата до касационно разглеждане, Върховният касационен съд,състав на Трето гражданско отделение,като прецени изложените доводи и данните по делото,намира следното: За да счете за основателни предявените искове по чл.344 ал.1 т.1,2 и 3 от КТ въззивният състав е възприел довода на първоинстанционния,че е несвоевременно представен договора от 18.11.2008г.,поради което основанието по чл.328 ал.2 от КТ за уволнение не е надлежно установено. Приел е за неоснователно възражението,че исковете са предявени срещу ненадлежен ответник като се е мотивирал с разпоредбата на чл.123 ал.4 т.2, във вр.с чл.123 ал.1 т.4 от КТ. Поставеният от касатора въпрос-за надлежния ответник – може да се възприеме като годно общо основание за допустимост съгласно приетото в ТР №1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС,но не е налице аргументация, даваща основание да се счете,че е налице посоченото от касатора специално основание за допустимост по чл.280 ал.1 т.1 от ГПК, в смисъла разяснен с горецитираното Тълкувателно решение.Това е така, защото по този въпрос - въззивният съд е съобразил установените факти и съобразно тях правилно е приложил закона.При положение,че конституираният ответник - БТК АД [населено място] е прехвърлил в хода на настоящето производство /на 12.08.2010г./ НУРТС/дружеството,чийто директор е издал заповедта за уволнение/ като търговско предприятие на [фирма] –е налице преминаване на обособена част от едно предприятие към друго по смисъла на чл.123 ал.1 т.4 от КТ.В тези случаи за задълженията към работника или служителя,възникнали преди промяната- съгласно чл.123 ал.4 т.2 от КТ отговарят солидарно работодателят прехвърлител и работодателят приобритател.Следователно – предявеният срещу единия от тях/в случая БТК АД/иск не е недопустим и на това основание касационно обжалване не може да бъде допуснато. Мотивиран от гореизложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето гражданско отделение