Определение № 10009 от 25.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8554/2024 г.

Производството по делото е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба подадена от сдружение „Синдикат на служителите в затворите в България“, чрез пълномощниците адвокати Д. Трайков и Д. Петров, против определение № 2501/26.06.2024 г., постановено по адм. дело № 261/2024 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е оставена без разглеждане жалбата му против Етичен кодекс за поведението на държавните служители от Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ (ГДИН), утвърден със заповед № ЛС-04-15 от 15.01.2024 г. на заместник министъра на правосъдието и е прекратено е производството по делото. С частната жалба определението се оспорва като постановено при наличие на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Счита се, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че жалбата против Етичния кодекс е недопустима, тъй като същият е нормативен акт, а дори и да не бъде квалифициран като такъв, той подлежи на оспорване като вътрешнослужебен акт, който засяга правата на съответните служители. Обосновава се наличието на правен интерес от оспорването и спазване срока за обжалване. Моли се за отмяна на атакуваното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът - заместник министъра на правосъдието, представя писмен отговор в който оспорва частната жалба и пледира определението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна, а разгледана по същество и за основателна, поради следните съображения: Производството по адм. дело № 261/2024 г. на Административен съд Пазарджик по жалбата на сдружение „Синдикат на служителите в затворите в България“ против Етичния кодекс за поведението на държавните служители от ГДИН, е образувано след като първоначално тя е подадена пред Административен съд София - град и с определение № 1945/22.02.2024 г. по адм. дело № 1782/2024 г. и делото е било изпратено по подсъдност предвид седалището на сдружението. С обжалваното определение съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото на основание чл. 159, т. 1 АПК. Изложил е мотиви, че Етичният кодекс не носи белезите на подзаконов нормативен акт, а съдържа морални норми, като утвърждаването на същия на основание чл. 10, ал. 2, т. 10 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) с акт на съответния орган, не променя техния характер. Счита, че ако Етичният кодекс имаше нормативен характер, неспазването му не би било регламентирано като отделно дисциплинарно нарушение по чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), приложим на основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС. Посочва, че липсва овластяване, изискуемо съгласно чл. 42 от Указа за прилагане на Закона за нормативните актове (УПЗНА), за издаване на Етичния кодекс като подзаконов нормативен акт. Също не може да се приеме, че употребеният израз „кодекс” в наименованието на оспорвания акт го квалифицира като нормативен акт. Позовава се на определение № 7587/15.06.2017 г. по адм. дело № 5144/2017 г. на ВАС. Определението е неправилно. Настоящият касационен състав възприема тезата на първоинстанционния съд, че атакуваният кодекс не може да се квалифицира като подзаконов нормативен акт. В нормата на чл. 75, ал. 1 АПК е посочено, че нормативните административни актове са подзаконови административни актове, които съдържат административноправни норми, отнасят се за неопределен и неограничен брой адресати и имат многократно правно действие. В чл. 75, ал. 2 АПК е регламентирано, че нормативните административни актове се издават по прилагане на закон или подзаконов нормативен акт от по-висока степен. Оспореният Етичен кодекс не разкрива тези нормативно очертани белези. Той е съвкупност от нравствени норми, като нуждата от тях е породена от практиката. Включването на морални норми в Етичния кодекс не променя принципно характеристиката им на неписани правила за поведение, които не възникват въз основа на властнически актове. От съдържаните му се установява обаче, че кодексът носи белезите на вътрешноведомствен акт, тъй като въведените с него правила са приложими спрямо служителите в ГДИН, съгласно чл. 2 от кодекса. По аргумент от противното на чл. 2, ал. 1, т. 3 АПК, оспорването му е допустимо когато с него се засягат права, свободи или законни интереси на граждани или юридически лица. В случая с правилата на Етичния кодекс се засягат права, свободи или законни интереси на служителите от ГДИН. Така е, защото на основание чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС и чл. 150, ал. 2 ЗМВР служителите са длъжни да спазват правилата, определени в Етичния кодекс, а съгласно чл. 194, ал. 2, т. 4 от същия закон, неспазването на правилата на Етичния кодекс съставлява дисциплинарно нарушение. За неговото нарушение нормите на чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 203, ал. 1, т. 13 ЗМВР, вр. чл. 19, ал. 2 ЗИНЗС, предвиждат различни дисциплинарни наказания. Затова оспорването на Етичния кодекс е допустимо за лицата, които имат правен интерес от неговото оспорване - това са служителите от ГДИН, задължени да спазват правилата на Етичния кодекс и за които неспазването му съставлява дисциплинарно нарушение. Мотиви за липса на правен интерес от оспорването по отношение на сдружението - жалбоподател не са изложени от първоинстанционния съд. Това налага да бъде извършена пълна преценка на наличието на правен интерес от оспорването с оглед предмета и целите на дейност на сдружението - жалбоподател. Резултатът от тази проверка ще предпостави допустимост сдружението да атакува Етичния кодекс в неговата цялост или в отделните му части, след което съдът трябва да се провери и срочността на оспорването, а при наличието на основанията за това, първоинстанционният съд следва да се произнесе по съществото на спора. Трябва да се отбележи, че неправилно Административен съд Пазарджик се е позовал на мотивите залегнали в определение № 7587/15.06.2017 г. по адм. дело № 5144/2017 г. на ВАС. По-задълбочената проверка сочи, че това определение е отменено с определение № 14008 от 20.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9688/2017 г. и са направени изводи, сходни с тези на настоящия касационен състав. По горните съображения определението следва да се отмени, а делото да се върне на същия съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 236 АПК Върховният административен съд, пето отделение