Определение № 1032 от 26.09.2011 г. на ВКС по д. № 379/2011 г.

Производството е по чл.288, вр. с чл.280 от ГПК. ВКС се произнася по допустимостта на касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Окръжен съд Плевен /ОС/ по гр.д. №1126/10 г. и по допускане на обжалването. С обжалваната част на решението касаторът като ответник по иска е осъден да заплати на ищеца В. Г. още 3 000 лв. над също толкова, присъдени от първата инстанция и необжалвани сега – или общо 6000 лв., като обезщетение за неимуществени вреди от обвинение в престъпление, за което лицето е оправдано – чл.2, т.2 от ЗОДОВ. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е допустима. За допускане на обжалването касаторът се позовава на чл.280, ал.1,т.1и 2 от ГПК – намира, че материалноправният въпрос за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по справедливост на осн. чл.52 от ЗЗД и процесуалният – за установяване на релевантните за спора обстоятелства, след обсъждане на всички доказателства по делото, са решени в противоречие със задължителна – ТР №3/04 г., т.11, и трайна практика на ВКС. Сочените основания за допускане на обжалването не са налице: Съгл. ППВС №4/68 г. справедливостта по чл.52 от ЗЗД не е абстрактно понятие, а се обосновава с конкретните обстоятелства на случая – характер на увреждането, изражение на вредите и обстоятелствата на настъпването и понасянето им. Тях съдът следва да установи в конкретността на делото. В този смисъл са и указанията на ТР №3/04 г. В случая е установено, че наказателното преследване срещу ищеца за престъпление по чл.129, ал.1 от НК е продължило за периода м.04.04 г.- м.10.10 г. и е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. За времето на наказателното производство ищецът, род. през 1977 г., е в активно трудоспособна и житейски амбициозна възраст - следвал е във ВУЗ, работил е в сферата на ресторантьорството, имал е своя среда, познанства и авторитет, които наказателното производство засегнало негативно и продължително. Ищецът претърпял силно нервно напрежение, изпаднал в депресия, имал проблеми в работата и учението, поради качеството му на подсъдим и отсъствията за явяване по наказателното дело. Психическото страдание е установено след обстойно обсъждане на събраните по делото доказателства – показания на близки и роднини, които най-добре познават ищеца и са достоверни, защото разкриват обичайната реакцията на неосъждан човек при водено срещу него наказ. производство – чл.172 от ГПК. Преценката на доказателствата е в съответствие с приетото в цитираната от ОС практика на ВКС. Поставените правни въпроси не са решени в противоречие със задължителната и трайна практика на ВКС. Не са налице основанията по чл.280, ал.1,т.1 и 2 от ГПК за допускане на обжалването и ВКС на РБ, трето г.о.