Определение № 2775 от 06.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3795/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от С. Н. Г. от [населено място], чрез процесуален представител адв.А. С., срещу въззивно решение №263 от 03.07.2023г. по в.гр.д.№320/2023г. на Окръжен съд - Плевен, с което е потвърдено решение от 23.03.2023г. по гр.д.№3225/2022г на Районен съд – Плевен за отхвърляне на предявения от С. Н. Г. срещу Прокуратурата на РБългария иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от същото незаконно обвинение, в резултат на две заболявания: тежка аортна стеноза/стеснение на аортна клапа/и захарен диабет тип 2, в резултат на стрес от воденото срещу него и прекратено наказателно производство и които неимуществени вреди не са били предмет на иска на същото основание по приключилото гр.д.№3428/2020г.по описа на ПРС за присъждане на обезшетение за неимуществени вреди. Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна Прокуратурата на РБългария. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна с интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното: С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от С. Н. Г. срещу Прокуратурата на РБългария иск с правно основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от същото незаконно обвинение, в резултат на две заболявания: тежка аортна стеноза/стеснение на аортна клапа/и захарен диабет тип 2, в резултат на стрес от воденото срещу него и прекратено наказателно производство и които неимуществени вреди не са били предмет на иска на същото основание по приключилото гр.д.№3428/2020г.по описа на ПРС за присъждане на обезшетение за неимуществени вреди - пртърпените от него стрес, притеснения, душевни страдания в размер на 3 000лв., в резултат на прекратеното срещу него наказателно производство за престъплението по чл.206 ал.1 НК, както и обезщетение за имуществените вреди –разноски за адвокат в размер на 200лв. За да постанови този резултат въззивният съд е приел за установено,че ищецът страда от посочените заболявания -диабет тип 2 и аортна стеноза, но не е установено, че тези заболявания да са в пряка причинна връзка с воденото срещу ищеца и прекратено наказателно производство, за да бъде ангажирана отговорността на Прокуратурата на РБ за тяхното репариране на основание чл.2, ал.1, т.3 ЗОДОВ.Съдът е кредитиралекспертното заключение по делото, от което, както и от дадените обяснения в съдебно заседание при приемането му, че сърдечните заболявания и в частност аортната стеноза се дължат на възрастови и дегенеративни промени в клапите, че стресът и психическото напрежение могат да подсилят симптоматиката за диабет, която преди това е съществувала, но сами по себе си не могат да предизвикат това заболяване. Въззивният съд се е аргументирал, че не е налице една от кумулативно изискуемите предпоставки за уважаване на иска по чл.2,ал.1,т.3 ЗОДОВ - наличие на причинна връзка между неимуществените вреди и прекратеното наказателно производство срещу ищеца, тъй като не е установено по категоричен начин по делото, че двете гореописани заболявания са получени в резултат на стреса и напрежението от повдигнатото обвинение в извършване на престъпление. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Обжалваното решение е валидно и допустимо. Настоящият съдебен състав не намира обжалваното решение да е очевидно неправилно. Касационната инстанция извършва самостоятелна преценка на правилността на въззивното решение и в случай, че са нарушени правни норми и принципи, които нарушения го опорочат до такава значителна степен, че неправилността му произтича без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост, служебно или по искане на жалбоподателя го допуска до касационно обжалване. Настоящият съдебен състав не намира да са допуснати такива нарушения. Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение