Определение № 371 от 11.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 649/2021 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Я. Г. Я. срещу решение №.1268/30.10.20 по г.д.№.2851/20 на Окръжен съд Варна – с което, след отмяна на решение №.3349/22.07.20 по г.д.№.14990/19 на РС Варна, предявените от касатора искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1-т.3 КТ са отхвърлени като неоснователни. Ответната страна „Терем – КРЗ Флотски арсенал - Варна“ЕООД оспорва жалбата; претендира разноски. Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното: С обжалваното решение въззивният съд е намерил, че страните са били обвързани от трудово правоотношение, което е било законосъобразно прекратено на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ. От фактическа страна е прието, че по силата на трудов договор от 2009г. ищецът - завършил средно образование през 1985 в СПТУ по автотранспорт гр.Провадия с професионална квалификация /специалност/ „автомобилен монтьор“ и „водач на МПС, категория С“, е бил назначен на длъжност “корпусник“, І степен, в цех „Корпусен“; към момента на назначаването му изискванията за заемането й са били: образование – основно, СПТУК или средно; квалификация - да притежава документ за професия, придобита и получена в учебно заведение; съгласно свидетелство, издадено от „Терем КРЗ Флотски Арсенал Варна“ЕООД, на ищеца e била присъдена ІІ квалификационна степен на длъжността „корпусник“ и с допълнително споразумение от 1.07.13 е бил преназначен на длъжност „корпусник ІІ степен“; на 26.08.14 му е била връчена нова длъжностна характеристика за тази длъжност, според която изискванията за заемането й били непроменени; съгласно следващата такава – от 22.07.19, обаче, те са вече както следва: образование „СПТУ по корабостроене“; квалификация – да притежава документ за професия „шлосер-корабостроител“, „корпусник“, придобита или получена в учебно заведение. Със заповед №.РД-07-41/25.07.19 ищецът е уволнен на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ; изложени са мотиви, че: считано от 22.07.19, е утвърдена нова длъжностна характеристика за заеманата от него длъжност, в която е променено изискването за притежавано образование и професионална квалификация; промяната е наложена от необходимостта да се повиши качеството и ефективността на извършваната работа на корабните обекти; ищецът не отговаря на новите изисквания за образование и професионална квалификация /изискуемите такива са завършено образование в училище по корабостроене с квалификационна степен „шлосер корабостроител“ /“корпусник “/, а работникът е завършил средно образование през 1985 в СПТУ по автотранспорт гр.Провадия с професионална квалификация /специалност/ „автомобилен монтьор“ и „водач на МПС, категория С“/. От правна страна е прието, че уволнението на ищеца е извършено с мотивирана заповед, която съдържа както правното, така и фактическото основание за прекратяване на правоотношението му; в случая уволнението е и на двете основания – доколкото работникът не притежава както необходимото образование /СПТУ по корабостроене или професионална гимназия по корабостроене/, така и необходимата квалификация /документ за професия „шлосер-корабостроител, корпусник, придобита или получена в учебно заведение/. При тези обстоятелства е формиран извод, че е налице визираното в заповедта за уволнение основание по чл.328 ал.1 т.6 КТ. Доводите за злоупотреба с право от страна на работодателя /че длъжностната характеристика е била изменена единствено с цел да бъде уволнен ищецът/ са намерени за неоснователни. Съдът е посочил, че това възражение е недоказано – тъй като на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ е прекратено трудовото правоотношение не само на ищеца, но и на още двама работници, заемали същата длъжност. Същевременно обстоятелството, че на работа са останали още осем такива - които не отговарят на новите изисквания, не обуславя извод, че длъжностната характеристика е била променена само за да бъде уволнен ищецът, респективно не води до извод, че е налице злоупотреба с права от страна на работодателя. Когато по отношение на няколко служители са налице основанията на чл.328 ал.1 т.6 КТ, право на работодателя е да прецени съобразно нуждите на работата дали да уволни един, няколко или всички служители, които не отговарят на изискванията - както и в кой момент и с кого да прекрати правоотношенията. В случая, доколкото в резултат на измененията на длъжностната характеристика освен ищеца са били уволнени и още двама служители, не може да се направи категоричен извод за наличие на твърдяната злоупотреба с право. Съгласно чл.280 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките на разпоредба за всеки отделен случай. Касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.2 пр.3 ГПК и чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като се преповтарят съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. Само за пълнота следва да се посочи, че съгласно Тълкувателно решение 4/17 от 01.02.21 на ОСГК на ВКС в хипотезата на чл.328 ал.1 т.6 КТ промяната се отнася конкретно до изискванията за образование и професионална квалификация, а в тази по т.11 – до каквито и да са други професионални изисквания /трудов стаж, допълнителни нови знания и умения/, но без да се променят изискванията за образование и професионална квалификация /т.е. всички останали изисквания, необходими за изпълнението на трудовата функция/ - поради което визираната в мотивите на заповедта за уволнение промяна в образованието и квалификацията правилно е била подведена под разпоредбата на чл.328 ал.1 т.6 КТ. От друга страна работодателят има право да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност, когато същите не са определени в нормативен акт, като волята му в този случай е подчинена на негова суверенна преценка; съдът не е компетентен да се произнася каква квалификация налага нуждата на работата за дадена длъжност и дали има обективна необходимост от въведената промяна, стига с нея да не се нарушават императивни правни норми, включително и забраната за злоупотреба с право – чл.8 ал.1 КТ /реш.№.345/6.03.14 по г.д.№.3868/13, ІV ГО/. Предвид всичко изложено по-горе не е налице твърдяната хипотеза на чл.280 ал.1 ГПК. Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280 ал.2 пр.3 ГПК/, същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяните хипотези на чл.280 ал.1 ГПК. Видно от посоченото по-горе, във връзка с последните не е налице отклонение от задължителната практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика, изложени са подробни мотиви, които не са произволни - и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност. С оглед всичко изложено по-горе, касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска. На ответната страна разноски не се присъждат, тъй като не са представени надлежни доказателства за извършването им - видно от отбелязването в договора за правна помощ и съдействие, дължимото възнаграждение /500лв./ е платимо по банкова сметка, но по делото не са представени доказателства за осъществено плащане по банков път. Мотивиран от горното, ВКС, състав на ІІІ ГО,